— Каква извънредно полезна дарба — измърмори Сади. — Чудя се дали някой човек с нормален слух може да усвои това умение.
— Понякога съм си мислил колко добре би било, ако го притежавах — съгласи се Силк и прикри устни с ръка, преструвайки се че кашля. След това погледна към Сади.
— Може ли да ми отговориш честно на един въпрос? — попита го той.
— Зависи от въпроса ти, Келдар.
— Разбрал си, че използваме таен език, нали?
— Естествено.
— Разбираш ли го?
— Боя се, че не. Никога през живота си не съм срещал драснианец, доверяващ ми се в достатъчна степен, за да ме научи на този език.
— И защо ли?
Сади обърна за миг ухиленото си лице към дребничкия драснианец.
— Мисля, че ще успеем, ако прикриваме устата си, когато разговаряме — рече Гарион.
— Няма ли това да стане прекалено очевидно след време? — възрази Сади.
— И какво могат да ни направят? Да ни заповядат да престанем?
— Вероятно няма, но ако някога поискаме да им предадем фалшива информация — а на тях им е известно, че знаем за умението им да ни подслушват по движението на устните — няма да успеем да ги подведем. — Евнухът въздъхна тъжно за изгубената възможност, след това вдигна рамене. — Е както и да е.
Гарион погледна Силк.
— Известни ли са ти някакви конфликти, дрязги, междуособици, които бихме могли да използваме, за да се измъкнем от тайните агенти?
— Не — отвърна дребният мъж. — В момента мелценският консорциум изглежда е съсредоточил вниманието си върху това да запази в тайна списъка с цените на различните стоки. Друг негов стремеж е да убеди барон Васка, че Ярблек и аз трябва да бъдем ограничени и да търгуваме само в изолираните райони по западния бряг. Ала на практика ние държим Васка в ръцете си — докато приема подкупите ни, естествено. Все пак редица хора предприемат множество тайни ходове, но не мисля, че тъкмо сега ще се случи нещо съществено. Дори и да се случи, не смятам, че ще се вдигне достатъчно голям шум — такъв, че тайната полиция да изостави възложената й задача да върви по петите ни.
— Защо не се заемем направо с върха на пирамидата? — предложи Сади. — Аз бих могъл да поговоря с Брадор и да проверя дали е податлив към подкупите.
— Не мисля, че той ще приеме подкуп — рече Гарион. — Хората му ни следят по изричната заповед на Закат. Съмнявам се, че каквато и да било сума ще го накара да рискува главата си.
— Има и други начини хората да бъдат подкупени, Белгарион — усмихна се лукаво Сади. — Разполагам с определени неща, които карат хората да се чувстват извънредно добре. Единственото неприятно нещо при тях е, че след като ги използват няколко пъти, трябва да продължават да ги приемат непрекъснато. Болката, когато престанат да ги вземат, е наистина непоносима. Бих могъл да се позанимая с Брадор и след седмица той ще прави всичко, което му кажа.
При мисълта за това Гарион изведнъж почувства остър прилив на отвращение.
— Предпочитам да не прибягваме до това — каза той. — Или може би нека го оставим като последно възможно средство.
— Вие, алорните, имате особена представа за морала — подметна евнухът и потри с длан обръснатия си череп. — Разсичате със сабя врага си надве, без да ви мигне окото, ала се отвращавате от самото споменаване на думите „отрова“ и „наркотични вещества“.
— Това е свързано с културата на съответния народ — отбеляза Силк.
— Откри ли нещо, които бихме могли да използваме като свое преимущество? — попита Гарион.
Сади се замисли.
— Едно обстоятелство, което само по себе си не означава нищо — отговори той. — Ала бюрокрацията подлежи на пълна, проникваща на всички нива корупция. Известен брой хора в Малореа се възползват от това. Обикновено керваните попадат на засади в Даласианските планини или по пътя от Мага Рен. Всеки керван се нуждае от разрешително, издадено от Бюрото по търговия. Васка е известен с навика си при удобен случай да продава информация на главатарите на разбойниците за времето на тръгване, както и за маршрута, по който ще мине керванът. Или, ако цената го удовлетворява, продава мълчанието си на търговците. — Евнухът се закиска. — Веднъж продал информация за един керван на трима различни главатари на разбойнически шайки. Казаха ми, че тогава в Делчин се разгоряло ожесточено сражение между разбойниците кой да прибере плячката.
Гарион присви замислено очи.
— Започвам да мисля, че би трябвало да съсредоточим вниманието си върху барон Васка — каза той. — Велвет ни съобщи, че същият този човек се опитва да отмъкне от армията Бюрото по военните доставки.
— Не знаех — възкликна Силк изненадано. — Малката Лизел се развива твърде бързо, нали?
— Това се дължи на трапчинките й, принц Келдар — рече Сади. — Аз съм почти напълно неподвластен на женските ласкателства и прелести, но трябва да призная, че когато ми се усмихне, коленете ми се разтреперват. Тя е абсолютно очарователна — и напълно безскрупулна, разбира се.
Силк кимна.
— Гордеем се с нея.
— Защо не отидете да я намерите? — предложи Гарион. — Обменете информацията си за този отдаващ се с готовност на корупцията барон Васка. Може би ще успеем да разпалим някакъв конфликт — нещо, излъчващо шум и трясък. Откритата борба в коридорите на палата може да се окаже средството, от което се нуждаем, за да прикрием бягството си.
— Ти наистина имаш прекрасен усет за водене на политика, Белгарион — изрече Сади с възхищение.
— Уча се бързо — призна Гарион. — Нали съм в компанията на хора, известни с ужасната си репутация.
— Високо ценя тези думи, ваше величество — отвърна евнухът с престорена благодарност.
Скоро след вечеря Гарион мина по обширните коридори на двореца, поел за обичайния си вечерен разговор със Закат. Както винаги един таен агент го следваше безшумно на няколко стъпки.
Тази вечер Закат беше изпаднал в тъжно настроение, което почти напълно наподобяваше безрадостната, ледена меланхолия, която го бе обзела в Рак Хага.
— Лош ден ли имаше? — попита го Гарион и премести едно заспало коте от покритата с килим поставка за краката пред креслото си.
Закат направи кисела гримаса.
— Отхвърлих част от работата, натрупала се тук, докато бях в Ктхол Мургос — отговори той. — Проблемът е, че след като се върнах, работата, която трябва да свърша, непрекъснато нараства.
— Това чувство ми е познато — съгласи се Гарион. — Когато аз се върна в Рива, сигурно ще ми трябва цяла година, докато разчистя купищата документи по писалището си. Би ли изслушал едно предложение?
— Говори, Гарион. Сега съм готов да изслушам всичко на света. — Той погледна с упрек черно-бялото пухкаво коте, което пак хапеше кокалчетата на пръстите му. — Недей толкова силно — измърмори императорът и тупна с показалец по носа свирепото малко зверче.
— Не правя опити да те обиждам — подхвана предпазливо Гарион, — но мисля, че ти допускаш същата грешка както Ургит.
— Интересно наблюдение. Продължавай.
— Струва ми се, че е нужно да реорганизираш управлението си.
Закат примигна.
— Това наистина е забележително предложение — рече той. — Ала ми убягва в каква връзка го правиш. Ургит беше некомпетентен до степен на пълна безпомощност — най-малкото беше такъв преди да
