— А какво ще кажеш за Улфгар? — попита Гарион.
За момент вълшебницата се усмихна мрачно.
— Това — изрече тихо тя — е друг въпрос.
Голям сокол със сини пера по врата се спусна към земята от мрачното небе.
— Да не сте организирали малка семейна среща? — попита Белдин с дрезгав глас, щом прие човешкия си облик.
— Къде беше? — попита го леля Поул съвсем спокойно. — Оставих ти бележка у близнаците да се присъединиш към нас.
— Тъкмо се връщам от Малореа — изсумтя той и се почеса по корема. — Къде е Белгарат?
— Във Вал Алорн — отвърна вълшебницата. — След това ще отиде в Мар Терин. Опитва се да проследи дирята, за която вярваме, че е скрита в предсказанията. Научил си за събитията, които се случиха напоследък, нали?
— Да, за повечето от тях. Близнаците ми показаха откъса, скрит в Мринския сборник. Чух за убийството на риванския Пазител и за отвличането на сина на Белгарион. Настъпвате срещу Реон, нали?
— Разбира се — отвърна Поулгара. — Там е източникът на заразата.
Гърбавият вълшебник хвърли изпитателен поглед към Гарион.
— Сигурен съм, че си отличен стратег, Белгарион — рече той. — Но ми убягват мотивите на стъпките, които предприемаш.
Гарион го погледна неразбиращо.
— Готвиш се да нападнеш военни сили в укрепен град, които са по-големи от онези, с които разполагаш ти, нали?
— Прав си.
— Тогава защо повече от половината от войската ти се е разположила на лагер край плитчините на река Мрин на два дни път след теб? Не смяташ ли, че тази армия може да ти потрябва?
— Какво говориш, чичо? — изрече рязко леля Поул.
— Мисля, че се изразих съвсем ясно. Драснианската войска се е разположила на лагер край плитчините. Войниците и военачалниците им не показват никакви признаци, че възнамеряват да потеглят към теб в близко бъдеще. Дори са се захванали да изграждат укрепления около позициите си.
— Това е невъзможно!
Белдин вдигна рамене.
— Отлети дотам и ще се увериш със собствените си очи.
— По-добре да съобщим неприятната новина на останалите, Гарион — каза сериозно леля Поул. — Нещо ужасно се е объркало.
22.
— Какво си мисли този човек? — избухна кралица Порен в изблик на неприсъщ за нея гняв. — Дадох му изрична заповед да ни догони.
Лицето на Силк беше сурово.
— Мисля, че трябваше да проверим скъпоценните стъпала на генерал Халдар. Може би щяхме да открием върху тях издайническия белег на култа.
— Не говориш сериозно, нали! — възкликна Порен.
— Той съзнателно отказва да се подчини на заповедите ти, Порен. Освен това го прави по такъв начин, че излага на смъртна опасност и теб, и всички нас.
— Повярвай ми, ще проуча из основи случилото се веднага щом се върна в Боктор.
— За съжаление сега не отиваме в тази посока.
— Тогава ще се върна край плитчините — заяви кралицата. — Ако е необходимо, ще му отнема командването.
— Не — възрази твърдо дребничкият драснианец. — Няма да ти позволя.
Тя го изгледа невярващо.
— Келдар, осъзнаващ ли с кого говориш?
— Прекрасно, Порен, но онова, което си решила, е твърде опасно.
— Това е мой дълг.
— Не — поправи я Силк. — Всъщност твой дълг е да останеш жива достатъчно дълго, за да отгледаш Кева и той да стане крал на Драсния.
Кралицата прехапа устни.
— Не е честно, Келдар.
— Животът е суров, Порен.
— Той има право, ваше величество — намеси се Джевълин. — Генерал Халдар вече е извършил предателство, отказвайки да изпълни заповедите ви. Не мисля, че би се поколебал да прибави и вашето убийство към първото си престъпление.
— Ще ни трябват още хора — избоботи Барак. — Във всеки случай поне още малко. Иначе ще трябва да спрем и да изчакаме Брендиг.
Силк поклати глава.
— Хелдар лагерува при плитчините. Ако това, което подозираме, е вярно, той няма да позволи на Брендиг да свали войската си на брега.
— Е? — попита гневно Се’Недра. — Какво ще правим сега?
— Не смятам, че имаме избор — рече Барак. — Ще трябва да се върнем при плитчините и да задържим Халдар за извършеното предателство. След това ще се присъединим към копиехвъргачите и ще дойдем с тях тук.
— Та това ще отнеме почти седмица! — възпротиви се малката кралица.
— Какво друго можем да направим? Тези копиеносци наистина са ни нужни.
— Мисля, че пропускаш нещо, Барак — прекъсна го Силк. — Усети ли лека хладина във въздуха през последните два дни?
— Да. Рано сутрин.
— Ние сме в североизточна Драсния. Зимата тук идва много рано.
— Зимата ли? Но сега е едва ранна есен.
— Намираме се далеч на север, приятелю. Първият сняг може да ни изненада по всяко време.
Барак започна да ругае.
Силк дръпна Джевълин настрана да си поговорят насаме.
— Всичко пропада, нали, Гарион? — прошепна Се’Недра. Долната й устна трепереше.
— Всичко ще се оправи, Се’Недра — окуражително каза той и я прегърна.
— Но как?
— Все още не съм го измислил.
— Уязвими сме, Гарион — подхвана сериозно Барак. — Навлизаме в територията на култа с малобройни сили и лесно можем да попаднем в засада.
— Трябва да изпратиш някого напред на разузнаване — подхвърли Белдин и вдигна очи от парчето студено месо, което късаше със зъбите си. После натъпка останалата част в устата си и обърса пръстите си в изцапаната си туника. — Мога съвсем да не бия на очи, ако пожелая.
— Аз ще се погрижа за това — отвърна Поулгара. — Хетар идва на север с алгарските родове. Би ли могъл да отидеш при него и да му съобщиш какво се е случило? Той ни е необходим колкото е възможно по- скоро.
Вълшебникът я погледна одобрително и без да спира да дъвче, каза:
— Това хрумване никак не е лошо, Поул. Мислех си, че семейният живот е размекнал мозъка ти, но изглежда, единственото, което се е отпуснало у теб, е задникът ти.
— О, стига вече! — възкликна тя.
— Най-добре ще е да тръгна веднага — каза той. Тялото му се сви, ръцете му се разпериха, вълшебникът изведнъж засия, облян в ярка светлина, и се превърна в птица.
— Ще ви оставя за няколко дни — каза Силк, който тъкмо се бе върнал при тях. — Може би все още
