— И той го уби?
— Приемам, че е така. Демоните обикновено постъпват тъкмо по този начин. Както и да е, да се върнем при Менга. Той пристига пред портите на Калида преди около половин година и призовава цяла армия демони. Никой, който все още не е загубил ума си, не призовава повече от един демон, защото дяволската им пасмина се управлява прекалено трудно. — Вълшебникът впери поглед в пода. — Единственото нещо, с което бих могъл да си обясня поведението му, е, че Менга е успял да призове Господаря на демоните и да го постави под свой контрол.
— Господарят на демоните ли? — попита Гарион.
— Демоните също имат ранг — също като хората. Ако Менга е успял да постави под контрола си Господаря на демоните, то тъкмо това същество призовава цяла армия от по-нископоставени демони. — Възрастният мъж напълни отново чашата си. Изглеждаше доволен от себе си. — Струва ми се, че в общи линии така е протекъл животът на Менга — завърши той и седна.
— Виртуозно изпълнение, Белгарат — поздрави го Закат.
— Благодаря — отвърна вълшебникът. — Мнението ми по въпроса съвпада с твоето. — Той погледна Брадор. — Сега, след като познаваме Менга, защо не ни разкажеш какво е направил той досега?
Брадор още веднъж зае мястото си до картата, отпъждайки същото свирепо коте с показалката.
— След като Менга превзема Калида, мълвата за неговите подвизи се разпространява в цяла Каранда — започна началникът на Бюрото на вътрешните работи. — Като начало искам да изтъкна, че религията и боготворенето на Торак никога всъщност не са били приемани от карандите в дълбочина и единственото, което ги е карало да пазят външно приличие, били жертвените ножове на гролимите.
— Както в случая с тулите ли? — предположи Гарион.
— Положението е почти същото, ваше величество. След смъртта на Торак църквата изпада в пълно объркване и карандите започват да се връщат открито към старата си религия. Старите светилища отново започват да се появяват, старите ритуали отново възкръсват и стават всеобща практика. — Брадор потрепери. — Ужасни ритуали — добави той. — Съвсем неприлични.
— Дори по-отблъскващи от ритуалите на гролимите, принасящи жертви на Торак?
— За тях има някакво оправдание, Гарион — възрази Закат. — За всеки е чест да бъде избран, а жертвите отиваха под ножа по свое желание.
— Нито един от онези, които съм виждал, не желаеше да умре — възрази Гарион.
— Някой друг път ще направим дискусия по сравнителна теология — прекъсна ги Белгарат. — Продължавай, Брадор.
— След като карандите чули за Менга — продължи мелценският чиновник, — те започнали да прииждат на цели тълпи в Калида, за да го подкрепят и да се запишат в армията, воюваща на страната на демоните. Винаги е имало нелегално движение за независимост в седемте кралства на Каранда. Много на брой луди глави там вярват, че демоните предлагат най-добрата надежда за отхвърляне потисничеството на ангараките. — Той погледна императора. — Не искам да обидя никого, ваше величество.
— Никой не се обижда, Брадор — увери го Закат.
— Съвсем естествено е, че кралете на малките кралства в Каранда се опитваха да попречат на своите хора да се присъединят към Менга. Загубата на поданици е винаги нещо болезнено за всеки владетел. Армията — нашата армия — също беше разтревожена от ордите каранди, тълпящи се под знамето на Менга, затова военните се опитаха да блокират границите. Но тъй като голяма част от армията беше в Ктхол Мургос с ваше величество, войската в Каранда просто се оказа недостатъчна. Карандите или просто заобикаляха нашите военни подразделения, или ги побеждаваха в разигралите се схватки. Армията на Менга сега е почти един милион души — зле въоръжени и още по-зле обучени, но цифрата един милион е изключително важна дори ако хората са въоръжени само с тояги. Не само Джено, но и Ганезия са изцяло под властта на Менга; той е готов всеки момент да завладее Катакор. А успее ли да го стори, неминуемо ще нахлуе в Палиа и Делчин. Ако никой не го спре, Менга вече ще тропа по портите на Мал Зет по време на празника Ерастид.
— Той използва ли демоните по време на своите походи? — попита напрегнато Белгарат.
— Всъщност не — отговори Брадор. — След случилото се в Калида не е необходимо да го прави. Самият вид на чудовищата обикновено е достатъчен — всички градове, които Менга е превзел досега, сами са отваряли порти пред него и армията му. Той успява да постигне целите си със забележително малко на брой истински сражения.
Възрастният мъж кимна.
— Очаквах, че положението е точно такова. Много е трудно отново да установиш контрола си над демон, след като той е опитал вкуса на кръвта.
— Всъщност не толкова демоните създават проблемите — продължи Брадор. — Менга е разпратил агенти из цялата територия на Каранда. Историите, които разпространяват те, буквално подлудяват хората. — Той погледна към императора. — Бихте ли повярвали, че хванахме един от неговите мисионери в казармите на войската на карандите тук, в Мал Зет?
Закат го изгледа остро и попита:
— Как е успял да проникне там?
— Преоблякъл се като ефрейтор, завръщащ се в армията, след като бил ранен и се възстановил — отговори Брадор. — Дори се престарал и сам си нанесъл рана, за да изглежда историята му по-истинска. Всички му повярвали, като чули ругатните му по адрес на мургите.
— Какво направихте с него?
— За нещастие той не оцеля след разпита — отвърна Брадор и се намръщи, след това се наведе да махне котето от глезена си.
— „За нещастие“ ли каза?
— Имах интересни планове за бъдещето му. Приемам го много лично, когато някой успее да измами хората от моята тайна полиция. Това е въпрос на професионална чест.
— В този случай какво би ме посъветвал? — попита Закат.
— Боя се, че ще се наложи да върнете у дома цялата армия от Ктхол Мургос, ваше величество — каза Брадор. — Не можете да водите война на два фронта.
— Дума да не става! — Тонът на Закат беше непреклонен.
— Не мисля, че имаме някакъв друг избор — рече Брадор. — Почти половината от силите, тук в Малореа, са от карандски произход. Според мен е истинска лудост да разчитаме на тях в случай на военен конфликт с Менга.
Лицето на Закат пребледня.
— Нека го представя по този начин, ваше величество — категорично заяви Брадор. — Ако отслабите силите си в Ктхол Мургос, е твърде вероятно да загубите Рак Ктака и може би Рак Горут, но ако не върнете армията си у дома, със сигурност ще загубите Мал Зет.
Закат го изгледа свирепо.
— Все още има време да обмислите въпроса от всички страни, ваше величество — добави Брадор с делови, спокоен тон. — Това все пак е моята преценка на положението. Сигурен съм, че ще поискате потвърждение на думите ми от страна на военното разузнаване, освен това ще е необходимо да се консултирате с висшето военно командване.
— Не — рязко каза Закат. — Решението е изцяло мое. — Той се навъси и наведе лице към пода. — Добре, Брадор. Ще върна армията в Малореа. Иди да съобщиш на представителите на военното командване, че искам незабавно да се срещна с тях.
— Да, ваше величество.
Гарион вече беше станал от мястото си.
— Колко време ще бъде необходимо да върнеш войските си от Ктхол Мургос?
— Около три месеца — отговори Закат.
— Не мога да чакам толкова дълго, Закат.
— Съжалявам, Гарион, ала никой от нас няма друг избор. Нито ти, нито аз ще напуснем Мал Зет, докато армията не пристигне тук.
