— Защо не възрази, когато той изгори онези документи?
— Това е стандартната ни практика. — Мъжът с мишето лице сви рамене. — Никога не задържаме документи в писмена форма. Долмар запазва всичко в паметта си.
— Нима това не го улеснява да краде от тебе?
— Разбира се. Но той задържа кражбите си в разумни граници. Ако Данъчното бюро сложи ръце върху написани от нас документи, ще се озовем в положение на ужасна катастрофа. Искаш ли сега да се върнеш в двореца?
Гарион извади списъка с поръчки.
— Не. Първо трябва да се погрижим за това. — И погледна мрачно листа. — Питам се как ли ще пренесем всичко?
Силк погледна през рамо към двамата ненатрапващи се на вниманието шпиони, които вървяха по петите им и се засмя.
— Помощниците ни са на няколко крачки след нас. Както вече, казах, човек може да използва шпионите по много различни начини.
През следващите няколко дни Гарион откри, че императорският палат в Мал Зет се различава от всички кралски дворове на Запада. Тъй като цялата власт беше съсредоточена в ръцете на Закат, всички бюрократи и служители в двореца се състезаваха помежду си за благоразположението на императора и се стремяха да дискредитират враговете си, използвайки твърде често невероятно сложни заговори. Въвеждането на Силк, Велвет и Сади в тази мрачна среда породи съвсем нови измерения в дворцовите интриги. Триото съвсем небрежно изтъкваше приятелството между Гарион и Закат, освен това и тримата се постараха всички в палата да разберат, че те са доверени хора на риванския крал. След това умело се отдръпнаха и зачакаха развитието на събитията.
Чиновниците и царедворците в императорския палат бързо схванаха значението и възможностите, заложени в този новосъздаден път към ухото на малореанския император. Може би без дори официално да обсъжда положението, триото от Запада си разпредели възможните сфери на дейност по равно. Силк съсредоточи вниманието си върху търговските дела, Велвет смело се впусна в политиката, а Сади деликатно докосна с дългите си пръсти най-чувствителните струни в света на големите престъпления. Макар че и тримата направиха изящни намеци, че са склонни да получават подкупи, те също така изразиха готовността си да предават там, където е необходимо, различни молби, като в замяна получаваха най-разнообразна информация. Така, почти съвсем случайно, Гарион откри, че има на разположение много ефективен апарат за шпионаж. Силк и Велвет манипулираха с виртуозността на музиканти страховете, амбициите и неприкритата алчност на онези, които влизаха в контакт с тях, използвайки все по-нервните официални лица в двореца като добре акордирани и много удобни инструменти. Методите на Сади, създадени с течение на времето и чрез богатия му опит в двора на Салмисра, бяха в някои случаи буквално неуловими, ала в други — болезнено директни. Съдържанието на неговата кутия от червена кожа покачи цената си до небесата и няколко престъпници, заемащи висши позиции в подземния свят — хора, които в буквалния смисъл на думата притежаваха цели взводове от бюрократи и дори генерали — съвсем внезапно загинаха при много съмнителни обстоятелства. Един от тях дори се строполи с почерняло лице и опулени очи в присъствието на самия император.
Закат, който наблюдаваше дейността на тримата с прикрито задоволство, забавлявайки се от ходовете им, в този момент тегли чертата и определи границите на позволеното. Той разговаря твърдо с Гарион по този въпрос на обичайната вечерна среща между двамата на другия ден след печалното събитие.
— Наистина нямам нищо против онова, което правят, Гарион — каза той, милвайки небрежно главата на рижото коте, което лежеше в скута му. — Те объркват всички насекоми, които пълзят насам-нататък в тъмните ъгли на двореца. Слисаният бръмбар не е в състояние да заздрави позицията си. Харесва ми да държа уплашени всички тези блюдолизци, хубаво е, че са извадени от равновесие, тъй като така мога да ги контролирам по-леко. Ала наистина имам твърди възражения срещу отровата. Прекалено лесно е за непохватния отровител да допусне груби грешки.
— Сади е в състояние да отрови един-единствен човек сред сто други гости — увери го Гарион.
— Имам абсолютно доверие във възможностите му — съгласи се Закат. — Неприятното е, че не самият той е човекът, който в действителност дава отровата на жертвата. Сади продава странните си отрови на неуки аматьори. В двореца има някои хора, от които имам нужда. Всъщност всички знаят кои са те, затова и все още никой не е забил кама във вътрешностите им. Ала грешка, допусната с някоя отрова, би могла да унищожи цели сектори от моето управление. Би ли могъл да го помолиш да не продава повече отрови в палата? Бих могъл да разговарям с него лично, ала не желая това да изглежда като официално мъмрене.
— Ще поговоря с него — обеща Гарион.
— Ще ти бъда много благодарен за това, Гарион. — Очите на императора блеснаха лукаво. — Думите ми се отнасят само за отровите. Намирам, че ефектът на някои от останалите негови еликсири е твърде забавен. Например вчера видях един осемдесет и пет годишен генерал да преследва разгорещено младата си камериерка. Старият глупак не бе си помислял за подобно нещо от двадесет и пет години. Онзи ден пък началникът на Бюрото по обществените дейности — надуто магаре, от което ми прилошава, щом го погледна — се опитва в продължение на половин час да мине по стената на една недостроена сграда пред дузина свидетели. От години не съм се смял толкова.
— Нийсанските еликсири правят с хората най-различни неща. — Гарион се усмихна. — Ще помоля Сади да ограничи сделките си и да ги извършва единствено в сферата на освежаващите медикаменти.
— „Освежаващи медикаменти“. — Закат се разсмя. — Това определение ми харесва.
— Винаги съм намирал точните думи, описвайки предмети и събития — отвърна скромно Гарион.
Рижото коте се надигна, прозина се и скочи на пода, изоставяйки скута на императора. Пъстрата му майчица ловко сграбчи за врата друго от своите чеда — една черно-бяла пухкава и мъркаща топчица — и я сложи на мястото, освободено от нейното братче, след това погледна Закат в лицето и измяука въпросително.
— Благодаря — измърмори Закат.
Удовлетворена от похвалата, котката скочи, хвана рижото коте и започна да го облизва, притискайки го към пода с лапа.
— Непрекъснато ли прави така? — попита Гарион.
Закат кимна утвърдително.
— Тя е много заета с грижите за рожбите си, ала не иска аз да оставам самотен.
— Колко мило от нейна страна.
Закат погледна черно-бялото коте в скута си, което бе обвило с лапи ръката му и хапеше кокалчетата на пръстите му с престорена свирепост.
— Мисля все пак, че бих могъл да се науча да преживявам и без това — рече той и потрепна.
9.
Единственият начин да избегнат присъстващите навсякъде из императорския палат шпиони беше да провеждат всички важни разговори навън, на открито, затова Гарион често се разхождаше в градините на двореца с някой от своите приятели. Една прекрасна пролетна сутрин кралят на Рива се разхождаше с Белгарат, Поулгара и Велвет под шарената сянка на черешовата градина и слушаше последния доклад на Велвет за политическите интриги, които вряха и кипяха по коридорите в двореца на Закат.
— Изненадващото е, че по всяка вероятност Брадор знае точно какво става — заяви русокосата девойка. — Той не изглежда толкова способен и действен, но неговите хора от тайната полиция са буквално навсякъде. — Велвет държеше под носа си клонче, обсипано с черешови цветове, и твърде показно вдъхваше аромата им.
— Поне не могат да чуят какво си приказваме, щом сме тук — отбеляза Гарион.
— Но могат да ни видят. Ако бях на твое място, Белгарион, нямаше да приказвам така открито, макар че сме навън. Вчера случайно се натъкнах на един особено прилежен господин, който записваше всяка дума от разговор, провеждан шепнешком — а се намираше на петдесет метра от събеседниците.
