8.
На следващата сутрин Силк се отби рано в покоите на Гарион и Се’Недра. Дребният мъж отново беше облечен в своя любим жакет и тесен панталон, макар че беше свалил повечето от скъпоценните си камъни. Беше преметнал върху ръката си два ката малореански дрехи — от онези леки пъстроцветни облекла, каквито носеха повечето от жителите на Мал Зет.
— Искаш ли да се поразходим из града? — попита той Гарион.
— Не мисля, че ще ни пуснат да излезем от палата.
— Вече се погрижих за това. Брадор ни издаде разрешително. Можем да го ползваме в случай, че не се опитваме да се измъкнем от хората, които ще вървят по петите ни.
— Тази мисъл ми действа потискащо. Ненавиждам някой да ме следи.
— Ще свикнеш.
— Имаш ли нещо специално наум, или просто ще се разходим, за да се запознаем със забележителностите на града?
— Ще ми се да се отбием до кантората на нашето — моето и на Ярблек — предприятие тук и да поговоря с нашия представител.
Гарион го погледна озадачено.
— Агентът, който управлява сделките от наше име в Мал Зет.
— О, да. Просто не знаех за съществуването му.
— Така е, защото не си в нашия бизнес. Човекът ни тук се казва Долмар. Той е мелцен, твърде добър бизнесмен и освен това не краде прекалено много.
— Не съм сигурен дали ми харесва да те слушам, когато приказваш за бизнес — каза Гарион.
Силк се огледа дебнешком.
— Можеш да научиш много, много неща, Гарион — рече той, ала пръстите му вече се движеха със светкавична бързина. — „Долмар е в състояние да ни докладва какво наистина става в Каранда. Мисля, че е по-добре да дойдеш с мен.“
— Ами добре — отвърна Гарион, преувеличавайки паузата, необходима да даде съгласието си. — Може би си прав. Освен това усещам, че стените вече започват да ме потискат с тежестта си.
— Ето — рече Силк и му подаде едната от двете широки дрехи. — Облечи това.
— Вече съм облечен, Силк.
— Виж, хората, облечени в западни дрехи, прекалено бият на очи и привличат вниманието на минувачите в Мал Зет. На мен никак не ми се ще да ме зяпат. — Силк се разсмя. — Много е трудно човек да бръкне и да измъкне нещо от джобовете на минувачите, ако всички на улицата са втренчили поглед в теб. Тръгваме ли?
Дрехата, която облече Гарион, беше отворена на гърдите, а от раменете падаше свободно надолу чак до петите. Беше много удобна, с дълбоки джобове от двете страни. Материалът, от който беше изработена, бе тънък и се носеше с лекота след краля на Рива. Той се приближи към вратата на съседната стая. Се’Недра сресваше косата си, все още влажна от сутрешната вана.
— Ще изляза в града със Силк — каза и той. — Имаш ли нужда от нещо?
Малката кралица се замисли за миг.
— Виж дали ще можеш да ми намериш някъде гребен — рече тя и вдигна онзи, с който се решеше. — Зъбите на моя вече съвсем се изпочупиха.
— Добре. — Гарион понечи да тръгне.
— Щом тъй и тъй ще ходиш — добави тя, — защо не ми купиш и топ копринен плат — тревистозелен, ако зърнеш някъде. Казаха ми, че тук в палата има забележителна шивачка.
— Ще видя какво мога да направя.
— Чакай. Може би и няколко метра дантела — не прекалено пищна, запомни. Просто красива.
— Нещо друго?
Се’Недра му се усмихна.
— Купи ми и някаква изненада. Обожавам изненадите.
— Гребен, топ тревистозелена коприна, няколко метра красива дантела и изненада. — Той свиваше пръсти, отбелязвайки броя на покупките, които трябваше да направи.
— Също така ми донеси такава дреха, каквато си облякъл.
Гарион продължи да чака до вратата.
Съпругата му сви замислено устни.
— Засега се сещам само за това, Гарион, ала Силк може да попита Лизел и лейди Поулгара дали нямат нужда от нещо.
Той въздъхна дълбоко.
— Учтивостта изисква да го направиш, Гарион.
— Да, скъпа. Може би ще е по-добре да направя списък.
Когато Гарион излезе от стаята на жена си, лицето на Силк изглеждаше напълно безизразно.
— Какво? — попита го Гарион.
— Нищо не съм казал.
— Добре.
Двамата тръгнаха към вратата.
— Гарион — извика след него Се’Недра.
— Да, скъпа?
— Виж дали ще успееш да ми намериш и сладкиши с плънка от стафиди.
Гарион излезе в коридора зад Силк и затвори твърдо вратата след себе си.
— Много добре се справяш с подобни усложнени положения — отбеляза Силк.
— Практика.
Велвет добави няколко поръчки към лавинообразно растящия списък на Гарион, Поулгара го увеличи с още няколко. Докато крачеха по дългия коридор, Силк погледна списъка и измърмори:
— Дали да не помолим Брадор да ни даде едно муле да прекараме товара?
— Престани да се правиш на шут.
— Наистина ли го правя?
— Защо разговаряхме с пръсти, когато бяхме в покоите ми?
— Шпиони.
— В моята спалня? — Гарион беше шокиран, припомняйки си агресивното безразличие към начина на обличане — или събличане, — което Се’Недра проявяваше, когато бяха сами.
— В личните покои се крият най-интересните тайни. Нито един шпионин не подминава възможността да надникне в нечия спалня.
— Това е отвратително! — възкликна Гарион с пламнали бузи.
— Разбира се, че е отвратително. Въпреки това е широко разпространена практика.
Двамата прекосиха сводестата ротонда, стигнаха главната порта на палата и излязоха навън.
— Знаеш ли — подхвана Силк. — Мал Зет ми харесва. Винаги мирише толкова хубаво. Офисите на нашата кантора са разположени над една фурна и понякога сутрин миризмата отдолу ме кара буквално да изгубя съзнание.
На портата на императорския комплекс ги спряха само за секунда: кратък жест на единия от двамата незабележими мъже, които ги следваха по петите, убеди пазачите, че Силк и Гарион трябва да бъдат пуснати да излязат в града.
— Понякога и шпионите са полезни — отбеляза Силк.
Улиците на Мал Зет гъмжаха от хора, пристигнали от всички части на империята. Имаше и много пришълци от Запада. Гарион бе немалко изненадан, когато видя толнедрански мантии сред разноцветните одежди на местните жители. Тук-там срещаха сендари, драснианци и много надраки. Ала нямаше никакви мурги.
— Оживено място — отбеляза Силк.
— О, да. В сравнение с Мал Зет, Тол Хонет прилича на провинциален панаир, а Камаар на селски пазар.
— Значи този град е най-големият търговски център в света?
