злодей, чийто образ се крие зад това чудовищно дело — заяви баронеса Нерина. — И глупците, които се съмняват в неподправената вярност на Анхег, ще бъдат покрити с позор заради това, че не са проявили доверие в него. Нека само истината да излезе наяве.
— Мога единствено да се надявам, че имаш право — промълви Ислена.
— Това е скръбна тема, дами — обърна се към останалите братовчедката на Гарион лейди Адара. — И няма нищо общо с истинската причина, която ни накара да се съберем тук.
— А каква е тя, любезна ми Адара? — попита Ариана.
— Бебето, Ариана — отвърна Адара. — Дойдохме да видим още веднъж бебето ти, Се’Недра. Сигурна съм, че то вече не спи. Защо не го донесеш, та да му се порадваме?
Се’Недра се засмя.
— Помислих си, че никога няма да ме помолиш да го направя.
Заседанието на съвета започна късно сутринта. Кралете и съветниците им още веднъж се събраха в украсената със сини завеси зала. Беше красива утрин в края на лятото, златистата слънчева светлина струеше през прозорците, а нежният бриз поклащаше леко завесите. При провеждането на тези заседания не бяха установени никакви условности, затова владетелите, както и всички останали присъстващи членове на съвета, се разполагаха удобно върху тапицираните с кадифе столове, подредени в помещението.
— Наистина не мисля, че ще постигнем нещо особено, ако още един ден си блъскаме главите с това писмо — започна Белгарат. — Нека приемем, че то очевидно е някакъв фалшификат, и да продължаваме напред. — Вълшебникът погледна Кайл. — Имаше ли баща ти врагове тук, на острова? Някой достатъчно заможен и могъщ противник, способен да наеме черекски убийци?
Кайл се намръщи.
— Никой не може да живее толкова години, без да накърни нечии интереси, древни — отвърна той. — Но не смятам, че някой е изпитвал чак толкова дълбока омраза към баща ми.
— Всъщност, приятелю — намеси се Мандорален, — някои хора, чувствайки се оскърбени, таят мълчаливо своята ненавист и крият враждебността си зад маската на лицемерието, докато не им се предостави възможност да си отмъстят. Историята на Арендия е пълна с разкази за такива деяния.
— Това наистина е възможно — съгласи се крал Фулрах. — И вероятно ще е най-добре отначало да насочим вниманието си близо до дома на убития, а чак след това да се огледаме и по-надалеч.
— Може би ще е полезно да направим списък — предложи Джевълин. — Ако включим в него имената на всички хора от Острова на ветровете, за които съществува възможността да са обидени от Бранд, можем да започнем да ги изключваме един по един. А щом стесним максимално списъка, ще можем да започнем разследване. Ако човекът, стоящ зад извършеното престъпление, е риванец, то или е посещавал Черек, или е имал някаква връзка с череки в близкото минало.
До обяд успяха да съставят необходимия списък. Кайл изпрати да му донесат някои документи, свързани с решенията, вземани от Бранд през последните пет години. Тъй като Пазителят на Рива бе действал като главен съдия на кралството, той бе длъжен да представи мнението си по редица проблеми, а във всяко дело имаше спечелил и загубил.
След обяд владетелите започнаха да пресяват фамилиите от списъка, като изключваха имената на онези, които не разполагаха с достатъчно богатство и власт, за да използват услугите на платени убийци.
— Стеснихме го мъничко — отбеляза Джевълин, като зачерта още едно име и вдигна списъка. — Сведохме го до размер, с който лесно можем да работим.
Някой почука почтително на вратата. Един от стражите размени няколко думи с някого отвън, след това отиде до Барак и измърмори нещо. Едрият червенобрад мъж кимна, изправи се и го последва навън.
— Какво ще кажеш за този? — Джевълин се обърна към Кайл и му посочи някакво име.
Кайл се почеса по бузата и каза:
— Едва ли.
— Било е спор за земя — изтъкна Джевълин. — Някои хора стават много чувствителни, когато става дума за земя.
— Ставаше дума за едно пасище — припомни си Кайл. — И то не много голямо. Човекът бездруго има повече земя, отколкото може да обработва.
— Защо е отишъл на съд тогава?
— Всъщност другата страна по делото повдигна въпроса пред баща ми.
Барак се върна и каза:
— Анхег, Грелдик е тук. Има да ти съобщи нещо много важно.
Анхег понечи да стане, но след това се огледа.
— Нека влезе — изрече лаконично той. — Не искам някой да си помисли, че имам някакви тайни от вас.
— Всички имаме тайни, Анхег — измърмори кралица Порен.
— Моето положение е малко по-особено, Порен. — Той оправи нащърбената корона, която се бе плъзнала над едното му ухо.
В същия момент брадатият, облечен в кожени дрехи Грелдик изблъска стражите, влезе в стаята и изрева:
— Имаш неприятности у дома, Анхег!
— Какви неприятности?
— Току-що идвам от Ярвиксхолм — отвърна Грелдик. — Всички там са много враждебно настроени към теб.
— Това не е нищо ново.
— Опитаха се да потопят кораба ми — продължи Грелдик. — Подредили са катапулти по скалите от двете страни на заливчето, през което се влиза в града. Огромните камъни валяха върху главите ни като градушка.
Анхег се намръщи.
— Защо?
— Вероятно защото не искаха да видя онова, което правят.
— Какво толкова може да правят, че да искат да го държат в дълбока тайна?
— Флот.
Анхег сви рамене.
— Много хора строят кораби в Черек.
— По сто наведнъж?
— Колко?!
— Налагаше се да избягвам камъните, които хвърляха срещу мен, така че не можах да преброя точно, но целият горен край на залива е покрит със строителни докове. Киловете вече са положени и сега започват с ребрата. О, укрепват и стените на града.
— Стените ли? Та те са по-високи от стените на Вал Алорн.
— Сега са още по-високи.
Анхег се намръщи.
— Какво са замислили?
— Анхег, когато строиш флот и започнеш да усилваш укрепленията си, това обикновено означава, че се подготвяш за война. А когато се опитваш да потопиш кораба на човек, за когото се знае, че е в приятелски отношения с короната, това обикновено означава, че войната ще бъде срещу твоя крал.
— Той е прав, Анхег — каза Барак.
— Кой управлява Ярвиксхолм сега? — попита с любопитство Гарион.
— Култът към Мечката — отвърна Анхег с отвращение. — През последните години се стичат на малки групи от всички краища на Черек.
— В такъв случай положението е много сериозно, Анхег — отбеляза Барак.
— Такава политика съвсем не е присъща на култа — изтъкна Джевълин. — Никога на са проявявали интерес към прякото противопоставяне срещу кралската власт.
— За каква политика става дума? — поинтересува се Анхег.
