пред лицето ти до деня, когато умреш.
— Махни я! — замоли се пленникът и нададе безумен крясък. — Моля те, ще направя всичко, всичко!
— Не знам къде се е научила да прави това — измърмори Белгарат на Гарион. — Никога не съм успявал да го направя на някого, а съм опитвал доста пъти.
— Сега ще ти каже всичко, което знае, Гарион — каза Поулгара. — Добре разбира какво ще му се случи, ако откаже.
— Какво сте направили със сина ми? — попита Гарион ужасения човек.
Пленникът преглътна мъчително, но след това предизвикателно се изправи.
— Той сега е толкова далеч оттук, че не можеш да го достигнеш, кралю на Рива.
Вълна от ярост отново помете Гарион. Без да се замисля, кралят протегна ръка през рамо, за да изтегли меча си.
— Гарион! — извика рязко Поулгара.
Сектантът светкавично се отдръпна. Беше пребледнял до смърт.
— Синът ти е жив — избъбра припряно той. След това лицето му придоби самодоволен вид. — Но следващия път, когато го срещнеш, той ще те убие.
— Какво говориш?
— Улфгар е прегледал древните предсказания. Ти не си кралят на Рива, когото сме очаквали през всичките тези векове. Следващият крал на Рива ще бъде онзи, който ще успее да обедини Алория и да ни поведе срещу кралствата на Юга. Това е твоят син, Белгарион. Той ще ни поведе, защото ще бъде възпитан в нашата вяра.
— Къде е синът ми? — изкрещя Гарион.
— Там, където никога няма да го откриеш — присмя му се пленникът. — Ние ще го отгледаме, ще го закърмим с истинската вяра, както приляга на алорнски владетел. И когато порасне, той ще те намери и ще те убие. Ще вземе своята корона, своя меч и своето Кълбо от грабителските ти ръце! — Очите на мъжа бяха изцъклени, крайниците му се тресяха в религиозен екстаз, по устните му бе избила пяна. — Ще умреш от ръката на собствения си син, Белгарион от Рива — изкрещя той. — Крал Геран ще поведе всички алорни срещу неверниците от Юга, както е повелил самият Белар!
— С такива въпроси няма да стигнем далеч — намеси се Белгарат. — Нека опитам аз. — Вълшебникът се обърна към пленника, който гледаше с обезумели очи, и попита:
— Какво знаеш за този Улфгар?
— Улфгар е повелителят на Мечката. Той притежава повече сила от теб, старче.
— Интересно мнение — измърмори Белгарат. — Срещал ли си някога този могъщ магьосник? Виждал ли си го поне, за да твърдиш подобно нещо?
— Ами…
— Не мисля, че си го срещал. Как тогава си разбрал, че той е заповядал да дойдеш тук и да отвлечеш сина на Белгарион?
Пленникът прехапа устни.
— Отговори!
— Улфгар изпрати до нас куриер — отвърна мъжът навъсено.
Изведнъж Гарион се сети за нещо и попита:
— Улфгар ли стои зад покушението върху живота на съпругата ми?
— Съпруга! — присмя му се сектантът. — Никой алорн не взема за жена толнедранска кучка. Ти, наследникът на Желязната хватка, трябва да знаеш това по-добре от всеки друг. Наистина се опитахме да убием толнедранската отрепка. Това бе единственият начин да отървем Алория от заразата, която ти хвърли в кралството.
— Започваш да ме дразниш, приятелю — изрече мрачно Гарион. — Много внимавай.
— Да се върнем на въпроса за куриера — подхвана Белгарат. — Казваш, че бебето е на място, където не можем да го достигнем, но ти си още тук, нали така? А може би куриерът е истинския похитител, а ти и твоите приятелите сте просто негови слуги?
Очите на сектанта блеснаха диво и той започна да се озърта като животно, хванато в капан.
— Мисля, че стигнахме до въпрос, на който не искаш да отговориш, приятелю — каза Белгарат.
Тези думи подействаха на пленника като удар. Държането му бе такова, сякаш изпитваше непоносима болка — като че някой бе пъхнал ръката си в черепа му, за да усуче и смачка мозъка му. Черекът изкрещя, погледна диво Белгарат, обърна се, направи три светкавични стъпки и се хвърли от ръба на скалата.
— Разпитвай ме сега! — изкрещя той и полетя стремглаво надолу към тъмните сърдити води. Докато сектантът пропадаше в бездната, Гарион отново и отново чуваше кънтенето на безумния му смях.
Леля Поул хвърли бърз поглед към ръба на скалата, но Белгарат протегна ръка и я хвана за рамото.
— Остави го, Поул — каза той. — Няма да му направим добро, ако го спасим. Някой вкара нещо в съзнанието на този човек. То унищожи разсъдъка му веднага щом му зададохме точно онзи въпрос.
— Кой би могъл да го направи? — попита тя.
— Не зная. Но съм сигурен, че ще разбера.
Ехото на истеричния смях продължаваше да достига до тях. След това внезапно се възцари тишина и смехът заглъхна завинаги.
21.
Неочаквана лятна буря връхлетя острова откъм Голямото западно море два дни след стълкновението с череките при канарите. Кралство Рива бе пометено от виещи ветрове и дъждовни порои, водните капки се блъскаха в прозорците на стаята на съвета, разположена високо в южната кула. Тънкият като вейка Джевълин, пристигнал тази сутрин с „Морска птица“ заедно с останалите, се бе отпуснал в едно кресло, гледаше бушуващата буря и замислено потропваше с пръсти.
— Докъде ви отведе следата? — попита той.
— Точно на морския бряг до едно усамотено заливче — отвърна Гарион.
— В такъв случай трябва да приемем, че похитителят е успял да се измъкне с принца. Може би времето, което е имал на разположение, е било съвсем малко, но хората на корабите, патрулиращи по крайбрежието, сигурно са съсредоточили вниманието си изцяло върху брега, докато плавателният съд на престъпника е бил вече навътре в морето. Затова им е убягнал.
— Тогава защо онези другите са били оставени тук? — попита Барак. — В това няма изобщо никакъв смисъл.
— Говорим за последователи на култа към Мечката, Барак — напомни му Силк. — Не можем да очакваме от тях да действат логично.
— Все пак в поведението им има известна логика — изтъкна граф Селин. — Ако е вярно онова, което сектантът е казал преди да умре, то този Улфгар е обявил война на Белгарион. Не е ли напълно вероятно тези мъже да са оставени тук със задачата да му устроят засада? Така или иначе, те са знаели със сигурност, че кралят на Рива ще проследи дирята.
— Все още има нещо, което не ми звучи правдоподобно — намръщи се Джевълин. — Дайте ми малко време да помисля.
— Можем да изясним мотивите им по-късно — отбеляза Гарион. — Най-важното сега е да открием къде са отвели сина ми.
— Най-вероятно в Реон — предположи Анхег. — Ние унищожихме Ярвиксхолм. Реон е единствената твърдина, която остана под техен контрол.
— Това не е съвсем сигурно, Анхег — възрази кралица Порен. — Планът за отвличането на принц Геран очевидно е бил разработен отдавна, а вие разрушихте Ярвиксхолм едва миналата седмица. Малка е вероятността похитителите да са знаели за това. Не мисля, че трябва да изключим възможността принцът да е отведен в Черек.
Анхег се изправи и закрачи напред-назад с мрачно, навъсено лице.
— Имаш право — призна накрая той. — В края на краищата тези похитители на деца са били череки. Съвсем възможно е да са се опитали да го заведат в Ярвиксхолм, но когато са видели, че градът е разрушен,
