Поулгара. — Тишината, възцарила се в залата, бе изпълнена с изумление. — И господин Дурник от Сендария — добави мъжът. — Човекът, който има два живота.
Поулгара, и ковачът се спуснаха по стълбището, обгърнати в плътна, невероятна тишина.
Поклоните и реверансите, които удостоиха легендарната двойка, бяха дълбоки като коленичене пред олтар. Поулгара, облечена в обичайната си синя рокля, украсена със сребърни нишки, премина гордо през залата, излъчвайки бляскаво величие на истинска императрица. Върху лицето й грееше тайнствена усмивка, прочутият бял кичур над челото й искреше под светлината на свещите, докато тя и Дурник се приближаваха към платформата.
Междувременно на площадката в края на стълбището церемониалмайсторът се бе отдръпнал сепнато при появата на следващия гост. Очите му бяха изскочили от орбитите, а лицето му бе бледо като платно.
— Просто го кажи — чу Гарион гласа на дядо си. — Почти съм сигурен, че са чували името ми.
Церемониалмайсторът пристъпи към мраморния парапет.
— Ваше величество — изрече той, запъвайки се на всяка сричка — дами и господа, беше ми оказана неочакваната чест да ви представя вълшебника Белгарат.
Уплашени въздишки се разнесоха в цялата зала, когато възрастният мъж, облечен в сива риза с качулка от мека вълна, започна да слиза по стълбите, без да се опитва да изглежда особено — не се стремеше нито да заеме някакви изпълнени с достойнство пози, нито да крачи с величава походка. Събраните в огромното помещение малореански благородници се отдръпваха по-далеч от него, докато той се приближаваше към масата, където останалите вече се бяха присъединили към Закат.
Ала някъде по средата на пътя до императорската платформа една русокоса мелценска девойка, облечена в рокля с ниско изрязано деколте, привлече погледа на вълшебника. Младата жена стоеше неподвижно, изпълнена със страхопочитание, неспособна да направи реверанс, изпаднала в невъзможност да направи каквото и да било движение, докато най-известният мъж в целия свят идваше все по-близо до нея. Белгарат спря и я огледа съвсем бавно и преднамерено, отбелязвайки с удоволствие колко много от тялото й е останало непокрито от роклята. Хитра усмивка плъзна по лицето му, сивите му очи светнаха по възмутителен начин и той каза:
— Хубава рокля.
Лицето на девойката се обля в пламтяща червенина.
Белгарат се засмя, протегна ръка и я щипна по бузата.
— И хубаво момиче — добави той.
— Татко — намеси се твърдо Поулгара.
— Идвам, Поул. — Той се разсмя и продължи по килима към масата. Хубавото мелценско момиче го изпрати с поглед, отворило широко очи и притиснало бузата си с ръка.
— Не е ли отвратителен? — измърмори Се’Недра.
— Той просто си е такъв, скъпа — възрази Гарион. — Не се преструва, че е различен. Не е необходимо да го прави.
На тържеството бяха сервирани гозби, за които Гарион не можеше да измисли име. Освен това имаше специалитети, които въобще не знаеше как да изяде. Едно ястие с ориз, което наглед му се стори съвсем невинно, всъщност бе обилно поръсено с толкова лютиви подправки, че след като го опита, кралят на Рива трескаво посегна към чашата си с вода, а от очите му бликнаха сълзи.
— Белар, Мара и Недра! — изруга Дурник, останал без дъх. Чувствайки, че се задушава, той също затърси пипнешком каната с водата. Доколкото Гарион си спомняше, това беше първият път от години, когато ковачът си позволяваше такива изблици. Но пък го правеше изненадващо добре.
— Наистина леко пикантно ястие — направи коментар Сади и продължи спокойно да яде ужасната гозба.
— Как можеш да преглъщаш това? — попита изумено Гарион.
Сади се усмихна.
— Забравяш, че съм свикнал често да ми поднасят разни отрови, Белгарион. Обикновено отровните подправки правят езика непробиваемо корав и покриват гърлото с истинска броня.
Закат наблюдаваше реакциите им и очевидно му беше твърде забавно.
— Би трябвало да ви предупредя — извини се той. — Тази гозба е от областта Гандахар. По време на дъждовния сезон местните хора там се забавляват, като опитват да подпалят истински огньове в стомасите на своите ближни. Повечето от тях са ловци на слонове и се гордеят с храбростта си.
Към средата на празненството Брадор, облечен в кафяви одежди, се насочи към дългата императорска маса.
— Ако ваше величество няма нищо против — заговори той, навеждайки се така, че Гарион да може да чува думите му сред гълчавата от смях и оживени разговори — няколко души са изпълнени с огромно желание и нетърпение да се срещнат с вас.
Гарион кимна учтиво, макар че вътрешно потрепера при мисълта за предстоящото. Бе имал редица подобни преживявания и му бе известно колко продължителни и досадни са. Началникът на Бюрото на вътрешните работи го поведе през облечените с пъстри и ярки одежди празнуващи благородници, като от време на време спираше и разменяше поздрави с различни официални служители, чиито ранг беше еднакъв с неговия, след което ги представяше на Гарион. Гарион стисна зъби и се подготви да изтърпи героично час-два, изпълнени с невероятна скука. Закръгленият плешив Брадор обаче се оказа много забавна компания. Макар и на пръв поглед да въвличаше Гарион в лековати разговори, всъщност той му предоставяше пълна, сбита и точна — и често твърде многозначителна — информация за хората.
— Ще разговаряме с кралчето на Палиа — измърмори той, когато се приближиха към група мъже с високи конусовидни филцови шапки. Дрехите им бяха направени от кожа, боядисана в неприятно зелен цвят, който внушаваше мисъл за болести и лекарства. — Той е подмилкващ се блюдолизец, лъжец и страхливец. Човек не бива да му се доверява в никакъв случай.
— А, здравей, Брадор — обърна се към мелцена един от мъжете с филцовите шапки с пресилена сърдечност.
— Ваше величество — отвърна Брадор с поклон. — Имам честта да ви представя Негово кралско величество Белгарион от Рива. — Той се обърна към Гарион. — Ваше величество, това е Негово величество Уорасин, крал на Палиа.
— Ваше величество — възкликна Уорасин и се поклони непохватно. Имаше тясно лице, осеяно с белези от шарка, близко разположени очи и отпуснати устни. Гарион забеляза, че ръцете му не са особено чисти.
— Ваша величество — отвърна Гарион с едва доловима нотка на отчуждение.
— Тъкмо разправях на членовете на моя двор — по-скоро бих повярвал, че слънцето ще изгрее от север, отколкото че Върховният господар на Запада ще се появи в Мал Зет.
— Светът е пълен с изненади.
— Кълна се в брадата на Торак, вие сте прав, Белгарион — нали нямате нищо напротив да ви наричам Белгарион, ваше величество?
— Торак нямаше брада — поправи го лаконично Гарион.
— Какво?
— Торак нямаше брада. Поне не видях косми по лицето му, когато се срещнах с него.
— Когато сте се срещнали с… — Изведнъж очите на Уорасин се разтвориха широко. — Значи ми казвате, че всички онези истории за случилото се в Ктхол Мишрак са наистина верни? — възкликна той останал без дъх.
— Не съм сигурен, ваше величество — отвърна Гарион. — Все още не съм чувал всичките истории. За мен беше абсолютно удоволствие да се запозная с вас, приятелю — добави той и потупа по рамото дребния крал, който изглеждаше не на себе си от изумление. В този миг Гарион осъзнаваше, че проявява преувеличена показност на приятелските си чувства към своя нов познат. — Какъв срам, че нямаме повече време да си поговорим. Идваш ли, Брадор? — Той кимна на краля на Палиа, обърна се и отведе мелцена по-далеч от групата мъже с конусообразните шапки.
— Вие наистина сте много изкусен, Белгарион — промърмори Брадор. — Много повече, отколкото си въобразявах, вземайки предвид… — Той се поколеба.
