— Дръж се прилично, скъпа — измърмори й Поулгара. — И не издавай тайни от занаята си в мигове, когато самолюбието ти е поласкано.
Закат погледна вълшебницата, ала не каза нищо, а скочи от седлото и трима коняри веднага се втурнаха към него, за да вземат юздите от ръцете му.
— Моля, елате с мен — обърна се той към Гарион и останалите. — Бих желал да ви разведа из двореца. — След това хвърли лукав поглед към Велвет. — Надявам се, че маркграфинята ще ми прости, ако споделя гордостта на всеки собственик от жилището му — независимо от това колко скромно е то.
Тя се засмя и в гласа й зазвъняха хиляди златни звънчета.
Гарион слезе от седлото, потупа с обич гордия врат на Кретиен и почувства почти осезаема болка, когато подаде юздите на очакващия наблизо коняр.
Влязоха в палата през широки позлатени врати и се озоваха в сводеста ротонда, твърде подобна на тази в двореца на императора в Тол Хонет, макар че в малореанския вариант на помещението липсваха мраморните бюстове, които караха входа към покоите на Варана да изглежда като мавзолей. Десетки официални лица, военни и цивилни, очакваха своя император, всеки стиснал сноп особено важни документи в ръка.
Закат погледна към тях и въздъхна.
— Боя се, че ще трябва да отложим тържествената обиколка на комплекса — заяви той. — Сигурен съм, че бездруго ви се ще да се изкъпете и да се преоблечете — а може би и да отдъхнете малко, преди да започнем обичайните в такива случаи формалности. Брадор, би ли завел нашите гости до определените за тях стаи? Освен това се разпореди да им приготвят лек обяд.
— Разбира се, ваше величество.
— Мисля, че източното крило е особено приятно. Далече е от цялата суматоха, причинявана от тичащи насам-натам чиновници.
— Тъкмо това си мислех, ваше величество.
Закат се усмихна на гостите и каза:
— Тази вечер ще вечеряме заедно. — След това се усмихна иронично. — Интимна малка вечеря с не повече от двеста-триста специално поканени. — Той погледна нервните официални лица, струпани наоколо, и направи кисела гримаса. — В такъв случай ви казвам довиждане до довечера.
Брадор ги поведе по отекващи мраморни коридори, претъпкани със слуги и дребни служители.
— Голяма сграда — отбеляза Белгарат, след като вървяха, без да спират, може би десет минути. Възрастният мъж почти не бе говорил, откакто влязоха в града, просто яздеше, изпаднал в обичайната си дрямка, макар Гарион да бе сигурен, че почти нищо не убягва от очите на дядо му.
— Да — съгласи се Брадор. — Император Калат е имал грандиозни идеи.
Белгарат изсумтя.
— Това е често срещана мания сред владетелите. Мисля, че е свързана с чувството им за несигурност.
— Кажи ми, Брадор — намеси се Силк. — Стори ми се някой да казва, че тайната полиция на империята е под командването на ръководеното от тебе бюро. Така ли е?
Брадор кимна и на лицето му се появи пренебрежителна усмивка.
— Това е една от многото мои отговорности, принц Келдар. Трябва да зная какво става в империята, за да успявам да контролирам нещата. Тъкмо затова се наложи да организирам скромна разузнавателна служба — ала тя въобще не би могла да се сравнява е размаха и мащабите на онази в двореца на кралица Порен.
— Тя ще се разрасне с времето — увери го Велвет. — Неизвестно защо служби от подобен род винаги се разрастват.
Източното крило на двореца беше разположено малко встрани от останалите сгради и имаше красив вътрешен двор с екзотични разцъфнали дървета, пораснали край гладкото като огледало езеро в центъра му. Подобни на скъпоценни камъни пойни птички прехвърчаха от цвят на цвят.
Очите на Поулгара светнаха, щом Брадор отвори вратите на стаите, където щяха да отседнат тя и Дурник. Точно зад сводестия вход, отвеждащ до главната всекидневна, имаше голяма мраморна вана, издълбана в гладкия под. От нея се вдигаха мънички кълбета пара.
— О, богове! — възкликна вълшебницата. — Най-сетне!
— Просто се опитай да не заспиш във водата, Поул — рече й Белгарат.
— Разбира се, че няма, татко — съгласи се разсеяно тя, без да откъсва изпълнения си с нескрито възхищение поглед от димящата вана.
— Наистина ли банята е толкова важна, Поул? — попита я той.
— Да, татко — отвърна тя. — Наистина е така.
— Според мен това са си чисто и просто неразумни предразсъдъци срещу мръсотията. — Старият вълшебник се засмя. — Самият аз винаги съм бил привърженик на мръсотията.
— Това е съвсем очевидно — отбеляза дъщеря му, след това замълча за миг и добави: — Ако случайно, Стари вълко — очите й го проследиха критично, докато старият вълшебник излизаше от стаята — и в твоите покои има вана, ти също би трябвало да я използваш.
— Аз ли?
— Ти направо миришеш зле, татко.
— Не, Поул — поправи я той. — Аз воня. Ти миришеш зле.
— Както и да е. Върви да се измиеш, татко. — Тя вече разсеяно сваляше обувките си.
— Най-дългият период, през който не съм се къпал нито веднъж, е само десет години.
— Да, татко — отвърна му тя. — Зная. Много добре зная. А сега — продължи тя с изключително делови тон, — ако ме извините… — И много решително започна да разкопчава копчетата на роклята си.
Покоите, в които заведоха Се’Недра и Гарион, бяха дори по-пищни от онези, където настаниха Дурник и Поулгара. Гарион се разходи из десетината обширни стаи, разглеждайки мебелите, а Се’Недра се насочи директно към ваната. Очите й гледаха водата мечтателно, а дрехите й падаха една след друга на пода, докато тя пристъпваше с малки грациозни стъпки към водата. В миналото Гарион често изпадаше в шок от склонността на съпругата си да показва голотата си съвсем непреднамерено. Лично той нямаше нищо против бялата кожа на Се’Недра. Онова, което го тревожеше се заключаваше в следното: малката кралица, изглежда, не обръщаше никакво внимание на факта, че понякога е съвсем неблагоприлично да показва голотата си пред чужди погледи. Кралят на Рива още потрепваше при спомена за деня, когато той и посланикът на Сендария бяха влезли в кралските покои в Рива. Тъкмо в този момент Се’Недра пробваше някакво ново бельо, което бе получила от шивача си същата сутрин, и съвсем спокойно попита какво е мнението на посланика за различните къдрави дантелки, демонстрирайки подред всеки модел пред слисания му поглед. Посланикът, мъж на около седемдесет години, уравновесен благородник, типичен представител на трезвия сендарски характер, за десет минути преживя повече трусове и шокове, отколкото през целия си досегашен съзнателен живот, и следващото послание, което изпрати до крал Фулрах, беше жална молба владетелят да го освободи от заемания пост.
— Се’Недра, няма ли поне да затвориш вратата след себе си? — попита я Гарион, докато малката кралица опитваше температурата на водата, докосвайки я предпазливо с палеца на крака си.
— Ако я затворя, ще ни е много трудно да разговаряме, Гарион — изтъкна с непоклатима логика тя. — Знаеш, че никак не обичам да крещя.
— О, така ли?
— Бъди мил — подхвърли Се’Недра на съпруга си и с доволна въздишка се потопи във водата. След това започна с любопитство да отваря и да помирисва кристалните шишенца, подредени от едната страна на ваната. Гарион предположи, че съдържат подбрани ароматни соли. Малката кралица веднага затвори с явно неодобрение една-две от стъклениците. Други щедро изля във ваната, а с някои се намаза на различни места по тялото.
— Ами ако някой влезе? — попита я многозначително Гарион. — Някое официално лице, пратеник или слуга — какво ще правиш тогава?
— Е, и какво от това?
Гарион я изгледа със зяпнала уста.
— Гарион, скъпи — продължи кралицата със същия вбесяващо поучителен тон. — Ако домакините ни не
