Гарион, но човек трябва да я играе без никакво прекъсване, за да не изгуби силата и уменията си.
Силк се засмя.
— Аз твърдя точно същото нещо за търговията — подхвърли той. — Единствената разлика, която мога да посоча, е, че в търговията човек печели пари и по това личи колко е добър. Вие как отчитате постиженията си в политиката?
Изражението на Закат представляваше особена смесица — наполовина възбуда и веселие, наполовина абсолютна сериозност.
— Това е много просто. Келдар — отвърна той. — Ако в края на деня все още си на трона, значи си спечелил. Щом си мъртъв, значи си загубил — и всеки ден започва абсолютно нова игра.
Погледът, който му хвърли Силк, беше замислен. След миг дребничкият драснианец погледна Гарион и пръстите му леко се раздвижиха: „Трябва да говоря с тебе. Веднага.“
Гарион кимна леко, след това се наведе от седлото и опипа корема на коня.
— Какво има? — попита Закат.
— Подпругата нещо се е охлабила — отвърна Гарион и слезе от коня си. — Продължавайте напред. Ще ви настигна. Ела ми помогни, Силк.
— За какво става дума? — попита Гарион, когато императорът се отдалечи на разстояние, откъдето не можеше да ги чуе и започна да бъбри с Велвет и със Се’Недра.
— Бъди много внимателен с него, Гарион — прошепна дребният мъж, преструвайки се, че затяга подпругата. — Сега той мъничко се издаде пред нас. На повърхността е пълен с любезност и усмивки, ала същността му не се е променила много.
— Нима не се шегуваше?
— Ни най-малко. Беше абсолютно сериозен. Доведе всички ни в Мал Зет по причини, които въобще не са свързани с Менга нито с търсенето на Зандрамас. Бъди нащрек с него. Тази приятелска усмивка може да изчезне от лицето му без никакво предупреждение. — След това заговори по-високо: — Готово. Хайде да настигнем останалите.
Групата излезе на широк площад, заобиколен от всички страни с брезентови палатки, боядисани в различни разцветки на червеното, зеленото, синьото и жълтото. Площадът гъмжеше от търговци и граждани, всички облечени в пъстроцветни, свободно падащи дрехи, които стигаха до петите им.
— Къде живеят обикновените граждани, щом целият град е разделен на участъци, съответстващи на военните чинове? — попита Дурник.
Брадор, плешивият червендалест началник на Бюрото на вътрешните работи, който случайно яздеше в този момент до ковача, се усмихна широко и отвърна:
— Те всички имат чин и звание, майстор Дурник. Всеки го получава в съответствие с личните си качества, които пък се следят много стриктно от Бюрото за повишения на гражданите. Жилищата, местата за търговия, женитбите — всичко това се определя от чина на човека.
— Това не е ли някак прекалено контролиран процес? — попита Дурник многозначително.
— Малореанците трябва да бъдат контролирани много отблизо, майстор Дурник. — Брадор се засмя. — Ангараките се кланят по навик пред властта; мелцените изпитват дълбока вътрешна необходимост да разпределят всичко на отделни категории; карандите са прекалено глупави, за да контролират собствената си съдба, а далите — е, всъщност никой не знае какво искат далите.
— Ние наистина не сме толкова различни от хората на Запада, Дурник — рече Закат през рамо. — В Толнедра и Сендария тези неща се определят от икономиката. Хората се ориентират към къщи, магазини и женитби, които могат да си позволят. Ние просто подреждаме нещата в категории по ясно определени признаци. Това е всичко.
— Кажете ми, ваше величество — намеси се Сади, — как се получава така, че вашите хора са така непочтителни?
— Не те разбирам.
— Не трябва ли най-малкото да ви отдават чест, когато минавате край тях? В крайна сметка вие сте императорът на тази страна.
— Те не ме разпознават — сви рамене Закат. — Императорът е човек в алени одежди, който се вози в златна карета, носи ужасно тежка, обсипана със скъпоценни камъни корона и е съпровождан най-малко от цял полк имперски гвардейци, всеки един от които надува тържествено огромен тромпет. Аз съм просто човек в бяла ленена дреха, който минава на кон през града с неколцина приятели.
Гарион се замисли над тези думи, припомняйки си предупреждението на Силк. Почти пълната липса на самоизтъкване и помпозност, долавяща се в изявлението на Закат, разкриваше още една страна от сложния характер на този човек. Кралят на Рива беше почти сигурен, че дори крал Фулрах, най-скромният от всички монарси на Запада, обръща по-голямо внимание на външността си и изтъква по-подчертано собствената си личност.
От двете страни на улиците зад площада се издигаха по-големи къщи от онези, крой които вече бяха минали. Тук-таме се забелязваха опити за раздвижване на архитектурата и за някаква украса. Ала изглеждаше, че малореанските скулптори имаха ограничен талант и изработените от хоросан украшения, издигащи се над входа на всяка къща, изглеждаха тежки и лишени от ефирност и грация.
— Районът на сержантите — обясни лаконично Закат.
Градът сякаш продължаваше до безкрай. На равни разстояние бяха построени площади, пазари и тържища, всичките пълни с хора, облечени в ярки, свободно падащи роби, които, изглежда, бяха стандартното малореанско облекло. Когато минаха покрай последната от мъчително еднообразните къщи, навлязоха в широк пояс от дървета и морави, където множество фонтани пръскаха бляскави струи и широки алеи за разходки бяха оградени от двете страни с внимателно оформени огради от жив плет, осеяни с черешови дървета, покрити с розови цветове.
— Колко е прекрасно. — възкликна Се’Недра.
— Ние имаме и красиви неща тук, в Мал Зет — каза Закат. — Никой, дори архитектите от армията не могат да направят толкова голям град еднакво грозен във всичките му части.
— Районите, където живеят офицерите, не са толкова монотонно строги — обърна се Силк към малката кралица.
— Значи вие сте запознати с Мал Зет, ваше височество? — попита Брадор.
— Моят партньор и аз притежавахме една сграда тук — отговори Силк. — Тя по-скоро играеше ролята на изкупвателен пункт, отколкото бе място за някакъв сериозен бизнес. В Мал Зет е трудно човек да се разгърне в търговията — има прекалено много разпоредби и правилници.
— Може ли да ви попитам какъв чин ви беше отреден? — попита деликатно бюрократът, чието лице напомняше кръгла луна.
— Бяхме генерали — отвърна Силк небрежно. — Ярблек искаше да стане фелдмаршал, ала аз реших, че не си струва да пръскаме толкова много пари за толкова неразумно висок чин — просто не беше оправдано.
— Значи чиновете се продават? — попита Сади.
— В Мал Зет всичко се продава — отвърна Силк. — Животът в много отношения е почти съвсем същият, както в Тол Хонет.
— Не изцяло, Силк — отбеляза Се’Недра превзето.
— Само в най-широк смисъл, ваше величество — съгласи се бързо дребничкият драснианец. — Мал Зет никога не е бил удостоява с присъствието на божествено красивата принцеса, наследница на императора, сияеща като безценен камък, съперничеща си по блясък и великолепие със самото слънце.
Тя го изгледа остро, след това му обърна гръб.
— Че какво толкова казах? — обърна се дребният мъж към Гарион с оскърбен тон.
— Хората винаги те подозират, Силк — отвърна му Гарион. — Никога не могат да са сигурни дали не им се подиграваш. Мислех, че го знаеш.
Силк въздъхна трагично и се оплака:
— Никой не ме разбира.
— О, мисля, че си им напълно ясен.
Площадите и парковете зад пояса от паркове и градини изглеждаха по-величествени, къщите бяха по- големи и се издигаха на известно разстояние една от друга. Ала все така излъчваха сковаваща еднаквост,
