Вела сви рамене.
— Всички жени танцуват. Аз просто съм най-добрата, това е всичко.
— Изглеждате ми много самоуверена, госпожо Вела.
— Само излагам фактите такива, каквито са. — Вела огледа Се’Недра с любопитство и възкликна: — Божичко, ама ти наистина си дребничка! Сигурна ли си, че си пораснала?
— Аз съм кралицата на Рива — отвърна Се’Недра и изправи рамене.
— Много добре, момиче — каза топло Вела и я потупа по рамото. — Винаги се радвам, когато видя, че някоя жена се е издигнала в живота.
В сивия предобед Гарион се изкачи на върха на един хълм и пред очите му се разкриха внушителните стени на Реон. Градът бе разположен на върха на стръмен хълм и стените се издигаха високо към небето.
— Е — измърмори тихо Барак. — Пристигнахме.
— Не мислех, че стените са толкова високи — каза Гарион.
— Непрекъснато ги надстрояват — каза Барак и посочи. — Ето, виж новите каменни зидове.
Над града предизвикателно бе издигнато яркочервеното знаме на култа към Мечката — алено парче плат, в центъра на което с черни очертания бе изобразена тромаво крачеща мечка. Знамето плющеше на хладния вятър. Незнайно защо то предизвика у Гарион необяснима ярост.
— Искам това нещо да се свали — каза той през стиснатите си зъби.
— Затова сме дошли — отвърна Барак.
Мандорален, сложил блестящите си доспехи, се приближи до тях и каза:
— Не ще е лесно, нали?
— Няма да е чак толкова зле — отвърна Барак. — Стига Хетар да дойде навреме.
Мандорален оглеждаше укрепленията на града с око на познавач.
— Не смятам, че ще бъдем изправени пред непреодолими трудности — уверено заяви той. — Щом се завърнат войниците, които изпратих да донесат трупи от гората на десетина левги на север оттук, ще започна изграждането на обсадните машини.
— Ще успееш ли да хвърлиш с някакво приспособление достатъчно голям камък, за да пробиеш толкова дебели стени?
— Не ще ги разрушим с един-единствен удар, Гарион — отвърна рицарят. — Трябва да бъдем упорити, да ги засипем с градушка от непрекъснати атаки. Ще обкръжа града със стенобитни машини, ще обсипя стените му с грамадни канари. Не се и съмнявам, че вече ще сме пробили стените тук-там преди пристигането на лорд Хетар.
— А нима хората отвътре няма да запълнят зейналите дупки веднага щом ги пробиеш? — попита Гарион.
— Не и ако други катапулти мятат срещу тях горещ катран — отговори Барак. — Много е трудно да съсредоточиш мислите си върху нещо, когато дрехата ти гори.
Гарион потрепера.
— Ненавиждам мисълта, че ще трябва да използвам огън срещу хора — изрече тихо той, спомнил си за момент мурга Ашарак.
— Това е единственият начин, Гарион — отвърна Барак. — Иначе ще загубим много добри мъже.
— Добре — въздъхна Гарион. — Да започваме.
Подкрепени от ловците на Ярблек, риванците се подредиха в широк кръг около укрепения град. Числеността на смесената войска все още не беше достатъчна, за да започнат успешен щурм срещу високите мрачни стени, но въпреки това армията бе достатъчно голяма, за да обгради успешно града от всички страни. Мандорален имаше нужда от няколко дни за построяването на обсадните машини. Щом работата по тях приключи, те бяха разположени на предварително определените позиции. След това въздухът около града затрептя от непрекъснатото бръмчене на опънати до скъсване въжета, размотаващи се със страхотна сила; навсякъде се разнасяше оглушителният трясък на тежките скални късове, разбиващи се в стените на Реон.
Гарион следеше развоя на събитията от наблюдателната си позиция на върха на един хълм. Камък след камък се издигаха високо във въздуха и се сгромолясваха върху стените, които на пръв поглед изглеждаха непревземаеми.
— Тъжна гледка — чу Гарион гласа на кралица Порен и се обърна. Острият вятър развяваше черната й рокля и разпиляваше русата й като лен коса. Драснианската кралица наблюдаваше мрачно как машините на Мандорален безмилостно обстрелват градските стени.
— Реон се издига на това място почти три хиляди години. Бил е непристъпна канара, закриляща границата на кралството. Изпитвам особени чувства, нападайки един от собствените си градове, особено ако вземем предвид факта, че половината от нашите войници са надраки, а Реон е бил построен да служи като преграда преди всичко срещу тях.
— В известна степен войните винаги са нелепи, Порен — съгласи се Гарион.
— Нека не използваме фразата „в известна степен“. О, Поулгара ме помоли да ти предам, че Белдин се е върнал. Имал да ти съобщи нещо важно.
— Добре. Ще дойдеш ли и ти? — Той подаде ръка на кралицата на Драсния.
Белдин се бе излегнал на тревата близо до палатките, оглозгваше един кокал, останал от супата на обяд, и от време на време разменяше по някоя обидна дума с Вела.
— Изправен си пред нов проблем, Белгарион — обърна се гърбавият вълшебник към краля на Рива: — Драснианските копиехвъргачи са вдигнали лагера си и напредват насам.
Гарион се намръщи и попита:
— На какво разстояние от нас се намира Хетар?
— Твърде далеч. Ще му се наложи да се състезава с тях по бързо придвижване — отвърна дребният гърбушко. — Смятам, че изходът на цялото ни начинание ще зависи от това коя от двете войски ще стигне първа дотук.
— Драснианците няма да ни нападнат, нали? — попита Се’Недра.
— Трудно е да се каже — отвърна Порен. — Ако Халдар ги е убедил, че Гарион ме държи в плен, може и да го направят. Джевълин препусна нататък, за да види дали ще успее да разбере какво точно става в техните редици.
Гарион разтревожено загриза нокътя на палеца си.
— Не си гризи ноктите, скъпи — рече му Поулгара.
— Да, лельо — отвърна той, без да спира, и попита Белдин: — Хетар напредва ли възможно най-бързо към нас?
— Така пришпорва конете, че те едва се държат на краката си от изтощение.
— Само да имаше някакъв начин да забавим копиеносците…
— Хрумнаха ми две-три интересни неща — измърмори Белдин и погледна Поулгара. — Какво ще кажеш да полетим заедно известно време сред облаците, Поул? Може да ми потрябва помощта ти.
— Не искам да нараняваш тези мъже — изрече твърдо кралица Порен. — Дори и да са заблудени от някого, те са мои поданици.
— Ако това, което съм замислил, завърши успешно, никой няма да пострада — увери я Белдин, изправи се и изтупа прахта от туниката си. — Беше ми приятно да си побъбря с тебе, момиче — обърна се той към Вела.
От устата й се изля цял ураган ругатни, които накараха лицето на Се’Недра да пребледнее.
— Ставаш по-добра — рече одобрително той. — Мисля, че започваш да му хващаш цаката. Идваш ли, Поул?
Вела следеше с поглед как ястребът със сини петна по врата и снежнобялата сова се издигат, описвайки красива спирала във въздуха. Лицето й беше непроницаемо.
23.
По-късно същия ден Гарион напусна на кон лагера, за да възобнови наблюдението си над
