Персоналът от домакинството на императора беше добре организиран. Голяма част от него пое напред да приготви лагера за нощуване, разположен приблизително на половината път до крайбрежието. На следващата сутрин колоната тръгна рано, под все така синьото небе. Късно следобед се изкачиха на върха на висок хълм и пред погледа им се разкри необятният просторна Морето на Изтока, чиито тъмносини вълни се гонеха една друга под зимното слънце. Цяла върволица облаци с цвят, наподобяващ ръжда, скриваха далечния хоризонт. Две дузини кораби с вдигнати алени платна стояха закотвени в плиткия залив. Гарион погледна изненадано Закат.
— Още един симптом на отблъскващата показност. — Императорът сви рамене. — Заповядах тази флота да дойде от пристанището в Рак Ктан. Половината от тези кораби са тук, за да превозят моите паразити и угодници — както и останалите по-скромни хорица, които всъщност вършат цялата работа. Останалите са тук, за да ескортират наши величества с подходящата за целта помпозност. Трябва да обградиш себе си с великолепие, Гарион. В противен случай хората могат да си помислят, че кралят или императорът е честен човек.
— Този следобед проявяваш много странно чувство за хумор.
— Може би това е поредният все още запазил се симптом от онези, за които спомена Лизел. Тази нощ ще спим на борда на кораба и ще отплуваме утре на разсъмване.
Гарион кимна, докосна наведения врат на Кретиен със странно чувство на съжаление и подаде юздите на чакащия наблизо коняр.
Корабът, на който ги закараха с лодки, беше наистина разкошен. За разлика от претъпканите с вещи тесни каюти на другите плавателни съдове, на които се бе качвал Гарион, помещенията в този бяха почти толкова обширни, колкото в голяма хубава къща. Беше му необходимо известно време, докато осъзнае и си обясни тази разлика. Другите кораби бяха отделили прекалено малко пространство за каютите, защото по- голямата част от него бе предназначена за товарите. Ала единственият товар, който този кораб обичайно превозваше, беше императорът на Малореа.
Тази вечер се нахраниха с омари, сервирани в трапезария с нисък таван на борда: на плаващия палат на Закат. През последните седмици Гарион бе съсредоточил по-голямата част от вниманието си върху непредсказуемия император, затова не му оставаше време да поприказва с приятелите си. И така, когато всички заеха местата си около масата, той съвсем преднамерено седна в противоположния край, твърде отдалечен от малореанеца. С голямо облекчение кралят на Рива зае мястото си между Поулгара и Дурник, докато Се’Недра и Велвет развличаха императора с искрящи от хумор женски приказки.
— Изглеждаш уморен, Гарион — отбеляза Поулгара.
— Преживях доста голямо напрежение — отвърна той. — Ще ми се императорът да не се променя всяка минута. Всеки път, когато ми се стори, че съм разбрал що за човек е, той се превръща в нещо друго.
— Не е добро хрумване да поставяш хората в различни категории, скъпи — посъветва го тя спокойно и докосна ръката му. — Това е първият признак за неяснота в мисленето.
— Нима от нас наистина се очаква да ядем тези неща? — попита Дурник с отвращение и посочи с върха на ножа си яркочервения омар, който се взираше в него от чинията. Щипките му бяха готови за нападение.
— Затова са сложили и специалните ножове, наподобяващи щипки — обясни Поулгара с особено мек тон. — Трябва да строшиш черупката и да извадиш месото.
Ковачът отблъсна чинията си настрани.
— Няма да ям нещо, което прилича на огромен червен бръмбар — заяви той с необичайна за него разгорещеност. — Все пак трябва наистина да има граница за тези неща.
— Омарът е истински деликатес, Дурник — каза тя.
— Някои хора ядат и охлюви — изсумтя той.
Очите й заблестяха, но вълшебницата овладя гнева си и продължи да му приказва със същия мек тон.
— Сигурна съм, че можем да ги помолим да вземат тази гозба и да ти донесат нещо друго — рече тя.
Ковачът я изгледа сърдито.
Гарион реши, че се познават достатъчно дълго, за да проявява деликатност по какъвто и да е проблем, и попита направо:
— Какво има, Дурник? Сърдит си като преследван язовец.
— Нищо ми няма! — почти му изкрещя Дурник.
Гарион започна да си обяснява някои неща. Припомни си молбата на Андел към леля Поул да се застъпи за Тот. След това погледна към другия край на масата, където седеше немият, навел очи към чинията си, сякаш се опитваше да се скрие от някого или да стане невидим. След това отново погледна към Дурник, който преднамерено не поглеждаше към своя бивш приятел.
— О — рече кралят на Рива. — Мисля, че разбирам. Леля Поул ти е казала нещо, което не си желаел да чуеш. Някой, когото си харесвал много, е направил нещо, с което те е разгневил. Казал си му някои неща, които сега ти се ще въобще да не си споменавал. След това си разбрал, че той наистина не е имал друг избор, не е могъл да постъпи другояче, и че всъщност онова, което е направил, в крайна сметка е било правилно. Сега искаш отново да сте приятели, ала не знаеш как да постигнеш това. Затова се държиш така — и си толкова неучтив към леля Поул.
Отначало видът на Дурник беше съвсем окаян, после лицето му стана алено, след което пребледня.
— Не е нужно да слушам това — избухна той и се изправи.
— О, я седни, Дурник — каза Гарион. — Всички се обичаме прекалено много, за да се държим по този начин. Вместо да бъдеш толкова объркан и разгневен, защо не ни помогнеш да намерим начин да оправим всичко?
Дурник се опита да го изгледа сърдито, но накрая сведе очи.
— Държах се зле с него, Гарион — измърмори той и отново се отпусна на стола си.
— Да — съгласи се Гарион. — Така беше. Но ти постъпи така, защото не разбираше какво прави той и защо го прави. Аз също не го разбирах до вчера — когато най-сетне Закат обяви, че ще ни заведе в Мал Зет. Кайрадис е знаела, че императорът ще постъпи така, и затова е накарала Тот да ни предаде на хората на Атеска. Тя иска да стигнем до Сардиона и да се срещнем със Зандрамас и ще уреди това да се случи. Тъкмо Тот е човекът, който прави онова, което пророчицата смята, че трябва да бъде извършено. При така стеклите се обстоятелства ние не можем да намерим по-добър приятел от него.
— Как бих могъл… Искам да кажа след начина, по който се държах с него?
— Бъди честен. Признай, че си постъпил неправилно, и се извини.
Лицето на Дурник се стегна и стана непроницаемо.
— Не е необходимо да му казваш нищо, Дурник — търпеливо каза Гарион на приятеля си. — Ти и Тот и без това разговаряте без думи. — След това кралят на Рива погледна замислено към ниския таван. — Това е кораб — отбеляза той, — а ние навлизаме в океана. А океаните са пълни с риба, нали?
Лицето на Дурник грейна в усмивка.
Ала вълшебницата Поулгара въздъхна замислено.
Ковачът погледна едва ли не свенливо към противоположния край на масата.
— Как каза, че мога да отворя тази черупка, Поул? — попита той и посочи омара, който сърдито го гледаше от чинията.
Продължиха да плават на североизток и скоро оставиха зимата зад себе си. По време на пътуването прекосиха въображаемата линия, отдалечена на равни разстояния от полюсите, и навлязоха в северното полукълбо на света. Дурник и Тот, отначало съвсем свенливо, а по-късно с нарастваща увереност, подновиха приятелството си и прекарваха дните си заедно на кърмата, мамейки рибите с ярки примамки и различна стръв, която измъкваха от корабната кухня.
Настроението на Закат остана все така нехарактерно за него слънчево, макар че разговорите му с Белгарат и Поулгара бяха насочени към природата на демоните — тема, която пораждаше много малко усмивки. Най-сетне един ден, когато бяха прекарали в морето около седмица, един слуга се приближи до Гарион и му съобщи, че императорът би искал да го види. Гарион кимна и се отправи към каютата, където
