желаеха да използваме ваната, нямаше да я подготвят, нали?
Колкото и да се стараеше, Гарион не успя да намери отговор на този въпрос.
Се’Недра отпусна глава във водата и косите й се пръснаха като ветрило по повърхността, обкръжавайки лицето й като ореол.
— Искаш ли да ми изтриеш гърба? — попита го тя.
След около час и след прекрасния обяд, сервиран от блестящо подготвени слуги, при тях се отби Силк. Дребничкият драсниански крадец също се беше изкъпал и се бе преоблякъл. Сега носеше перленосивия си жакет, който му придаваше безукорна елегантност, и буквално навсякъде по него искряха скъпоценни камъни. Късата му рядка брада бе красиво подстригана, а около него се долавяше слаб аромат на екзотичен парфюм.
— Човек трябва да изглежда добре на такова място — заяви той в отговор на въпросителния поглед на Гарион. — Всеки трябва да се представи по максимално добрия начин, попадайки в някаква съвсем нова ситуация.
— Разбира се — сухо отвърна Гарион.
— Белгарат ме помоли да се отбия при вас — продължи дребният мъж. — На горния етаж има едно голямо помещение. Там се събираме на военен съвет.
— Защо пък точно „военен“?
— Изразих се метафорично, разбира се.
— О, разбира се.
Стаята на горния етаж, разположена непосредствено до края на голямото мраморно стълбище, по което Силк изведе Гарион н Се’Недра, беше наистина просторна. В нея имаше подобно на трон кресло на платформа, разположена край срещуположната на входа стена. Гарион огледа пищните мебели и тежките алени завеси и попита:
— Това не е тронна зала, нали?
— Не е — отвърна Силк. — Поне не е официалната церемониална зала на Кал Закат. Построили са я тук, така че всяка кралска особа, посещаваща двореца, да се чувства като у дома си. Някои крале стават нервни, щом около тях няма помещение с официален вид, където биха могли да си играят.
— О, така ли?
Белгарат седна на блестящо полираната маса. Беше с два различни ботуша, но пък косата и брадата му бяха леко влажни — доказателство, че въпреки обявеното от него безразличие към ваната е спазил инструкциите на Поулгара. Поулгара и Дурник разговаряха тихо, Ерионд и Тот стояха недалеч от тях. Велвет и Сади гледаха през прозореца към строгата, прекрасно поддържана градина, разположена на изток от огромния палат на Закат.
— Добре — подхвана старият вълшебник. Ето, вече всички се събрахме. Мисля, че трябва да поговорим.
„Не бих казал нищо конкретно в тази обстановка — казаха пръстите на Силк, използвайки тайния драсниански език. — Почти съм сигурен, че тук има шпиони.“
Белгарат погледна срещуположната стена и присви клепачи, търсейки прикрити пролуки, откъдето бе възможно да ги наблюдават нежелани свидетели, след това изсумтя и хвърли поглед към Поулгара.
— Аз ще се погрижа за това, татко — измърмори тя. Погледът й стана далечен, замислен и Гарион долови познатия тласък на волята й. След миг вълшебницата кимна и вдигна три пръста, събрани в едно. След това се съсредоточи, качеството на тласъка се промени, превърна се в бавна, лениво течаща вода. Миг по-късно тя се изправи и освободи волята си.
— Сега всичко е наред — осведоми ги спокойно вълшебницата. — Всички вече заспаха.
— Това беше много умело направено, Поул — изрече Дурник с възхищение.
— Благодаря ти, скъпи. — Тя се усмихна и отпусна ръка на рамото му.
Белгарат се наведе напред и каза сериозно:
— Това е още едно нещо, което не бива да забравяме. По всяка вероятност ще ни наблюдават през цялото време, докато сме в Мал Зет, затова бъдете внимателни. Закат е скептик и не бихме могли да знаем доколко вярва на онова, което приказва. Напълно възможно е да е решил нещо съвсем друго за нас. Точно сега има нужда от помощта ни, за да се справи с Менга, ала все още не е решил да изостави напълно своя поход в Ктхол Мургос. Може би ще поиска ние да доведем алорните и някои други народи и да ги въвлечем във войната на негова страна. Освен това има проблеми с Урвон и Зандрамас. Нямаме време да бъдем въвлечени в лабиринта на вътрешните политически противоречие на Малореа. Ала в момента повече или по-малко ние сме в неговата власт, затова нека бъдем внимателни.
— Можем да си тръгнем оттук по всяко време, когато пожелаем — уверено каза Дурник.
— Бих предпочел да не постъпваме по този начин, освен ако абсолютно нямаме друг избор — отговори възрастният мъж. — Закат е човек, който лесно може да избухне и да стане твърде неприятен. Аз пък никак не желая да се промъквам навсякъде из Малореа, преследван по петите от войниците му. Това би ни отнело прекалено много време, пък е и много опасно. Ще бъда много по-щастлив, ако успеем да напуснем Мал Зет с благословията му — или поне с неговото съгласие.
— Искам да стигна в Ашаба преди Зандрамас да има време отново да избяга — настоя Гарион.
— Аз също, Гарион — отвърна дядо му. — Ала ние не знаем какво прави тя там, затова не ни е известно и колко време ще остане.
— Тя търси нещо, татко — каза Поулгара. — Видях това в ума й, когато я хванах преди време в Рак Хага.
Старият вълшебник погледна замислено дъщеря си.
— Можа ли да разбереш какво е то, Поул?
Тя поклати глава.
— Не съвсем точно. Струва ми се, че е някаква информация. Зандрамас не може да продължи нататък, докато не я намери. Това успях да измъкна от мислите й.
— Каквото и да търси Зандрамас, то е скрито добре — рече възрастният мъж. — Белдин и аз преобърнахме всичко в Ашаба след битката във Воу Мимбре, ала не открихме нищо необичайно — ако приемаш идеята, че Къщата на Торак може въобще да бъде описана с думата „обичайна“.
— Можем ли да сме сигурни, че тя все още е там с моето бебе? — попита Се’Недра напрегнато.
— Не, скъпа — отговори й Поулгара. — Тя предварително е взела мерки да скрие ума си от мен. Всъщност е много добра в това.
— Дори ако Зандрамас напусне Ашаба, Кълбото ще може отново да открие следите й — рече Белгарат. — Твърде е възможно все още да не е намерила онова, което търси. Това, без съмнение, я заставя да остане в Ашаба. Ако го намери, няма да ни е трудно да я проследим.
— Значи продължаваме към Ашаба? — попита Сади. — Онова, което искам да разбера, е следното: нима загрижеността ни за Менга е само хитрост, за да се доберем в Малореа?
— Мисля, че ми е необходима повече информация, преди да взема някакво решение по този въпрос. Положението в северна Каранда наистина е сериозно, но нека не изпускаме от поглед факта, че първата ни цел е Зандрамас, а пък тя е в Ашаба. Преди да реша каквото и да било, трябва да узная повече какво всъщност става тук, в Малореа.
— Това е в моята област — веднага изяви готовност Силк.
— И в моята — добави Велвет.
— Аз също бих могъл да помогна — отбеляза Сади с лека усмивка и след това се навъси. — А сега сериозно, Белгарат. Не мисля, че ще успеем да убедим лесно Кал Закат да ви позволи да си тръгнете — независимо от факта, че на пръв поглед той изглежда толкова сърдечен и благосклонно настроен.
Възрастният мъж кимна мрачно.
— В крайна сметка може да се окаже тъкмо така — съгласи се той. След това погледна Силк, Велвет и Сади и ги предупреди: — Бъдете внимателни. Не позволявайте инстинктите ви да заемат мястото на разума. Аз се нуждая от информация, ала не бъркайте в гнездото на осите, за да ми я доставите. — Той погледна красноречиво Силк. — Надявам се, че се изразих ясно. Не усложнявайте нещата просто защото това ви доставя удоволствие.
— Имай ми доверие, Белгарат — отвърна Силк с любезна усмивка.
— Разбира се, че ти има доверие, Келдар — обърна се Велвет към дребничкия драснианец, за да му
