— Не. Най-големият търговски център в света е град Мелцен — разбира се, в Мелцен търгуват пари, а не стоки. В Мелцен не можеш да си купиш дори бакърено котле. Там можеш да купиш само пари.
— Силк, та как е възможно да спечелиш, щом купуваш пари с други пари?
— Малко е сложно за обяснение. — Силк присви очи. — Идва ми нещо наум — рече тихо той. — Ако успееш да сложиш ръка върху кралската съкровищница на Рива, ще ти покажа как можем да удвоим парите за половин година на улица „Баса“ в Мелцен — освен това и аз, и ти ще приберем тлъста комисиона, заради която ще си струва да се поизпотим.
— Искаш от мен да спекулирам с кралската съкровищница? Това означава да предизвикам метеж, ако някой узнае.
— Тъкмо в това се състои тайната на успеха, Гарион. Не бива да позволиш на никой да разбере.
— Мяркала ли се е поне една честна мисъл в главата ти, откакто си се родил?
Дребният мъж се замисли.
— Не. Доколкото си спомням, не, — отвърна откровено той. — Ала умът ми е много добре подготвен за светкавични действия.
Офисите на търговската империя на Силк и Ярблек тук, в Мал Зет, бяха, както бе споменал дребничкият драснианец, твърде скромни. Бяха разположени над оживена фурна, от която пазаруваха много клиенти. До втория етаж се стигаше по външно стълбище, издигнато над тясна странична уличка. Когато Силк започна да се изкачва по стъпалата, той сякаш се освободи от някакво особено напрежение, което кралят на Рива въобще не бе доловил.
— Ненавиждам, когато ми пречат да говоря свободно — рече дребният мъж. — В Мал Зет има толкова много шпиони, че Брадор вече е получил доклади от трима души какво си казал, още преди да затвориш устата си.
— Около кантората ти също сто на сто има шпиони.
— Разбира се, ала те не могат да чуят нито дума. Ярблек и аз поставихме дебел слой от корк навсякъде по пода, тавана и стените.
— Слой от корк ли?
— Той заглушава всички звуци.
— Това не е ли струвало страшно скъпо?
Силк кимна утвърдително.
— Да. Но си възвърнахме изразходваната сума още първата седмица, защото успяхме да запазим в тайна някои от преговорите, които проведохме. — Драснианецът бръкна във вътрешния джоб на дрехата си и извади голям ключ от месинг.
— Я да видим дали ще хвана Долмар, заровил ръце до лактите в касата с парите — рече той почти шепнешком.
— Защо? Та ти вече знаеш, че той краде от печалбите ти.
— Разбира се, че зная, но ако го хвана, ще мога да намаля допълнителното му възнаграждение в края на годината.
— Защо просто не го обереш?
Замислен дълбоко, Силк почука бузата си с големия месингов ключ.
— Не — реши накрая той. — Това не е истински бизнес, разбираш ли. Връзка като нашата трябва да се основава на взаимно доверие.
Гарвон се разсмя.
— Човек все някъде трябва да тегли чертата и да знае къде минава границата, Гарион. — Силк внимателно пъхна месинговия ключ в ключалката и го завъртя съвсем бавно. След това блъсна рязко вратата и нахълта в стаята.
— Добро утро, принц Келдар — спокойно каза мъжът, който седеше зад една съвсем обикновена маса. — Очаквах да се появиш.
Видът на Силк стана доста унил.
Мъжът беше слаб мелцен с хитри очи и рядка кестенява коса. Цялото му лице изглеждаше така, че веднага предизвикваше недоверие.
— Добро утро, Долмар — поздрави Силк. — Това е Белгарион от Рива.
— Ваше величество. — Долмар се изправи и се поклони.
Силк затвори вратата и издърпа към масата два стола. Макар че по пода имаше обикновени дъски, начинът, по който заглъхна шумът от тътрузенето на столовете, подсказваше колко дебел е слоят корк под тях.
— Как върви бизнесът? — попита Силк, седна и бутна с крак свободния стол към Гарион.
— Успяваме да платим наема за помещението — отвърна предпазливо Долмар.
— Сигурен съм, че хлебарят отдолу прелива от радост, Долмар. Не съм идвал в Мал Зет от доста време. Предизвикай изумление у мен, като ми съобщиш как главоломно се увеличават направените от мен инвестиции.
— Печалбите ни се увеличиха с петнадесет процента в сравнение с миналата година.
— Само с толкова ли! — Гласът на Силк прозвуча разочаровано.
— Току-що направихме твърде голяма инвестиция, закупувайки движимо имущество. Ако вземеш предвид текущата му стойност, печалбите ни възлизат до четиридесет процента.
— Така ми звучи по-правдоподобно. Защо натрупваме движимо имущество?
— Ярблек ми даде такива инструкции. Точно сега той е в Мал Камат и урежда закупените стоки да бъдат пренесени с кораби на запад. Очаквам, че ще пристигне тук след около седмица — естествено съпроводен от онази жена с острия език. — Долмар стана, събра внимателно документите от масата и отиде до желязната печка в ъгъла. След това се наведе, отвори вратичката на печката и съвсем невъзмутимо напъха свитъците в пламъците.
Гарион беше истински изумен, когато Силк не възрази нито дума срещу явната подпалваческа страст на своя представител.
— Проучвахме пазара на вълна — докладва мелценът и пак седна на масата, която сега беше празна. — Мобилизацията на войниците в страната расте, затова Бюрото по военните доставки със сигурност ще се нуждае от вълна за униформи, наметала и одеяла. Ако успеем да изкупим предварителните дялове от всички по-големи производители на вълна, ще контролираме целия пазар и може би ще разбием крепостта, която мелценският консорциум е издигнал около военните поръчки. Ако успеем да се доберем до благосклонността на Бюрото, сигурен съм, че ще успеем да спечелим всички видове договори за преки доставки.
Силк подръпна дългия си заострен нос и замислено присви очи, после лаконично каза:
— Боб.
— Моля?
— Виж каква е възможността тази година да изкупим цялата реколта от боб. Войникът може да живее с износена униформа, но трябва непрекъснато да се храни. Ако контролираме реколтата от боба — а може би и грубо смляното брашно, — Бюрото по военните доставки няма да има друг избор. Сами ще дойдат при нас.
— Много проницателно, принц Келдар.
— Разучих как стоят нещата в Малореа — отвърна Силк.
— Консорциумът има среща тази седмица в Мелцен — съобщи представителят. — Ще обсъждат цените на стоките от първа необходимост. Ще ми се да се доберем до ценоразписа, който ще утвърдят.
— Аз съм в императорския палат — рече Силк. — Може пък да ми се удаде да го измъкна отнякъде.
— Има още нещо, което би трябвало да знаеш, принц Келдар. Изтече информация, че консорциумът също така ще предложи известни правила на барон Васка от Бюрото за търговията. Ще ги представят като средство за укрепване и защита на икономиката, ала правилата всъщност са насочени срещу нас. Желанието им е да ограничат западните търговци, които имат общи годишни приходи по-големи от десет милиона, и да им позволяват да търгуват с по две-три затворени общности на западния бряг. Това няма да създаде неудобства на по-дребните търговци, ала нас вероятно буквално ще изхвърли от бизнеса.
— Можем ли да подкупим някого, за да спре тази неприятна история?
— Вече изплащаме на Васка цяло състояние, за да ни остави на мира, но консорциумът изобщо не жали парите. Възможно е баронът да иска от нас повече.
