го научиш на основните правила за управление на държавата. Коя е тази една и съща грешка, която допускаме ние двамата?
— Ургит е страхливец — заяви Гарион. — И вероятно винаги ще бъде такъв. Ти не си страхливец — може би понякога си мъничко луд, ала в никакъв случай не си от страхливите. Проблемът е, че и двамата допускате една и съща грешка. Ти се опитваш сам да взимаш всички решения — дори и съвсем маловажните. Даже да не спиш нито секунда нощем, времето пак няма да ти бъде достатъчно да се справиш с тази задача.
— Да, забелязал съм го. И какво е решението на този проблем?
— Възлагай отговорности на подчинените си. Началниците на различните бюра, както и генералите ти — те са компетентни. Признавам, че са корумпирани, ала познават добре работата си. Възложи им да се грижат за нещата от тяхната област, а ти вземай само най-важните решения. Осведоми ги, че ако нещо се обърка, ще ги лишиш от поста им.
— Ангараките не постъпват така, Гарион. Владетелят — или императорът в този случай — винаги взема сам всички решения. Така вървят нещата още преди светът да е бил разцепен на две половини. В древността Торак е вземал всички решения и императорите на Малореа винаги са следвали примера му — независимо от това какво са мислели за него.
— Ургит допусна точно същата грешка — каза Гарион. — И двамата забравяте, че Торак беше бог, неговата воля и разум бяха неограничени. Човешките същества не биха могли дори да се надяват, че са способни да следват поведението му.
— На нито един от началниците на бюрата, нито пък на генералите може да бъде поверена подобна власт — каза Закат и поклати глава. — Дори при сегашното положение те са почти извън контрол.
— Те ще се научат да не преминават границите на допустимото — увери го Гарион. — След като някои от тях бъдат понижени или уволнени, останалите бързо ще схванат за какво става дума.
Закат се усмихна мрачно.
— Казах вече, че ангараките не постъпват така, Гарион. Когато искам да дам пример с някого, обикновено използвам ешафода.
— Естествено, това е вътрешен проблем за империята — призна Гарион. — Ти познаваш хората си по- добре от мен, но ако човек притежава някакъв талант, не можеш да го призовеш отново, след като си му отсякъл главата, нали? Не прахосвай таланта, Закат. Той трудно се намира.
— Знаеш ли? — каза Закат леко развеселен. — Мен ме наричат „леденият човек“, но въпреки привидно мекото ти държане, ти си по-хладнокръвен от мен. Ти си най-хладнокръвният човек, когото съм срещал.
— Отраснал съм в Сендария, Закат — напомни му Гарион. — Практичността там е издигната до нивото на държавна религия. Научих се да управлявам държавата си от един човек на име Фалдор. Наистина, кралството много прилича на селскостопанска ферма. Говоря съвсем сериозно — основната цел на всеки владетел е да попречи държавата му да се разпадне. Даровитите и талантливи подчинени са прекалено ценен ресурс, за да бъде разпиляван на вятъра. Налагало ми се е да мъмря някои хора, но това беше най- страшното наказание, до което съм стигал. По този начин ги задържах около мен, в случай че отново имам нужда от тях. Може би трябва да помислиш малко по този въпрос.
— Ще помисля. — Закат се изправи. — Впрочем, — подхвана той, — след като говорим за корупцията в управлението…
— О? За това ли говорехме?
— Всъщност тъкмо започваме. Началниците на бюрата са повече или по-малко нечестни, ала тримата твои приятели добавят десетки нива по-висша сложност към дребните заговори и измами в палата. Наистина с тях не сме подготвени да се справим.
— О, така ли?
— Прекрасната маркграфиня Лизел всъщност успя да убеди и краля на Палиа, и принц-регента на Делчин, че ще ходатайства за тях. Всеки един от тях е абсолютно убеден, че дългогодишната им вражда най-сетне ще бъде разрешена. Не желая да обявят война помежду си. Вече имам достатъчно неприятности в Каранда.
— Ще разговарям с нея — обеща Гарион.
— А пък принц Келдар притежава буквално цели етажи от Бюрото по търговията. Той получава повече информация дори от мен. Всяка година търговците в Мелцен се събират, за да определят цените на всички стоки, които се продават в Малореа. Това е най-зорко пазената тайна в цялата империя, а Келдар току-що я е купил. Той съвсем преднамерено подбива цените и така разстройва цялата ни икономика.
Гарион се намръщи.
— Не ми е споменавал за това.
— Нямам нищо напротив да осъществява значителни печалби — щом си плаща данъците, — ала няма да допусна да постави под свой контрол цялата търговия в Малореа. Не бих могъл да го сторя, нали?
— Ще му предложа да смекчи малко подхода си. Трябва обаче да разбереш характера на Силк. Не го е грижа за парите, които печели. Той се интересува единствено от играта.
— Все пак ме тревожи преди всичко Сади.
— Така ли?
— Започна твърде активно да се занимава със земеделие.
— Сади ли?!
— В блатата на Камат има едно диворастящо растение. Сади плаща огромни суми за него и един от особено известните бандитски главатари е заповядал на хората си да го отглеждат — освен това те защитават с всички сили реколтата от това растение. Доколкото съм осведомен, там вече се разигравали истински битки.
— Бандит, който отглежда растения, едва ли ще има достатъчно време да ограбва керваните по пътищата — изтъкна Гарион.
— Не за това става дума, Гарион. Нямах нищо против, когато Сади накара няколко висши чиновници да се почувстват на седмото небе или да действат смехотворно, но той внася в града цели кервани от това растение и го разпространява сред всичките ми работници — също така и в армията. А това никак не ми се нрави.
— Ще видя какво мога да направя, за да го накарам да преустанови тази операция — съгласи се Гарион. След това погледна малореанския император с присвити очи. — Но разбираш, че ако обуздая тези тримата, те ще се насочат към нещо съвсем ново — и може би то ще бъде не по-малко разрушително за империята. Няма ли да е по-добре, ако направо ги изведа от Мал Зет?
— Добър опит, Гарион — усмихна се Закат. — Но не мисля, че това е уместно. Ще чакаме, докато армията ми се завърне от Ктхол Мургос. След това всички заедно ще напуснем на коне Мал Зет.
— Ти си най-упоритият човек, когото съм срещал — изрече разгорещено кралят на Рива. — Не можеш ли да проумееш, че времето се изплъзва между пръстите ни? Това отлагане би могло да окаже катастрофално въздействие — не само за теб и за мен, но и за целия свят?
— Отново ми говориш за онази баснословна среща между Детето на Светлината и Детето на Мрака? Съжалявам, Гарион, но Зандрамас просто ще трябва да те почака. Не желая ти и Белгарат да бродите свободно из моята империя. Харесваш ми, Гарион, но не мога да ти се доверя напълно.
Гарион почувства, че гневът започна да се надига в гърдите му, издаде войнствено челюстта си и стана.
— Търпението ми вече започна да се изчерпва, Закат. Опитвах се нещата между нас да бъдат уредени по повече или по-малко цивилизован начин, но всичко си има граница, а ние стигнахме в опасна близост до нея. Няма да си губя времето в палата ти още цели три месеца.
— Тук грешиш — отвърна ядосано Закат и също се изправи, като хвърли безцеремонно котето на пода.
Гарион изскърца със зъби, опитвайки се да овладее гнева си.
— До този момент се държах учтиво, но бих желал да ти напомня за онова, което се случи в Рак Хага. Знаеш, че можем да си тръгнем оттук всеки момент, когато пожелаем.
— И в мига, когато го сторите, три мои полка ще се спуснат по петите ви! — Закат вече крещеше.
— Това няма да трае дълго — изрече заплашително Гарион.
— И какво ще направиш? — попита презрително Закат. — Ще превърнеш всичките ми войници в
