— Изпратих кораби в тази част от крайбрежието, Белгарион — каза Кайл и посочи морето. — Направих го веднага щом открихме, че принцът е похитен. Единствено ако някой е в състояние да лети, би могъл да измине целия път през острова, да се добере до този бряг за достатъчно кратко време и след това да отплава преди нашите кораби да стигнат тук.
— Значи ще го пипнем — възкликна неудържимият Брин и започна да претърсва с опитното око на ловец осеяния с камъни склон.
— Почакай малко — прекъсна го рязко Дурник, вдигна глава и подуши вятъра откъм брега. — Пред нас има някой.
— Какво? — възкликна Гарион, обзет от внезапна възбуда.
— Долових миризма на човек, който не се къпе редовно.
По лицето на Белгарат се изписа напрежение.
— Поул — рече той, — защо не хвърлиш един бърз поглед?
Вълшебницата рязко кимна, напрегна се и челото и се набръчка. Гарион долови у нея прилив на гняв, след това чу израза, който леля Поул прошепна наум, докато изучаваше празната наглед местност пред тях.
— Череки — тихо каза тя след миг. — Десетина. Крият се зад онези обли скали. Наблюдават ни и замислят да устроят засада.
— Череки ли? — възкликна Брин. — Защо им е притрябвало на череките да ни нападат?
— Те са последователи на култа към Мечката — отвърна вълшебницата. — Никой не знае защо тези луди хора правят това или онова.
— Какво ще предприемем? — попита Брин шепнешком.
— Хората, които устройват засада, винаги имат предимство — отвърна Вердан. — Освен ако човекът, който трябва да попадне на нея, не знае, че враговете му са там. Тогава става обратното. — Той проследи с мрачен поглед склона надолу и стисна дръжката на меча си.
— Ами тогава да слезем долу и да разбием капана им! — каза Брин нетърпеливо.
Кайл погледна Белгарат.
— Какво мислиш ти, древни? Сега предимството е на наша страна. Те ще очакват, че ще сме изненадани, когато се нахвърлят върху нас, но ние ще сме готови. Ще успеем да повалим поне двама-трима, докато осъзнаят грешката си.
Белгарат премигна срещу светлината на залязващото слънце.
— Обикновено в такива случаи отговорът ми е отрицателен — отвърна той. — Тези малки случайни схватки най-често не носят нищо добро, освен това ще изгубим ценно време. Скоро ще се стъмни. — Вълшебникът се обърна към леля Поул. — Геран някъде наблизо ли е?
— Не — отвърна тя. — Няма и следа от него.
Белгарат се почеса по брадата.
— Ако оставим череките на мира, те ще ни последват. Никак не ми се ще да се промъкват зад гърба ни, особено когато падне мрак. — Сбръчканото лице на стареца се разтегна във вълча усмивка. — Добре, нека се позабавляваме.
— Оставете няколко от тях живи, татко — напомни му Поулгара. — Имам няколко въпроса и бих желала да получа отговорите им. Постарайте се да не ви наранят, господа. Днес се чувствам малко уморена за хирургически занимания.
— Няма да има никаква хирургия, днес, лейди Поулгара — обеща весело Брин. — Няколко погребения може би, но не и хирургия.
Тя вдигна очи към небето и въздъхна:
— Алорни!
Засадата въобще не протече по начина, които очакваха скритите последователи на култа към Мечката. Облеченият в кожени дрехи черек, който се хвърли със страшен вой срещу Гарион, бе посрещнат още във въздуха от пламтящия меч на риванския крал. Тялото му бе съсечено през кръста почти на две половини от голямото бляскаво острие. Той се строполи върху окървавената трева и се загърчи като червей. Кайл хладнокръвно разцепи главата на следващия нахвърлил се срещу тях сектант, а братята му се втурнаха срещу уплашените нападатели и започнаха свирепо да ги кълцат на парчета.
Един от сектантите се изкатери на върха на голяма скала и опъна лъка си, насочил стрелата право към Гарион. Ала Белгарат направи рязко движение с лявата си ръка и стрелецът внезапно политна назад. Стрелата му изсвистя безопасно във въздуха, а самият той полетя, надавайки пронизителни писъци, към разпенените гигантски вълни на петстотин метра надолу.
— Помнете, трябват ми и живи! — рязко им напомни Поулгара, доловила, че кръвопролитието се изплъзва от контрола на мъжете.
Кайл изсумтя и ловко парира удара на един от отчаяните череки. Големият му юмрук описа широка дъга и със страшна сила се сгромоляса върху скулата на черека, който изпъшка и се строполи на тревата.
Дурник използваше любимото си оръжие — здрава сопа, дълга към три стъпки. Той умело изби меча от ръката на един едър сектант и го фрасна по главата. Очите на мъжа се изцъклиха и тялото му тежко се свлече на земята. Белгарат наблюдаваше схватката, след това си избра подходящ противник и го повдигна на около петдесет стъпки във въздуха. Увисналият в пространството мъж отначало очевидно не осъзнаваше новото си положение и продължаваше безцелно да разсича въздуха.
Схватката приключи бързо. Последните пурпурни лъчи на залязващото слънце се смесиха с яркочервената кръв, обагрила тревата, по земята бяха разпръснати строшени мечове и парчета окървавена меча кожа.
— Не зная защо, но това ме кара да се чувствам по-добре — заяви Гарион, докато бършеше меча си в тялото на един от повалените сектанти. Кралят на Рива забеляза, че Кълбото също пламти с някакво огнено задоволство.
Поулгара разглеждаше с хладно спокойствие няколко от оцелелите мъже, които бяха изпаднали в несвяст.
— Тези двамата ще спят известно време — отбеляза тя, след като повдигна клепача на един от тях и видя изцъкленото око под него. — Свали онзи долу, татко — рече тя и посочи мъжа, когото Белгарат бе повдигнал във въздуха. — Доведи го при мен цял, ако е възможно. Бих искала да го разпитам.
— Разбира се, Поул. — Очите на стареца блеснаха доволно.
— Татко! — извика тя. — Ще пораснеш ли някога?
— О, Поулгара — отвърна той с насмешка. — Как можеш да приказваш такива неща?
Сектантът, плавно полюшващ се във въздуха вече бе осъзнал положението си и бе хвърлил меча. Сега трепереше, увиснал в празното пространство, очите му бяха изскочили от орбитите си от ужас, крайниците му трескаво потръпваха. Белгарат полека го спусна на земята, сграбчи кожената му туника и грубо го вдигна да се изправи.
— Знаеш ли кой съм аз? — попита той и приближи лицето си към треперещия от страх пленник.
— Ти… аз…
— Познаваш ли ме? — Гласът на Белгарат изплющя като камшик.
— Да — изрече задавено мъжът.
— Тогава знаеш, че ако се опиташ да побегнеш, пак ще те вдигна във въздуха и ще те оставя да висиш там. Известно ти е, че мога да го направя, нали?
— Да.
— Това няма да е нужно, татко — заяви хладно Поулгара. — Този човек охотно ще ни сътрудничи.
— Нищо няма да кажа, вещице! — извика пленникът. Очите му искряха безумно.
— А, не, приятелю — отвърна му тя със студена усмивка. — Всичко ще кажеш. Ще говориш седмици наред, ако това се окаже необходимо. — Тя го погледна сурово и направи леко движение с лявата си ръка пред лицето му. — Гледай внимателно, приятелю — подкани го вълшебницата. — Наслаждавай се на всяка подробност.
Брадатият сектант впери поглед във въздуха пред себе си, лицето му пребледня и той изкрещя и отскочи. Вълшебницата направи рязко движение, сякаш улавяше нещо с все още протегнатата си ръка, и черекът замръзна на място.
— Не можеш да избягаш от това — каза му тя. — Освен ако не проговориш веднага. Картината ще стои
