— Нека първо поразуча как стоят нещата в двореца — рече Силк. — Преди да сте удвоили подкупа на Васка или да сте направили друга неразумна стъпка.
— Даването на подкупи е стандартна процедура, принц Келдар.
— Зная, но понякога шантажът и изнудването дават по-добри резултати. — Силк погледна Гарион, след това отново се обърна към своя представител. — Имаш ли някаква информация за онова, което се случва в Каранда?
— Известни са ми достатъчно неща, за да прогнозирам, че последиците от събитията там ще бъдат катастрофални за бизнеса. Всички съвършено почтени и в други случаи съвсем разумни търговци затварят магазините си и се тълпят в Калида, за да се запишат армията на Менга. След това маршируват в кръг, пеят „Смърт за ангараките!“ и размахват ръждясали мечове.
— Има ли някакъв шанс да им продадем оръжие? — бързо попита Силк.
— Вероятно не. В северна Каранда няма достатъчно пари, затова не си струва да правим опити да търгуваме с тях. Всички мини са затворени поради политическите размирици. Пазарът на скъпоценни камъни съвсем замря.
Силк мрачно кимна.
— Какво става там наистина, Долмар? — попита той. — Докладите, които ни предаде Брадор, бяха твърде откъслечни.
— Менга пристигна пред вратите на Калида, придружен от демони. — Представителят сви рамене. — Карандите изпаднаха в истерия и се проснаха на земята, обхванати от религиозен екстаз.
— Брадор ни спомена, че били извършени множество зверства — намеси се Гарион.
— Мисля, че докладите, които е получил, са леко преувеличени, ваше величество — отвърна Долмар. — Дори най-добре обученият наблюдател е склонен да умножава десет пъти осакатените трупове по улиците. Всъщност огромното мнозинство от жертвите бяха или мелцени, или ангараки. Демоните на Менга съвсем грижливо избягваха да убиват каранди — освен по някаква случайност. Същото е в сила за всеки град, който Менга е превзел досега. — Долмар се почеса по главата и присви близко разположените си очи. — Всъщност това е много хитро, разбирате ли? Карандите приемат Менга като освободител, а неговите демони като непобедим челен отряд на своята армия. Не бих могъл да се закълна какви са мотивите на Менга, но онези варвари в планините вярват, че той е техен спасител, дошъл да очисти Каранда както от ангараките, така и от мелценската бюрокрация. Дайте му още половин година и той ще постигне онова, което не се е удало на никого досега.
— И какво е то?
— Обединение на Каранда.
— Той използва ли демоните си по време на нападенията срещу всеки град, който превзема? — попита Гарион, желаейки да получи потвърждение на онова, което му беше казал Брадор.
Долмар поклати глава.
— Вече не, ваше величество. След случилото се в Калида и няколко други градове, които Менга превзе в по-ранните етапи на своя поход, това повече не му се налага. Напоследък единственото, което прави, е да се насочи с маршова стъпка към някой град. Демоните са с него, разбира се, ала те не са заети с нищо друго освен с важната задача да изглеждат ужасни, застанали непосредствено до него. Карандите избиват всички ангараки и мелцени в града, отварят градските порти и го посрещат с отворени обятия. След това демоните на Менга изчезват. — Представителят на Ярблек се замисли за миг. — Ала един от тях винаги го съпровожда — някакво тайнствено създание, което не изглежда като истински гигант, както ние винаги си представяме твари от подобен род. Демонът стои зад лявото рамо на Менга всеки път, когато той се появи някъде пред хора.
Внезапна мисъл проблесна в съзнанието на Гарион и той попита:
— Те оскверняват ли храмовете на гролимите?
Долмар примигна.
— Не — отговори той изненадано. — Всъщност хората на Менга не го правят — освен това сред мъртвите, изглежда, няма никакви гролими. Разбира се, възможно е Урвон да е изтеглил всичките си гролими от Каранда, когато започнаха размириците.
— Това е малко вероятно — възрази Гарион. — Менга е пристигнал в Калида без никакво предупреждение. Гролимите не биха имали никакво време да избягат. — Кралят на Рива впи поглед в тавана, замислен дълбоко.
— Какво има, Гарион? — попита Силк.
— Просто ми хрумна нещо, което ме накара да изтръпна. Знаем, че Менга е гролим, нали така?
— Не знаех това — рече Долмар с известна изненада.
— Ние разполагаме с вътрешна информация — осведоми го Силк.
— Продължавай, Гарион.
— Урвон прекарва всичкото си време в Мал Яска, нали?
Силк кимна утвърдително.
— Да, чувал съм да се говори така. Той не иска Белдин да го хване, когато излезе от твърдината си. Нима това обстоятелство не го прави твърде неефективен лидер? Добре. Нека предположим, че Менга наистина е преминал през период на отчаяние след смъртта на Торак, след това е намерил магьосник, който го е научил как да призовава демони. Когато Менга се завръща, той предлага на своите бивши братя гролими алтернатива на Урвон — освен това дава в ръцете им достъп до сила и власт, с каквито те никога не са разполагали. Демон в ръцете на неук и твърде глупав карандски магьосник е едно, ала демон, контролиран от магьосник гролим, е нещо значително по-лошо, Така мисля аз. Ако Менга събира незасегнати от отчаяние гролими около себе си и ги обучава как да използват силата на магиите, ние сме изправени пред сериозен проблем. Не бих желал да се срещна с цял легион същества, подобни на онова, което призова Чабат.
— Аз също не желая такова нещо — отвърна пламенно Силк и потрепери.
— Този Менга трябва да бъде разбит и заличен от земята — каза Долмар. — И това трябва да стане съвсем скоро.
Гарион направи кисела гримаса.
— Закат няма да предприеме никакви действия, докато армията му не се завърне от Ктхол Мургос — а това ще стане след около три месеца.
— След три месеца Менга ще бъде непобедим — изтъкна търговският представител.
— В такъв случай трябва да действаме сега — заяви Гарион. — Със Закат или без него.
— А как възнамеряваш да излезеш от укрепения град? — попита Силк.
— Ще оставим Белгарат да се справи с тази задача. — Гарион погледна агента на Силк и попита: — Имаш ли да ни кажеш още нещо?
Долмар подръпна носа си — будеща любопитство имитация на привичния жест, използван от Силк.
— Всъщност това е само слух.
— Продължавайте.
— До мен достига откъслечна информация от Каранда, че демонът познат на Менга, се нарича Нахаз.
— Това важно ли е?
— Не съм съвсем сигурен, ваше величество. Когато гролимите отишли в Каранда през второто хилядолетие, те унищожили всички следи на карандската митология и никой не се опитал да запише запазилите се откъси и спомени, съхранили се по чудо незасегнати. Останали единствено някакви мъгляви предания, но до мен са долитали различни слухове, според които Нахаз е демонът на племето на първите каранди, мигрирали в тази област, преди ангараките да дойдат в Малореа. Карандите следват Менга не само защото той е политически лидер, но и защото той е възкресил най-близкото подобие на собствения им бог.
— Бог, който е демон? — попита го Гарион.
— Това е много добър начин той да бъде описан точно, ваше величество. Ако слуховете са верни, демонът Нахаз има почти неограничена власт и мощ.
— Страхувах се, че ще кажеш тъкмо това.
По-късно, когато вече бяха на улицата, Гарион погледна с любопитство Силк и попита.
