преследваме едно и също нещо, така че вземаме под внимание всички възможности.
Младата кралица за миг впери поглед в него, а след това изведнъж закри лицето си с ръце и заплака. Гарион стана, отиде при нея и я прегърна.
— Се’Недра — прошепна утешително той. — Се’Недра, всичко ще бъде наред.
— Нищо няма да е наред — изплака съкрушено тя. — Толкова ме е страх за бебето, Гарион! Вече никога нищо няма да бъде наред.
Мандорален рязко се изправи. Очите на мимбратския рицар се бяха налели със сълзи.
— Тъй като аз съм ваш верен рицар и защитник, скъпа Се’Недра, заклевам се в живота си, че злодеят Улфгар няма да доживее следващото лято.
— Това са думи, изречени на място — измърмори Хетар. — Защо всички не отидем в Реон? И да приковем Улфгар за някой кол с много, много дълги пирони.
Анхег погледна Чо-Хаг и отбеляза:
— Синът ти има забележително точна преценка за създалото се положение.
— Той е радостта в годините на моя залез — гордо каза Чо-Хаг.
Спорът със Се’Недра започна незабавно щом се върнаха в кралските покои. Отначало Гарион опита да разговаря със съпругата си, изтъквайки разумни доводи, след това продължи със заповеди. Накрая прибягна до заплахи.
— Не ме интересува какво приказваш, Гарион. Аз отивам в Реон.
— Няма да ходиш там!
— Напротив, тръгвам веднага!
— Ще те заключа в спалнята.
— Веднага щом заминеш, ще заповядам на някого да отключи. Или пък ще я нацепя на трески и ще се кача на първия кораб, напускащ пристанището.
— Се’Недра, това е твърде опасно.
— Така беше и при Тул Марду, и при Ктхол Мишрак, но аз не избягах нито от едното място, нито от другото. Отивам в Реон, Гарион. Ако не дойдеш с мен, тръгвам сама. Ще намеря детето си дори ако трябва да разбия градските стени с голи ръце.
— Се’Недра, моля те!
— Не! — извика тя и тропна с крак. — Отивам, Гарион! И никакви твои думи или постъпки не ще могат да ме спрат!
Гарион вдигна ръце във въздуха и викна отчаяно:
— Жени!
Флотата напусна пристанището в ранни зори още на следващата сутрин и излезе в развълнуваното море, над което пробягваха сиви, бързо плъзгащи се облаци, подгонени от отшумяващата буря.
Гарион стоеше на задната палуба на „Морска птица“ до Барак, чиито яки ръце бяха сграбчили здраво румпела.
— Никога не съм си помислял, че ще ми се наложи отново да го правя — рече навъсено той.
— О, плаването при лошо време не е чак толкова неприятно — сви рамене Барак. Вятърът подмяташе червената му брада във всички посоки.
— Не това имах предвид. Смятах, че след смъртта на Торак ще мога да прекарам живота си в покой.
— Но все пак извади добър късмет — извика Барак.
— Опитваш се да бъдеш забавен?
— Всичко, което покоят донася на мъжете, е дебел задник и паяжини в главата — заяви мъдро огромният черек. — По всяко време съм готов да скоча за една хубава война.
На няколко левги в морето група кораби се отдели от флота и пое на изток към Сендар. С тях се отправиха крал Фулрах, генерал Брендиг, граф Селин и силно упоената кралица Лайла.
— Надявам се Брендиг да стигне до Дарин навреме — каза Анхег, изправен на перилата. — Тези кораби ще ми трябват, докато търсим бебето.
— Откъде смятате да започнете? — попита кралица Порен.
— Последователите на култа са се съсредоточил и предимно по западния бряг — отвърна той. — Ако похитителите на принц Геран са отишли в Черек, най-вероятно биха се отправили към някоя сектантска крепост. Ще започна с претърсване на брега и постепенно ще навлизам навътре в сушата.
— Стратегията ми изглежда добра — съгласи се тя. — Разгърни хората си и претърсете внимателно цялата област.
— Порен — изрече той оскърбено. — Обичам те като сестра, но моля те, не използвай военни понятия, когато говориш с мен. Настръхвам, когато чувам такива думи от устата на жена.
Преминаването през черекския проток „Глигана“ ги забави с два дни. Грелдик и още няколко луди глави с истинско нетърпение очакваха да прекарат флотилията край огромния водовъртеж, където след бурята бездруго трудно можеше да се плава, ала по-умерените и по-благоразумните надделяха.
— Сигурен съм, че съвсем скоро морето ще утихне — провикна се Барак от палубата към своите приятели. — А пък Реон няма да избяга. Нека не губим кораби, щом не се налага.
— Барак — изкрещя в отговор Грелдик, — превръщаш се в стара баба.
— Анхег използва точно същите думи малко преди да стигнем Ярвиксхолм — отбеляза Барак.
— Той е мъдър крал.
— Но този кораб не е негов.
Преодоляха водовъртежа в протока и навлязоха в по-спокойните води на Черекския залив. Тогава крал Анхег взе голяма част от флотилията под свое ръководство и отплава на север към Вал Алорн. Малко преди да се прехвърли на един от корабите му, Белгарат стоеше на палубата и тихо разговаряше с Гарион и Поулгара.
— Щом приключа във Вал Алорн, ще отида в Мар Терин — каза им той. — Ако не се върна преди да стигнете в Реон, бъдете особено внимателни. Последователите на култа са силно фанатизиран и и войната, която започнаха, е лично срещу теб, Гарион.
— Аз ще го пазя, татко — увери го Поулгара.
— Всъщност в общи линии и сам мога да се грижа за себе си, лельо Поул.
— Сигурна съм, че можеш, скъпи — отвърна тя. — Но старите навици трудно се изкореняват.
— На колко години трябва да стана, за да разбереш, че съм пораснал?
— Защо не дойдеш при мен след около хиляда години? — подхвърли вълшебницата. — Може би тогава ще можем да поговорим по този въпрос.
Кралят на Рива се усмихна и след това въздъхна.
— Лельо Поул — прошепна той. — Обичам те.
— Да, скъпи — отвърна тя и го потупа по бузата. — Зная. Аз също те обичам.
В Коту корабът, на който бяха Хетар, съпругата му и родителите му, се отклони на юг към Алдурфорд.
— Ще се срещнем в Реон след около три седмици — провикна се към „Морска птица“ алгарът с ястребовото лице. — Оставете и за мен врагове, с които да се бия.
— Само ако побързаш — отговори му весело Лелдорин.
— Не съм сигурна кои са по-лоши — измърмори Поулгара на Се’Недра. — Арендите или алорните.
— Може би между тях съществува някакво родство? — попита Се’Недра.
Леля Поул се засмя, след това погледна към кейовете на Коту и сбръчка нос.
— Ела, скъпа — покани я вълшебницата. — Да слезем в каютата. В пристанищата винаги се разнасят най-отвратителни миризми.
Флотилията премина край Коту и корабите един след друг навлязоха в устието нарека Мрин. Течението беше бавно, зелените блата се простираха от двете страни на реката. Гарион стоеше близо до носа на „Морска птица“ и наблюдаваше спокойно сиво-зелената тръстика и хилавите храсти. Гребците непрестанно тласкаха кораба нагоре по течението.
— А, тук ли си бил, Гарион! — възкликна кралица Порен зад гърба му. — Мислех си, че бихме могли да
