имаме шансове да спасим положението. — След това се обърна и без колебание тръгна към коня си.
— Къде отива? — обърна се Гарион към Джевълин.
— Трябват ни хора — отвърна Джевълин. — Отива да намери войници.
— Порен — рече Поулгара, опитвайки се да хвърли поглед през рамо. — Мислиш ли, че напоследък съм натрупала излишни килограми?
Порен леко се усмихна.
— Разбира се, че не, Поулгара — отвърна тя. — Той просто те дразнеше.
Ала докато сваляше синьото си наметало, Поулгара изглеждаше доста загрижена.
— Ще тръгна напред — каза тя на Гарион. — Ти продължавай да напредваш с войските, но не ги принуждавай да бързат прекалено много. Не искам да се натъкнете на капан преди да съм ви предупредила. — Изведнъж тя потрепера, превърна се в голяма снежнобяла сова и отлетя, размахвайки съвсем безшумно леките си криле.
От този ден Гарион предвождаше армията си с особено внимание, като я разгръщаше във възможно най-добрия защитен строй. Удвои и броя на съгледвачите. Яхнал коня си, кралят на Рива се изкачваше на върха на всеки хълм по пътя им, за да разгледа местността, простираща се пред тях. Скоростта на придвижването им спадна до не повече от пет левги на ден. Въпреки че това забавяне го измъчваше, Гарион разбираше, че няма друг избор.
Поулгара се връщаше всяка сутрин и докладваше, че по пътя напред не ги грозят никакви опасности, след това отлиташе, размахвайки безшумно криле.
— Как се справя с всичко това? — попита Се’Недра. — Струва ми се, че изобщо не спи.
— Поул може да издържи седмици, без да спи — отвърна Дурник — Всичко ще бъде наред, ако това не се проточи твърде дълго.
— Белгарион, — рече Еранд с безгрижния си глас, застигайки с дорестия си жребец коня на краля. — Знаеш, че ни следят, нали?
— Какво?
— Наоколо има хора, които ни наблюдават.
— Къде са?
— На няколко места. Скрили са се грижливо. Други препускат между града, към който отиваме, и войската зад нас при реката.
— Това никак не ми харесва — отбеляза Барак. — Сигурно се опитват да съгласуват действията си.
Гарион погледна през рамо към кралица Порен, която яздеше до Се’Недра.
— Би ли ни нападнала драснианската войска, ако Халдар й нареди? — попита той.
— Не — отвърна категорично кралицата. — Армията ми е напълно предана. Войниците не биха се подчинили на такава заповед.
— А какво ще стане, ако си мислят, че ви спасяват? — попита Еранд.
— Да спасяват мен?
— Точно това им внушава Улфгар — отвърна момчето. — Казва на войниците, че нашата войска ви държи в плен.
— Смятам, че при такива обстоятелства войниците биха ни нападнали, ваше величество — намеси се Джевълин. — А ако хората на култа и армията ни заклещят помежду си, ще изпаднем в много голяма беда.
— Какво все още не се е стоварило върху главите ни! — гневно възкликна Гарион.
— Поне не вали сняг — напомни му Лелдорин. — Все още не.
Войската сякаш пълзеше през пустошта. Облаците продължаваха да се трупат застрашително над нея. Целият свят като че бе скован в студен леденосив цвят; всяка сутрин мръсната ледена кора, покриваща застоялите вирове, ставаше все по-дебела.
— С тази скорост никога няма да стигнем, Гарион — каза Се’Недра един мрачен ден по обяд.
— Ако попаднем в засада, наистина няма да стигнем, Се’Недра — отвърна той. — Това ми е неприятно колкото и на теб, но мисля, че наистина нямаме друг избор:
— Искам си бебето.
— И аз.
— Ами тогава направи нещо, Гарион.
— Приемам всякакви предложения.
— Не можеш ли… — Тя направи леко, рязко движение с едната си ръка.
Той поклати глава.
— Знаеш, че възможностите на тези вълшебства са ограничени.
— Каква е ползата от тях тогава? — попита горчиво тя и се загърна по-плътно със сивото риванско наметало, за да се предпази от студа.
Голямата бяла сова ги очакваше зад следващото възвишение.
Бе кацнала на един строшен клон, щръкнал над един мъртвешки бял дънер, и ги наблюдаваше, без да премигва, със златистите си очи.
— Лейди Поулгара — поздрави я Се’Недра, навеждайки учтиво глава.
Бялата сова й отвърна с лек официален поклон. Гарион изведнъж се разсмя.
Очертанията на совата проблеснаха, въздухът около нея затрепери за момент. След това Поулгара се появи пред тях, седнала на клона.
— Какво е толкова забавно, Гарион? — попита го тя.
— Не бях виждал птица да се покланя — отвърна той. — Просто ми се стори смешно.
— Не се поддавай на веселото настроение, скъпи — строго каза тя. — Ела тук и ми помогни да сляза.
— Да, лельо Поул.
След като кралят й помогна да слезе от клона, вълшебницата го погледна изпитателно.
— Внушителна армия на култа се е разположила на две левги от тук и те очаква — съобщи му тя.
— Каква е числеността й?
— Два пъти по-многобройна от твоята.
— Ще трябва да уведомим останалите — мрачно каза той и обърна коня си.
— Бихме ли могли по някакъв начин да се промъкнем край тях? — попита Дурник, след като Поулгара им разказа всички подробности за сектантите, които ги очакваха в засада.
— Не мисля, Дурник — отвърна тя. — Знаят, че сме тук, и съм сигурна, че ни наблюдават.
— В такъв случай, щем не щем, трябва да ги нападнем — заяви Мандорален. — Нашата кауза е справедлива, затова неминуемо ще ги победим.
— Интересно убеждение, Мандорален — рече Барак. — Но предпочитам превъзходството в броя на войниците да бъде на моя страна. — Едрият мъж се обърна към Поулгара. — Как са разположили силите си? Искам да кажа…
— Знам какво означава тази фраза, Барак. — Вълшебницата разчисти с крак малко място на земята и взе една пръчка. — Пътят ни минава през пролом, врязващ се в ниската верига от хълмове точно пред вас. В най-дълбоката част на пролома и по двата му склона се спускат изровени от водата клисури. Сектантите са се разделили на четири части, като всяка от тях се крие в отделна клисура. — Поулгара очерта с пръчката разположението на клисурите. — Очевидно възнамеряват да ни изчакат да влезем точно по средата между тях. Тогава ще ни нападнат едновременно от всички страни.
Дурник навъсено разучаваше схемата.
— Вихме могли да разгромим с лекота всяка от неприятелските части — каза той и потри замислено едната си буза. — Всъщност единственото, което ни трябва, е по някакъв начин да държим останалите три дружини на врага настрана от сражението.
— В общи линии планът е добър — намеси се Барак. — Но не смятам, че враговете ни няма да се впуснат в боя само защото не сме ги поканили.
— Това е невъзможно — съгласи се ковачът. — Затова вероятно ще трябва да издигнем нещо като преграда, която ще им попречи да се включат в сражението.
— Измислил си нещо, нали, Дурник? — отбеляза кралица Порен.
— Каква преграда би могла да възпре злодеите? Как ще ги спрем да не се втурнат на помощ на
