Барак сви рамене.
— Ти решаваш.
— Силк, ах ти лъжлив разбойнико! — възкликна един висок надрак с дебело палто от кожи и рунтава кожена шапка, който трескаво претърсваше тялото на един убит сектант. — Каза, че всички носели пари и че били отрупани със златни верижки и гривни. Тоя има по себе си само бълхи.
— Може и да съм преувеличил мъничко, Ярблек — отвърна любезно Силк на своя съдружник.
— Би трябвало да те изкормя, знаеш ли?
— О, Ярблек! — възкликна Силк с престорено удивление. — Така ли разговаряш със собствения си брат?
— Брат! — изсумтя надракът, изправи се и ритна силно трупа, който го бе разочаровал толкова горчиво.
— Нали така се споразумяхме, когато станахме съдружници, че ще се отнасяме един към друг като братя.
— Не мисли, че ще се хвана на въдицата ти, невестулка такава! Освен това преди двадесет години забих нож в гърдите на собствения си брат, защото ме лъжеше.
След като и последните сектанти, хванати в капана на надраките, хвърлиха оръжието и се предадоха на превъзхождащите ги по численост победители, Поулгара, Се’Недра и Еранд навлязоха предпазливо в пролома, придружени от мръсния Белдин.
— Твоите алгарски подкрепления са все още на няколко дни път оттук — обърна се към Гарион грозният вълшебник. — Опитах се да ги накарам да се придвижват по-бързо, но те се отнасят прекалено нежно към конете си. Откъде намери тези надраки?
— Силк ги е наел.
Белдин кимна одобрително и отбеляза:
— От наемниците винаги излизат най-добрите войници.
Ярблек позна Поулгара и я загледа със светнали очи.
— Все още си красива като преди, момиче — рече той. — Промени ли си мнението? Сега ще ми позволиш ли да те купя?
— Не, Ярблек — отвърна тя. — Все още не. Но дойдохте в много подходящ момент, не мога да отрека това.
— Само защото някакъв си лъжлив разбойник ме подведе, че ще има голяма плячка. — Надракът погледна свирепо Силк. — Честно казано, щях да изкарам повече пари, ако бях скубал заклани пилета.
Белдин погледна Гарион и каза:
— Ако искаш да видиш сина си преди да му порасне брада до пояс, веднага продължавай напред.
— Трябва да дам разпореждания за пленниците — отвърна Гарион.
— Какво толкова има да се разпореждаш? — сви рамене Ярблек. — Подреди ги в редици и ги изколи до един.
— Категорично не!
— Какъв е смисълът да водиш сражение, ако не можеш да изколиш пленниците, след като то свърши?
— Някой ден, когато имаме малко повече свободно време, ще ти обясня — обеща Силк.
— Алорни! — въздъхна Ярблек и впери поглед към мрачното небе.
— Ярблек, ти, крастав кучи сине! — изкрещя женски глас. Беше жена с гарвановочерна коса, облечена в кожени панталони и плътно прилепнал кожен елек. Силният й гняв личеше отдалеч, ала не скриваше изумителната й красота. — Нали каза, че ще спечелим купища пари, ако оберем мъртвите. Тази паплач няма нищо у себе си.
— Подведоха ни, Вела — отвърна мрачно надракът и погледна сурово Силк.
— Казах ти да не вярваш на тази малка змия с лице на плъх. Ти си не само грозен, Ярблек, ами си и глупав!
Гарион с любопитство наблюдаваше ядосаната жена.
— Това не е ли момичето, което танцуваше в кръчмата в Гар ог Надрак? — обърна се той към Силк, припомняйки си поразителните форми на жената, накарали кръвта на всеки мъж в пивницата да закипи.
Дребният драснианец кимна.
— Тя се омъжи за онзи ловец — Тек, — но той не беше особено убедителен в един спор с мечка преди няколко години и брат му я продаде на Ярблек.
— Най-голямата грешка, която съм допускал през живота си — каза покрусено Ярблек. — Тя е почти толкова чевръста с ножовете, колкото и с езика си. — Надракът дръпна единия си ръкав и им показа възпален червен белег. — А аз само се опитвах да се държа приятелски с нея.
Жената се изсмя.
— Ха! Знаеш правилата, Ярблек. Ако искаш вътрешностите ти да бъдат на място в корема ти, дръж си ръцете по-далеч от мен.
Белдин я гледаше особено.
— Момиче с характер — измърмори той на Ярблек. — Обожавам устатите жени с пъргав ум.
Изведнъж в очите на Ярблек проблесна отчаяна надежда.
— Харесваш ли я? — попита нетърпеливо той. — Ще ти я продам, ако искаш.
— Да не си си изгубил ума, Ярблек? — викна възмутено Вела.
— Моля те, Вела — водя делови разговор.
— Този оръфан стар трол не може да купи халба пиво, та мен ли! — Жената се обърна към Белдин. — Имаш ли поне две монети, че да подрънкват, удряйки се една в друга, магаре такова?
— Виж, сега напълно провали пазарлъка — обвини я с жален глас Ярблек.
Ала Белдин се засмя дяволито на момичето, изкривявайки устни чак до ушите си.
— Ти разпали интереса ми, момиче — рече й той. — Вече не мога да си припомня кога това се е удало другиму. Но положи още мъничко усилия, опитай да поработиш върху заплахите и ругатните си. Темпото им нещо не ми допада. — Вълшебникът се обърна към Поулгара. — Смятам да се върна назад. Искам да проверя какво са наумили драснианските копиехвъргачи. Не зная защо, но никак не ми харесва, че ще пълзят зад гърбовете ни. — След това вълшебникът разпери ръце, тялото му се сви и той се превърна в ястреб.
Вела не откъсна от него невярващия си поглед, докато изневиделица появилата се птица се издигаше към небето.
— Как го направи? — смаяна изрече тя.
— Просто дарба — отвърна Силк.
— Дарба ли? — Жената се обърна към Ярблек с пламнали от ярост очи. — Защо ми позволи да му говоря така? Знаеш колко са важни първите впечатления. Сега вече той никога няма да ми направи прилично предложение.
— Сама видя, че няма никакви пари.
— Освен парите има и други неща, Ярблек.
Ярблек поклати глава и се отдалечи, мърморейки нещо неразбрано.
Очите на Се’Недра бяха хладни и твърди като зелен планински ахат.
— Гарион — подхвана тя с подвеждащо тих глас, — някой ден в съвсем близко бъдеще ще трябва да си поприказваме за онези кръчми, за които спомена. И за танцуващите момичета и други неща.
— Това се случи преди много време, скъпа — отговори бързо той.
— Не е било достатъчно отдавна.
— Има ли някой нещо за ядене? — попита Вела и се огледа. — Гладна съм като вълчица с десет вълчета.
— Може би ще успея да ти намеря нещо — отвърна Поулгара.
Вела я погледна и очите й се отвориха още по-широко.
— Да не би да си тази, за която си мисля? — попита тя и гласът й потрепера, изпълнен със страхопочитание.
— Зависи за кого ме вземаш, скъпа.
— Разбрах, че танцувате — намеси се Се’Недра с леденостуден глас.
