продължаващата обсада на град Реон, и завари Барак, Мандорален и Дурник в разгара на някакъв спор.
— Зависи от начина, по който са построени стените, Мандорален — опитваше се да обясни Дурник. — Всяка градска стена се строи така, че да издържи точно на това, което правиш ти.
Мандорален вдигна рамене.
— В такъв случай, добри ми човече, аз съм я подложил на изпитание и то ще покаже кой е по-силен — техните стени или моите машини.
— За такова изпитание ще са необходими месеци — изтъкна Дурник. — Аз ти предлагам друго — не пращай камъните към външната страна на стената. Започни да ги мяташ високо и те ще прехвърлят целия град и ще се стоварят върху вътрешната страна на стената откъм срещуположния край на Реон. Има голяма вероятност да разрушиш стените така, че те да се сринат навън.
Мандорален се навъси, обмисляйки предложението на Дурник.
— Може би той има право, Мандорален — намеси се Барак. — Стените на градовете обикновено се подсилват с подпори отвън. Те се строят, за да не позволяват на хората да влизат, но не да излизат. Ако мяташ камъни срещу вътрешната страна на стените, няма да се налага да преодоляваш здравината на подпорите. Освен това има нещо друго — ако стените се съборят навън, ще образуват естествен подстъп към града. Така няма да ни трябват подвижни стълби.
Ярблек бавно се приближи към тях и се включи в разговора. Кожената му шапка бе килната предизвикателно. След като Дурник обясни хрумването си, високият слаб надрак присви замислено очи.
— В хрумването на ковача има здрав смисъл, арендецо — обърна се той към Мандорален. — Ще поблъскаме известно време стените от вътрешната страна, а след това можем да преметнем куки през тях. Ако зидовете са вече разбити, ще успеем да ги сринем с куките.
— Трябва да призная, че тези съвсем нетрадиционни прийоми в изкуството на обсадата са приложими в нашия случай. Въпреки че са в пълно противоречие с вековната традиция в тази област, те обещават да скъсят досадната дейност по разрушаването на стените — каза мимбратският рицар и се обърна с любопитство към Ярблек. — Досега не се бях замислял върху възможността да използвам куките с такава цел.
Ярблек се изсмя грубо.
— Вероятно защото не си надрак. Ние сме нетърпеливи хора и поради тази причина не строим особено здрави стени. Поради една или друга причина през живота си съм разрушил с куки няколко къщи, които изглеждаха доста здрави.
— Аз обаче не съм на мнение, че трябва да сринем стените толкова рано — предупреди ги Барак. — Хората отвътре засега ни превишават по брой. По-разумно ще е да не им даваме поводи да излязат. Да не говорим, че щом събориш градските стени на някого, това обикновено го прави доста кисел.
Обсадата на Реон продължи още два дни; след това се завърна Джевълин, възседнал изтощен кон.
— Халдар е поставил свои хора на повечето отговорни длъжности във войската — докладва той, след като всички се събраха в голямата палатка, служеща за щаб на обсаждащата войска. — Всички се разхождат сред войниците и им разправят, че Белгарион е взел кралица Порен в плен. Вече почти са успели да убедят армията, че са тръгнали да освободят кралицата.
— Има ли някакви следи от Брендиг и сендарците? — попита Гарион.
— Аз лично не ги видях, но Халдар се придвижва с голяма скорост и изпраща много съгледвачи зад себе си. Според мен мисли, че Брендиг го следва по петите. На връщане се натъкнах на лейди Поулгара и магьосника Белдин. Изглежда, замислят нещо, но нямах време да науча повече подробности. — Началникът на драснианското разузнаване се отпусна на стола си. Лицето му бе посивяло от изтощение.
— Изморен си, Кендон — отбеляза кралица Порен. — Защо не поспиш няколко часа, а довечера отново ще се съберем тук.
— Добре съм, ваше величество — отвърна бързо той.
— Легни си, Джевълин — повтори категорично тя. — Участието ти в нашия разговор не би имало смисъл, ако заспиш на стола.
— Направи каквото ти казва, Джевълин — посъветва го Силк. — Тя ще се отнася като майка към теб, независимо дали това ти харесва, или не.
— Стига, Силк — прекъсна го Порен.
— Но ти се държиш тъкмо по този начин. Известна си на длъж и шир като майката на Драсния.
— Казах вече — спри.
— Мисля, че стъпваш върху много тънък лед, Силк — подхвърли Ярблек.
— Винаги се разхождам върху тънък лед, приятелю. Това определено изпълва живота ми със страсти.
Мрачният ден полека се превръщаше в още по-мрачна вечер, когато Гарион и приятелите му пак се събраха в голямата палатка. Ярблек бе донесъл няколко навити килимчета и два-три железни мангала. Тези дарения за щаба придаваха крещящ, дори варварски вид на вътрешността на палатката.
— Къде е Силк? — попита Гарион и се огледа.
— Мисля, че излезе да слухти — отвърна Барак.
Гарион направи гримаса.
— Ще ми се поне веднъж този човек да бъде там, където трябва.
Джевълин изглеждаше много по-бодър, но бе все така сериозен.
— Времето вече започва да действа срещу нас — отбеляза той. — На това място ще се срещнат три армии. Лорд Хетар идва от юг, генерал Брендиг — от запад. За нещастие има голяма вероятност драснианските копиехвъргачи да пристигнат първи.
— Освен ако Поул и Белдин не успеят да ги забавят по някакъв начин — каза Дурник.
— Имам пълно доверие в лейди Поулгара и господин Белдин — отвърна Джевълин, — но мисля, че трябва да решим какво ще предприемем в случай, че не успеят. Винаги е най-добре човек да се подготвя за най-лошото.
— Мъдри думи, милорд — измърмори Мандорален.
— И така — продължи началникът на драснианското разузнаване, — в действителност не желаем да се сражаваме с копиехвъргачите. Първо, те не са истински наши врагове; второ, евентуална битка с тях би отслабила силите ни до такава степен, че дори една-единствена атака на хората от града би могла да ни разгроми.
— Какво си наумил, Джевълин? — попита Порен.
— Мисля, че ще ни се наложи да влезем в града.
— Не разполагаме с достатъчно хора — каза Барак.
— Освен това ще ни бъдат необходими още няколко дни да разрушим стените — добави Мандорален.
Джевълин вдигна ръка и заяви:
— Ако съсредоточим стрелбата на обсадните машини върху един участък от стената, ще успеем да го разрушим за един ден.
— Но това ще им подскаже от коя посока ще нападнем — противопостави се Лелдорин. — Градът ще съсредоточи силите си тъкмо там, за да ни отблъсне.
— Не и ако подпалим останалата част — отвърна Джевълин.
— За това не може да става и дума — заяви категорично Гарион. — Синът ми може би е в този град и аз няма да рискувам живота му, заливайки всичко с огън.
— Продължавам да твърдя, че не разполагаме с достатъчно хора, за да превземем града — настоя Барак.
— Не е необходимо да превземаме целия град, лорд Трелхайм — продължи мисълта си Джевълин. — Трябва единствено да вкараме хората си вътре. Ако завземем част от града и се укрепим в нея, можем да задържим силите на култа вътре и да отблъснем войската на Халдар отвън и просто ще седим между чука и наковалнята, очаквайки лорд Хетар и генерал Брендиг.
— В този план наистина има здрав смисъл — намеси се Ярблек. — Бездруго при сегашното положение на нещата сме заклещени като в лешникотрошачка. Ако тези копиехвъргачи стигнат дотук първи, всичко, което твоите приятели могат да направят, е да съберат парчетата от костите ни.
