— Вземайки предвид факта, че изглеждам като неук провинциален наивник? — подсказа му Гарион.
— Не зная дали бих се изразил точно по този начин.
— Защо не? — Гарион сви рамене. — Истината е такава, нали? Уорасин обаче съвсем очевидно се стремеше да насочи разговора към нещо. Към какво?
— Всъщност всичко е съвсем просто — отговори Брадор. — Той отбелязва близостта ви с Кал Закат в настоящия момент. Цялата власт в Малореа зависи от близките връзки с трона, а човекът, който може да прошепне нещо в ухото на императора, разполага с наистина уникално положение. Тъкмо сега Уорасин има граничен спор с принц-регента на Делчин и вероятно иска да кажете добра дума за него пред нашия владетел. — Развеселен, Брадор изгледа краля на Рива. — Сега сте в такова положение, че бихте могли да спечелите един милион с един замах, разбирате ли?
Гарион се засмя.
— Не бих могъл да го отнеса със себе си, Брадор. Веднъж посетих съкровищницата на Рива и зная колко тежи един милион. Кой е следващият?
— Началникът на Бюрото по търговия — абсолютно безпринципно магаре. Като повечето началници на бюра.
Гарион се усмихна.
— А той какво иска?
Брадор замислено подръпна меката част на ухото си.
— Не съм съвсем сигурен. Бях известно време извън страната. Васка е коварен тип, затова бъдете внимателен с него.
— Винаги съм внимателен, Брадор.
Барон Васка, началникът на Бюрото за търговията, беше плешив и сбръчкан. Носеше кафява роба, която, изглежда, беше нещо като униформено облекло за представителите на бюрокрацията. Златната верига с медальона на неговата служба сякаш беше прекалено тежка за врата му. Макар че на пръв поглед баронът изглеждаше възрастен и безсилен, очите му гледаха остро и проницателно като на лешояд.
— А, ваше величество — подхвана той след официалното представяне. — Толкова се радвам, че най- сетне успях да се срещна с вас.
— Удоволствието е изцяло мое, барон Васка — отговори учтиво Гарион.
Тримата побъбриха известно време, ала Гарион не успя да открие в думите на благородника нищо, което да изглежда дори най-малко извън обичайните условности.
— Забелязах, че принц Келдар от Драсния е член на вашата свита — каза накрая баронът.
— Ние сме стари приятели. Значи се познавате с Келдар, бароне?
— Срещали сме се няколко пъти по повод на редица търговски сделки — при издаването на обичайните разрешителни, свързани с малки парични подаръци, нали разбирате. Ала в повечето случаи той се стреми да избягва всякакви контакти с представителите на властите.
— Забелязвал съм тази негова склонност — рече Гарион.
— Бях сигурен, че е така. Не бих искал да ви задържам повече, ваше величество. Мнозина от присъстващите тук изгарят от нетърпение да се срещнат с вас, а пък аз не искам да ме обвинят, че монополизирам времето ви. Скоро отново би трябвало да си поприказваме. — Баронът се обърна към началника на Бюрото на вътрешните работи. — Много мило от твоя страна, че ме представи на краля, скъпи Брадор.
— О, няма за какво да ми благодарите, скъпи ми бароне — отвърна Брадор, хвана Гарион под ръка и двамата се отдалечиха от Васка.
— Всъщност за какво беше всичко това? — попита Гарион.
— Не съм сигурен, нали казах — отговори Брадор. — Ала независимо какво е искал да получи, със сигурност го е получил.
— В действителност ние не си казахме съвсем нищо.
— Зная, и тъкмо това ме тревожи. Мисля, че ще поставя стария си приятел Васка под наблюдение. Той успя да събуди любопитството ми.
През следващите два часа Гарион се запозна с още двама крале на миниатюрни кралства, два пъти повече облечени в строги одежди бюрократи, цял рояк надути благородници и техните дами. Много от тях, разбира се, искаха единствено да бъдат забелязани, че разговарят с него, така че по-късно да могат да заявят с небрежен високомерен тон: „Онзи ден си поговорих с Белгарион и той ми каза, че…“ Други изтъкваха напористо факта, че в бъдеще обезателно ще е необходимо да проведат разговор на четири очи с краля на Рива. Неколцина дори се опитаха да си уредят срещи с него в конкретен ден и час.
Най-сетне Велвет дойде да отърве Гарион от всичко това. Той тъкмо бе попаднал в плен на кралското семейство Пелдан: мъжът беше нисък и дебел дребосък с яркожълт тюрбан, а кискащата се самодоволно негова съпруга — между впрочем твърде мършава дама — беше облечена в розова рокля, която беше в смразяващ дъха контраст с оранжевата й коса. Двете кралски особи бяха придружени от трите си дечурлига, които непрекъснато хленчеха и се биеха.
— Ваше величество — каза Велвет и направи реверанс. — Съпругата ви моли за разрешение да се оттегли от тържеството.
Гарион я погледна с дълбока благодарност.
— В такъв случай веднага трябва да отида при нея — бързо каза той, след това се обърна към кралските особи. — Надявам се, че ще ме извините.
— Разбира се, Белгарион — отвърна състрадателно дребният крал. — И моля ви, предайте нашите поздрави на прекрасната си съпруга — добави неговата кралица.
Хлапетата от кралското потомство продължиха да вият с пълно гърло и да се ритат с истинско настървение.
— Изглеждаш твърде измъчен — измърмори Велвет, докато отвеждаше Гарион.
— Бих могъл да те целуна от благодарност.
— Е, това е наистина интересно хрумване.
Гарион хвърли недоволен поглед през рамо и измърмори:
— Би трябвало да удавят трите си малки чудовища и вместо тях да отглеждат цяла глутница кученца.
— По-добре прасенца — поправи го тя.
Кралят на Рива я изгледа въпросително.
— Е, поне биха могли да продават бекона — обясни русокосото момиче. — Така усилията по отглеждането не биха отишли съвсем на вятъра.
— Се’Недра наистина ли се чувства зле?
— Не, разбира се. Просто направи нужния брой завоевания, които бе запланувала за тази вечер. Това е всичко. Иска да си запази още няколко за в бъдеще. Дойде време да се оттегли по величествен начин от тържеството, изоставяйки цели пълчища разочаровани обожатели, които са копнеели да се срещнат с нея. Те естествено ще се почувстват смазани от отчаяние.
— Това е твърде странна гледна точка, струва ми се.
Русокосата девойка се засмя с обич и хвана Гарион под ръка.
— Ако си жена, гледната точка си е съвсем, ама съвсем нормална.
На следващата сутрин, скоро след закуска, Гарион и Белгарат бяха повикани на среща със Закат и Брадор в личния кабинет на императора. Помещението беше обширно и удобно, навсякъде край стените бяха поставени книги и географски карти, имаше красиво тапицирани кресла, разположени около няколко ниски масички. Денят беше топъл и прозорците бяха отворени, позволявайки на наситения с аромат на цъфнали дръвчета пролетен вятър да люлее тежките завеси.
— Добро утро, господа — поздрави ги Закат. — Надявам се, че сте спали добре.
— Да, наистина, след като успях да измъкна Се’Недра от водата — отвърна със смях Гарион. — Струва ми се, че ваната е прекалено удобна. Няма да повярвате, но вчера тя се къпа три пъти!
— През лятото в Мал Зет е много горещо и прашно — рече Закат. — Баните правят живота поносим.
— А как стига водата до тях? — попита Гарион с любопитство. — Не видях никой да носи кофи по
