— Никакъв огън — заяви непоколебимо Гарион.
— Страхувам се, че каквото и да предприемем, няма да успеем да влезем в града, докато не пробием стените — отбеляза Мандорален.
— Всъщност стените не са никаква пречка — рече тихо Дурник. — Нито една стена не е по-здрава от основата, върху която е построена.
— Това е напълно невъзможно, добри човече — възрази Мандорален. — Основата поема цялата тежест на стените. Няма стенобитна машина на света, способна да помръдне такава маса.
— Нямах предвид машина — рече Дурник.
— Какво си си наумил, Дурник? — попита го Гарион.
— В действителност няма да е толкова трудно, Гарион — обясни ковачът. — Поразгледах наоколо. Стените не са изградени върху скала, а върху утъпкана пръст. Просто трябва да поразмекнем мъничко пръстта. По тукашните места има в изобилие подземни води. Ако обединим силите си, ти и аз сигурно ще успеем да издигнем тези води към повърхността, после ще ги насочим под един участък от стената, без никой в града да разбере какво сме направили. Щом земята омекне достатъчно, стотина от куките на Ярблек ще стигнат, за да съборим стената.
— Можете ли да го направите, Гарион? — попита недоверчиво Лелдорин.
Гарион обмисли предложения план и заключи:
— Възможно е да успеем. Вероятността наистина е твърде голяма.
— А пък ако го направим през нощта, ще успеем да нахлуем в града щом стената падне — изтъкна Барак. — Бихме могли да влезем, без да загубим нито един човек.
— Интересно решение — отбеляза Силк от входа на палатката. — Малко неетично, може би, но въпреки това интересно.
— Къде беше, малка змия такава? — запита Ярблек.
— Всъщност в Реон — отвърна Силк.
— Бил си в града? — възкликна Барак изненадано.
Силк вдигна рамене.
— Разбира се. Предположих, че ще е най-добре да измъкна една наша приятелка от града, преди да го разрушим. — Дребничкият драснианец отстъпи настрана с лек подигравателен поклон, за да направи път на русокосата маркграфиня Лизел.
— Ах, каква великолепна млада жена! — ахна Ярблек, изгубил дъх от възхищение.
Лизел му се усмихна и върху страните й заиграха весели трапчинки.
— Как се вмъкна вътре? — обърна се Гарион към Силк.
— Всъщност не би ти станало много приятно, ако узнаеш, Гарион — отвърна му той. — Винаги има начини човек да се вмъкне или да се измъкне от някой град, ако наистина сериозно е решил да го стори.
— Вие двамата не миришете много хубаво — отбеляза Ярблек.
— Това е заради маршрута, по който се придвижихме дотук — отвърна Лизел и сбръчка нос.
— Въпреки това изглеждаш добре — рече Джевълин на племенницата си. — Дори като вземем предвид какво си преживяла.
— Благодаря ти, чичо — отвърна тя. След това се обърна към Гарион: — Верни ли са слуховете, които се носят из града, ваше величество? Наистина ли синът ви е отвлечен?
Гарион мрачно кимна.
— Да, и произшествието се случи веднага след като превзехме Ярвиксхолм. Затова сме тук.
— Но ми се струва, че принц Геран не е в Реон — каза тя.
— Сигурна ли си? — запита Се’Недра.
— Мисля, че да, ваше величество. Сектантите в града са объркани. Изглежда, нямат никаква представа кой е отвлякъл сина ви.
— Улфгар сигурно пази това в тайна — предположи Джевълин. — Възможно е само тесен кръг хора да са запознати с нея.
— Може би, но ми се струва, че не е така. Не успях да се добера достатъчно близо до него, за да се уверя със собствените си очи. Но той има вид на човек, чиито планове съвсем са се объркали. Не смятам, че е очаквал нападението срещу Реон. Укрепленията му не са изцяло завършени, както може би изглеждат отвън. Северната стена е особено нестабилна. Подсилването на стените, което Улфгар предприе, изглежда отчаян ход. Не очакваше обсада. Ако наистина той бе организирал отвличането, щеше да е подготвен за нападението — освен ако не е предполагал, че никога няма да откриете следите му.
— Донесохте ни най-прекрасни новини, милейди — похвали я Мандорален. — След като знаем, че северните укрепления са ненадеждни, бихме могли да съсредоточим усилията си върху тях. Ако се окаже, че планът на нашия добър приятел Дурник е изпълним, размекването на пръстта под северната стена би трябвало да я срине по най-бърз начин.
— Какво можеш да ни разкажеш за Улфгар? — обърна се Барак към момичето.
— Видях го само за няколко секунди, и то от разстояние. Прекарва по-голямата част от времето си в къщата си и само най-близките му сподвижници имат достъп до него. Ала Улфгар държа реч точно преди да изпрати войската си да ви нападне. Той умее да говори пламенно и държи тълпата под пълен контрол. Със сигурност мога да ви кажа едно-единствено нещо за него — не е алорн.
— Не е ли? — Барак изглеждаше слисан.
— Лицето му не издава каква е националността му, Но говорът му не е на алорн.
— Защо култът е приел за свой водач човек, дошъл отвън? — попита Гарион.
— Въобще не подозират, че е външен човек. Улфгар произнася неправилно съвсем малко думи — всъщност само две-три — и само едно опитно ухо би могло да долови това. Може би ако бях успяла да се добера по-близо до него, щях да разбера истинския му произход. Съжалявам, че не мога да ви помогна с нищо повече.
— Силна ли е властта му сред последователите на култа? — попита Джевълин.
— Установил е абсолютна власт над тях — отвърна маркграфиня Лизел. — Готови са да направят всичко, което им заповяда. Приемат го като нещо много близко до истинско божество.
— Ще трябва да го заловим жив — изрече мрачно Гарион. — Искам да получа отговор на няколко въпроса.
— Това може да се окаже изключително трудно, ваше величество — отвърна сериозно Лизел. — В Реон мнозина са убедени, че Улфгар е магьосник. Всъщност самата аз не съм виждала никакви доказателства за това, но разговарях с няколко души, които са го виждали да прави магии. Или поне така твърдяха.
— Помогнахте ни изключително много, маркграфиньо — изрече с благодарност кралица Порен. — Никога няма да забравя това.
— Благодаря ви, ваше величество — бе простичкият отговор на Лизел, която направи учтив реверанс пред своята кралица, а след това отново се обърна към Гарион.
— Сведенията, които успях да събера от различни източници, съвсем убедително показват, че силите на култа зад градските стени не са толкова застрашително големи, колкото очаквахме. Броят на бойците е внушителен, но в редиците им се включват много млади момчета и старци. Очевидно е, че разчитат отчаяно на военна сила, напредваща към града под командването на прикрит последовател на култа.
— Халдар — измърмори Барак.
Тя кимна.
— Това ни връща към безусловната необходимост да преодолеем тези стени и да се озовем във вътрешността на града — напомни им Джевълин и погледна Дурник. — Според тебе колко време ще е необходимо, докато земята под северната стена омекне достатъчно, за да се срине зидът?
Дурник отпусна гръб върху облегалката на стола и замислено впери поглед в тавана на палатката.
— Целта ни е да ги изненадаме — рече той. — Следователно не трябва да допуснем водата да блика над земята, поне не в началото. Постепенното просмукване на влагата ще бъде забелязано значително по- трудно. Ще се наложи да почакаме известно време, докато водата напои обилно пръстта.
— Освен това ще трябва да бъдем много внимателни — добави Гарион. — Ако този Улфгар наистина е магьосник, ще ни чуе, в случай че вдигаме твърде много шум.
— Когато стената се срине, ще се разнесе истински трясък — изтъкна Барак. — Защо не я разбиеш така,
