коридорите:
— Водата идва по тръби, прокарани под пода — отговори императорът. — Занаятчията, разработил тази система, е възнаграден с благородническата титла барон.
— Надявам се, че няма да имаш нищо против, ако откраднем тази идея. Дурник вече прави скици на баните.
— Според мен всичко това е нездравословно — заяви Белгарат. — Човек трябва да се къпе навън — със студена вода. Глезотиите само правят хората по-болнави. — Вълшебникът погледна Закат. — Сигурен съм, че не си ни повикал, за да обсъдим философските аспекти на къпането, нали?
— Не и ако наистина не го желаеш, Белгарат — отвърна Закат и се надигна в креслото си. — Сега, след като имахте възможност да си отдъхнете от пътуването, мисля, че вече е време да се заловим за работа. Хората на Брадор вече му изпратиха докладите си и той е готов да ни запознае със своята оценка на положението в Каранда. Говори, Брадор.
— Да, ваше величество. — Пълният плешив мелцен стана от креслото си и прекоси кабинета, приближавайки до много голяма карта на малореанския континент, окачена на стената. Картата беше красиво изпъстрена със сини езера и реки, зелени равнини, тъмно-зелени гори и кафяви планини, чиито върхове бяха боядисани в бяло с цвета на снега. Вместо с обикновени точки, градовете бяха изобразени с картини на сгради и укрепления. Гарион отбеляза, че системата от пътища в Малореа е почти толкова добре развита, както тази в Толнедра.
Брадор се изкашля, за да прочисти гърлото си, бори се няколко секунди с едно от свирепите котета на Закат, за да вземе дългата показалка, и започна изложението си:
— Както ви докладвах в Рак Хага — подхвана той, — мъж на име Менга преди около половин година излязъл от необятната гора на север от езеро Каранда. — Началникът на Бюрото на вътрешните работи почука с показалката изображението на широкия пояс дървета, простиращи се от Карандската планинска верига до планината Замад. — Знаем много, много малко за живота на този Менга.
— Това не е съвсем вярно — възрази Белгарат. — Кайрадис ни разкри, че е жрец гролим — или е бил такъв в миналото. Това ни дава възможност да си направим определени заключения.
— С интерес очаквам да чуя какво ще ни разкажеш — рече Закат.
Белгарат се огледа с полупритворени клепачи, задържайки поглед върху няколкото пълни кристални кани, след това огледа и полираните чаши, поставени на един бюфет в отсрещния край на кабинета.
— Имаш ли нещо против? — попита той и посочи каните. — Мисля по-добре, когато държа чаша.
— Налей си — отговори му Закат.
Възрастният мъж стана, отиде до бюфета и напълни чаша с рубиненочервено вино.
— Ти искаш ли, Гарион? — попита той, вдигайки каната в ръка.
— Не дядо, благодаря.
Белгарат сложи кристалния капак върху каната и закрачи по синия килим.
— Добре — започна той. — Известно ни е, че боготворенето на демоните се е запазило в дебрите на Каранда, въпреки че жреците гролими са се опитали да унищожат тази религия, когато карандите са били принудени да приемат Торак за свой бог през второто хилядолетие. Освен това знаем, че самият Менга е бил жрец. Ако гролимите тук, в Малореа, са реагирали по същия начин като колегите си в Ктхол Мургос, след като са узнали за смъртта на Торак, можем да предположим следното: че са били изцяло деморализирани. Фактът, че Урвон е прекарал няколко години, ровейки в библиотеките, опитвайки се да намери пророчества, които биха оправдали запазването на църквата в предишния й вид, е твърде красноречиво доказателство, че той е бил изправен пред пълно отчаяние. — Вълшебникът замълча и отпи от виното. — Не е лошо — рече той с одобрение на Закат. — Въобще не е лошо!
— Благодаря.
— И така — продължи възрастният мъж. — Религиозното отчаяние поражда редица различни реакции. Някои хора полудяват. Други се отдават на различни видове разврат и разгулен живот, трети отказват да признаят истината и се опитват да запазят старите форми, непроменени. Но има и някои, макар и малцина, които живеят, търсейки нова религия — тя е обикновено пълната противоположност на онази, в която са вярвали по-рано. Тъй като църквата на гролимите в Каранда е полагала огромни усилия стотици години наред, стремейки се да изкорени боготворенето на демоните, значи е напълно логично неколцина от отчаяните жреци да потърсят нови господари-демони с надеждата, че ще научат тайните им. Не забравяйте, че ако човек е в състояние да контролира демон, той има значителна власт в ръцете си; а жаждата за власт винаги е била сърцевината на мисленето у гролимите.
— Дотук всичко съвпада, древни — призна Брадор.
— И аз мисля така. Добре, нека сега продължим. Торак е мъртъв и Менга изведнъж открива, че теологическата основа, върху която е свикнал да изгражда мислите си, изведнъж е отнета от живота му. Вероятно е изживял период, правейки всички онези неща, които са забранени на жреците — пиянство, разврат, разгулен живот и така нататък. Ала когато човек прекали с всичко това, в крайна сметка всяко удоволствие става неудовлетворително и създава чувството за празнота. След известно време дори развратът става нещо досадно.
— Леля Поул би се изненадала, ако те чуе да казваш това — отбеляза Гарион.
— Задръж тази информация за себе си — посъветва го Белгарат: — Споровете ни за моите лоши навици са основата на нашите добри отношения. — Вълшебникът отново посръбна от виното. — Наистина е великолепно — заяви той и вдигна чашата пред очите си, за да се възхити на цвета на течността, огряна от слънчевата светлина. — И ето, една сутрин Менга се събужда със смазващо главоболие, усещайки отвратителен вкус на вкиснало в устата си. В стомаха му гори истинска клада, която никаква вода не може да угаси. Всъщност няма нищо, което би го изкушило да продължава да живее. Може би дори е опрял меча за принасяне на жертви пред олтара в гърдите си, изпълнен с непреодолимо желание да сложи край на безцелния си живот.
— Нима размислите ти не отиват прекалено далеч? — попита Закат.
Белгарат се изсмя.
— В миналото съм бил професионален разказвач на интересни истории — извини се той. — Не мога да се сдържа, когато описвам нещо забележително, и винаги добавям няколко допълнителни краски от себе си за по-голяма убедителност. Добре — може и да не е помислял за самоубийство, но може и да го е направил. Мисълта ми е, че този Менга е достигнал абсолютното дъно и нямало накъде повече да пропада. Тъкмо тогава му хрумва идеята за демоните. Призоваването на демони е почти толкова опасно, колкото заплахата, надвиснала над живота на първия пехотинец, покатерил се по стълба към бойниците на вражеското укрепление по време на атака, ала Менга не е имал какво да губи. И така, той отива в гъстите гори, намира някакъв карандски магьосник и по някакъв начин го убеждава да го обучи на своето изкуство — ако сте съгласни да използваме думата „изкуство“ за подобно нещо. Необходими са му дванадесет години, за да се запознае с всичките тайни на занаята.
— Откъде ви хрумна точно цифрата дванадесет? — попита Брадор.
Белгарат вдигна рамене.
— От смъртта на Торак изминаха около четиринадесет години. Нито един нормален човек не може да прекалява с разврата и разгулния живот повече от две години, без да си навлече някаква сериозна болест. Затова по всяка вероятност преди около дванадесет години Менга е отишъл да търси магьосник, способен да го научи на магьосническия занаят. След като научава всички тайни, Менга убива учителя си и…
— Почакай малко — възрази Закат. — Че защо да убива учителя си?
— Учителят е знаел прекалено много за него, при това е бил в състояние да призовава демони и да ги праща срещу отказалия се от религията си бивш гролим. Освен това отношенията между учител и ученик налагат доживотна робия от страна на ученика, която се налага насилствено чрез клетва. Менга не би могъл да напусне своя учител, докато старият магьосник не се раздели с живота.
— Откъде знаеш толкова големи подробности за всичко това, Белгарат? — попита Закат.
— Преминах през всички тези перипетии преди няколко хиляди години при мориндимите. Нямах кой знае каква работа и изпитвах остро любопитство към всичко, свързано с магии.
— И уби ли своя учител?
— Не… всъщност не точно аз. Когато го напуснах, той изпрати своя демон срещу мен. Аз успях да го овладея и го пратих срещу него.
