— Това е някакъв особен трик — намеси се Белгарат. — И как е успял да го направи?
— Той е глух като пън — отвърна Велвет. — И се е научил да разбира какво приказват хората, четейки думите по движението на устните им.
— Умно — измърмори възрастният мъж. — Затова ли толкова интензивно вдъхваш уханието на черешовите цветчета?
Тя кимна и на лицето й отново грейна усмивка, украсена с двете й очарователни трапчинки.
— Затова, но и защото ароматът им наистина е прекрасен.
Вълшебникът почеса брадата си, за да прикрие устата си.
— Добре — рече той. — Необходим ми е някакъв голям инцидент — нещо, което би могло да откъсне вниманието на полицаите на Брадор от нас. Така бихме могли да се измъкнем от Мал Зет, без да бъдем проследени. Закат е непоколебим — решил е твърдо да не предприема нищо, докато армията му не се завърне от Ктхол Мургос. Очевидно е, че ще ни се наложи да действаме без него. Има ли нещо в двореца, което би могло да откъсне всичките шпиони от задачата им да вървят по петите ни?
— Всъщност няма, древни. Владетелят на малкото кралство Палиа и принц-регентът на Делчин заговорничат един срещу друг, но това продължава вече години. Старият крал на Воресебо се опитва да си осигури подкрепата на императора, за да измъкне трона от ръцете на сина си, който му отнел короната преди около година. Барон Васка, началникът на Бюрото по търговия, се опитва да обсеби и погълне Бюрото на военните доставки, но генералите са изтикали усилията му в задънена улица. Това са по-важните конфликти на Малореа в този момент. Разбира се, има и други заговори от по-незначителен мащаб, ала нищо не е толкова разтърсващо, че да отклони вниманието на шпионите, които ни следят.
— Можете ли да раздухате някакъв конфликт? — попита Поулгара почти без да движи устните си.
— Бих могла да опитам, лейди Поулгара — отвърна Велвет. — Но Брадор е в течение на всичко, което се случва в двореца. Ще поговоря с Келдар и Сади. Все пак има някаква незначителна възможност тримата да измислим нещо достатъчно неочаквано, което ще ни даде възможност да се измъкнем от града.
— Трябва да го направим бързо, Лизел — каза Поулгара. — Ако Зандрамас намери онова, което търси в Ашаба, отново ще поеме нанякъде, а ние ще изостанем и в крайна сметка отново ще се впуснем по следите и както стана в Ктхол Мургос.
— Ще видя какво можем да измислим, милейди — обеща Велвет.
— Ще се прибираш ли в двореца? — попита я Белгарат.
Тя кимна утвърдително.
— Ще дойда с тебе. — Вълшебникът се огледа с дълбоко неудоволствие. — Този чист въздух и прекалено дългите разходки са прекалено здравословни за моя вкус.
— Разходи се още малко с мен, Гарион — рече Поулгара.
— Добре.
Когато Велвет и Белгарат се насочиха към източното крило на двореца, Гарион и леля му продължиха разходката си из добре поддържаната зелена морава под покритите с благоуханни цветове дървета. Една мъничка птичка, кацнала на най-високата клонка на старо изкривено дърво, пееше така, сякаш всеки миг сърцето, и щеше да се пръсне.
— За какво пее? — попита Гарион, спомнил си необикновената дарба на леля си да разбира езика на птиците.
— Опитва се да привлече вниманието на някоя женска — отвърна тя, усмихвайки се нежно. — Много е красноречив и дава най-разнообразни обещания — повечето от които ще наруши още преди края на лятото.
Гарион се усмихна с обич и я прегърна през раменете.
Тя въздъхна щастливо.
— Толкова е приятно — рече тя. — Не зная защо, но когато сме разделени, все още мисля за теб като за малко момче. Винаги се чувствам някак изненадана, когато те погледна и видя колко висок си пораснал.
Кралят на Рива не можа да каже нещо повече по този въпрос.
— Как е Дурник? — попита той. — Почти не го виждам напоследък.
— Той, Тот и Ерионд успяха да намерят в южния край на императорския палат езеро, което, изглежда, гъмжи от пъстърва — отвърна тя и комично вдигна очи към небето. — Хващат много риба, но кухненският персонал започва да гледа особено недоволно на всекидневните им постижения.
— Довери се на Дурник, когато търсиш вода и риба — засмя се Гарион. — Нима и Ерионд лови заедно с тях? Това ми изглежда малко неприсъщо за него.
— Не мисля, че е много сериозно увлечен по това занимание. Струва ми се, че отива с тях най-вече заради компанията на Дурник — и защото обича да стои навън на открито. — Тя замълча за миг, след това го погледна в лицето. Както много пъти в миналото, кралят на Рива бе поразен до дъното на душата си от красотата й. — Как се чувства Се’Недра напоследък? — попита го тя.
— Успя да събере няколко млади дами, които й правят компания — отговори той. — Където и да отидем, тя винаги съумява да привлече достатъчно приятелки.
— Жените обичат около тях винаги да има други жени, скъпи — рече вълшебницата. — Предполагам, че и мъжете са достатъчно мили, ала жената има нужда от друга жена, с която да разговаря. Има толкова важни неща, които мъжете просто не разбират. — Лицето й стана сериозно. — Появиха ли се отново симптоми на болестта, която я измъчваше в Ктхол Мургос?
— Не, доколкото мога да съдя от наблюденията си. Изглежда ми напълно нормална. Единственото необичайно нещо, което забелязах у нея, е, че вече не говори за Геран.
— Това може би е просто начин да се защити от околния свят, Гарион. Може да е неспособна да го изрази с думи, ала е осъзнала меланхолията, връхлетяла я в Пролгу. Тя разбира, че ако се предаде на слабостта си, ще бъде извадена от строя. Убедена съм, че продължава да мисли за Геран — вероятно непрекъснато, — но просто не желае да говори за него. — Поулгара отново замълча, после попита направо: — Какво ще кажеш за физическата страна на брака ви?
Гарион се изчерви неудържимо и закашля.
— Ами… Просто нямахме почти никаква възможност за това, лельо Поул — пък и струва ми се, че сега умът й е зает с много други неща.
Вълшебницата замислено сви устни.
— Не е добре просто да пренебрегваш това, Гарион — каза му тя. — След известно време хората се отдалечават един от друг, ако редовно не подновяват близостта помежду си.
Той отново се изкашля, все още силно изчервен.
— Всъщност това, изглежда, не я интересува, лельо Поул.
— Вината за това е твоя, скъпи. Необходимо е човек да отдели време за планиране и внимание към дребните подробности.
— Като говориш така, всичко ми звучи изчислено до последно и прекалено хладнокръвно.
— Спонтанността е нещо много хубаво, скъпи, но добре планираното прелъстяване също крие особен чар.
— Лельо Поул! — възкликна задъхано Гарион, шокиран до дъното на душата си.
— Ти си възрастен човек, скъпи — напомни му тя. — А това е една от отговорностите на възрастните хора. Помисли си по този въпрос. Понякога можеш да бъдеш твърде изобретателен. Сигурна съм, че все нещо ще ти дойде наум. — Вълшебницата погледна към окъпаните в слънчева светлина морави. — Ще се връщаме ли в двореца? Вече стана почти обяд.
Следобед Гарион отново излезе на разходка из парка, този път придружен от Силк и евнуха Сади.
— Белгарат се нуждае от някакъв особено шумен инцидент — обърна се кралят на Рива към спътниците си. — Мисля, че той вече има план да ни измъкне от града, но трябва да се отървем от всичките шпиони за достатъчно дълго време, през което той ще може да задейства изпълнението на своя замисъл. — Гарион усилено чешеше носа си, докато приказваше, прикривайки с длан устата си.
— Сенна хрема ли те измъчва?
— Не. Велвет ни осведоми, че някои от шпионите на Брадор са глухи, но могат да разчетат какво говориш по движението на устните ти.
