е трябвало да отидат някъде другаде. Твърде вероятно е да ги намерим да се укриват в някое рибарско селце на западния бряг.
— Какво ще предприемем тогава? — попита безпомощно Гарион.
— Ще се разделим — тихо каза крал Чо-Хаг. — Анхег ще свика всичките си войски. Те ще претърсят всяко селце, всяка ферма в Черек. Ние, останалите, ще отидем в Реон и ще се справим с онези там.
— Има една-единствена трудност — рече Анхег. — Бебето си е бебе. Как моите хора ще разпознаят сина на Гарион, ако наистина попаднат на него?
— Това не е истинска пречка, Анхег — обади се Поулгара от креслото си до огъня, където се беше настанила с чаша чай. — Покажи им дланта си, Гарион.
Гарион вдигна дясната си ръка, за да покаже на черекския крал сребристия белег.
— Почти бях забравил за това — изсумтя Анхег. — Принц Геран има ли същия знак върху ръката си?
— Всички престолонаследници на Рива имат такъв белег — отвърна тя. — Така е от рождението на първия син на Желязната хватка.
— Добре — каза Анхег. — Моите хора ще знаят какво да търсят, но вие, останалите, ще имате ли достатъчно хора да превземете Реон? Като се имат предвид алгарските и драснианските сектанти, стекли се в града, трябва да приемем, че Улфгар е събрал доста голяма войска.
Генерал Брендиг се изправи и отиде до голямата карта, закачена на една от стените.
— Ако тръгна веднага за Сендар, за няколко дни мога да събера многобройна войска. Смятам, че с бърз поход ще бъдем в състояние да стигнем до Дарин за една седмица.
— В такъв случай ще наредя там да ви очакват кораби. Те ще превозят теб и хората ти до Боктор — каза Анхег.
— А пък аз ще се отправя на юг и ще вдигна родовете — заяви Хетар. — Ще препуснем направо на север към Реон.
Гарион също се взираше в картата.
— Ако корабите на Анхег превозят мен и войската ми до Боктор, можем да се присъединим към драснианските копиехвъргачи там. Ще тръгнем на поход към Реон от запад — каза той. — След това корабите могат да се върнат в Дарин, за да вземат Брендиг.
— Това ще ни спести малко време — съгласи се Брендиг.
— С помощта на риванците и драснианците ще разполагате с достатъчно голяма войска, за да обсадите Реон — намеси се Силк. — Може би хората ви няма да стигнат да превземете града, но със сигурност ще бъдат достатъчно, за да не позволите на никого да влиза или да излиза. Тогава всичко, което трябва да правите, е да седите и да чакате Брендиг и Хетар. Щом те се присъединят към вас, ще разполагате с по- големи сили от техните.
— Умен план, Гарион — кимна одобрително Барак.
Мандорален се изправи.
— А когато пристигнем пред този укрепен град сред пустите полета на източна Драсния, аз ще започна да разрушавам градските стени с обсадни машини и различни други средства. Така ще получим по-лесно достъп до града, когато дойде време за последния щурм — отбеляза мимбратският рицар. — Реон ще падне и ще изправим онзи изверг Улфгар пред бърз и страшен съд.
— Не чак толкова бърз, надявам се — измърмори Хетар. — Замислях нещо по-продължително.
— Ще имаме време да мислим за това, когато го хванем — напомни Барак.
Вратата се отвори и влезе Се’Недра. Изглеждаше бледа и изпита. Придружаваше я кралица Лайла с няколко дами.
— Защо сте още тук? — запита тя. — Защо не преобръщате всеки камък по света, за да откриете бебето ми?
— Това едва ли е справедливо, Се’Недра — укори я нежно Гарион.
— Не се опитвам да бъда справедлива. Искам си бебето.
— Аз също. Но няма да постигнем много, ако се въртим в кръг, нали?
— Сама ще събера войска, ако е необходимо! — извика разпалено тя. — Правила съм го вече. И ще го направя пак.
— И накъде ще поведеш армията си, скъпа? — попита я Поулгара.
— Към мястото, където държат бебето ми.
— И къде е то? Ако знаеш нещо, което ни е неизвестно, сподели го с нас.
Се’Недра я погледна безпомощно и очите й се наляха със сълзи.
Белгарат, който досега не се бе включил в обсъждането на плана за действие, измърмори:
— Имам чувството, че пропускам нещо.
Адара и Нерина отведоха разстроената Се’Недра до един стол близо до масата.
— Какво каза, Белгарат? — попита Анхег, свали нащърбената си корона и я хвърли на масата.
— Струва ми се, че пропускам нещо — отвърна старецът. — Анхег, богата ли е библиотеката ти?
Кралят на Черек сви рамене и се почеса по главата.
— Не зная дали може да се сравнява с университетската библиотека в Тол Хонет — призна той. — Но съм събрал по-голямата част от най-значимите книги на света.
— Богата ли е колекцията ти от мистерии?
— От какво?
— Колекцията ти от пророчествата — имам предвид не толкова Мринския или Даринския сборник, а останалите. Светите книги на пророците от Кел, предсказанията на гролимите от Рак Ктхол, предсказанията от Ашаба.
— Имам ги — отвърна Анхег. — Предсказанията от Ашаба. Тази книга ми попадна преди десетина- дванадесет години.
— Мисля, че ще е добре да отида до Вал Алорн, за да я видя.
— Сега едва ли е подходящото време за такова пътуване, дядо — възпротиви се Гарион.
— Гарион, знаем, че се случва нещо, което е много повече от въстание на група религиозни фанатици. Откъсът, който откри в Мринския сборник, е много особен. Там намерих указания да проуча предсказанията и смятам, че ако не го направя, всички ще съжаляваме. — Вълшебникът се обърна към Анхег. — Къде е твоят препис на пророчествата от Ашаба?
— В библиотеката — на най-горния рафт. Не можах да проумея нищо от тази книга, затова я забутах там. Не съм преставал да си правя планове някой ден пак да се заема с нея. — След това кралят се сети нещо и добави: — А в манастира при Мар Терин има препис на Малореанските свещени книги — техните Евангелия.
Белгарат примигна.
— Това е една от другите книги, които искаш да видиш, нали? Съчинение, написано от пророците от Кел?
— Откъде знаеш какво има в библиотека на манастира в Мар Терин?
— Знам. Имам хора, които се интересуват от редки книги и непрекъснато са нащрек. Както и да е, направих на жреците предложение за нея — доста щедро според мен, — но преговорите се провалиха.
— Ти си истински рог на изобилие от сведения, Анхег. Можеш ли да се сетиш за нещо друго?
— Страхувам се, че не мога да ти помогна за пророчествата на гролимите от Рак Ктхол. Единственият екземпляр, който ми е известен, бе в библиотеката на Ктучик. И сигурно е попаднал под купчина камъни и пръст, когато събори Рак Ктхол от върха на планината. Би могъл да отидеш и да го изкопаеш.
— Благодаря, Анхег — сухо каза Белгарат. — Нямаш представа колко съм ти благодарен за помощта.
— Не мога да повярвам на ушите си! — извика Се’Недра. — Някой е откраднал бебето ми — твоя правнук — и вместо да се опитваш да го намериш, ти си хукнал да дириш някакви си старинни ръкописи.
— Не изоставям детето, Се’Недра. Просто го търся другаде. — Старият вълшебник я погледна и в очите му проблесна дълбоко съчувствие. — Ти си още много млада — продължи той. — И всичко, което виждаш, е единствено действителното събитие — детето ти е било отнето от теб. Ала има два вида действителност. Гарион ще тръгне по следите на принца в тази действителност. Аз ще го търся в другата. Двамата
