Гарион отиде до прозореца, хвърли един-единствен поглед към езерото и отклони очи.

Се’Недра отново се изкиска, приближи се до него и се сгуши до рамото му.

— Не е ли много хубаво?

— Сигурен съм, че е — отвърна й той шепнешком. — Но не мисля, че трябва да гледаме.

— Защо не?

Цветето, което Лизел бе оставила върху водата бе преплувало до Силк. Той го вдигна и замислено го помириса.

— Твое е, нали? — рече той и подаде цветето на момичето е млечнобялата кожа.

— Да, мое е — отговори тя. — Но ти все още не си отговорил на въпроса ми.

— На кой въпрос?

— Какво ще направиш сега?

— Все ще измисля нещо.

— Добре. Аз ще ти помогна.

Гарион твърдо протегна ръка и дръпна завесата на прозореца.

— Развали ми удоволствието! — нацупи се Се’Недра.

— Нищо — отвърна й той. — А сега се отдръпни от този прозорец. — Той я изведе от стаята. — Какво е намислила Лизел?

— Че то е съвсем очевидно.

— Се’Недра!

— Тя го прелъстява, Гарион. Влюбена е в него още от малка и най-сетне е решила да пристъпи към действие. Толкова се радвам за нея, че сърцето ми ще се пръсне.

Той поклати глава.

— Никога няма да мога да ви разбера вас, жените. Точно когато реша, че всичко вече ми е съвсем ясно, вие отново променяте правилата. Няма да повярваш какво ми каза леля Поул днес сутринта.

— О, така ли? И какво?

— Каза, че аз би трябвало да… — Той изведнъж спря и лицето му стана червено като жарава. — Ами… няма значение — добави той съвсем неубедително.

— Какво беше, кажи ми!

— Някой друг път. — След това я изгледа по особен начин. Се’Недра познаваше този поглед.

— Още ли не си се къпала тази вечер? — попита я Гарион с преувеличена небрежност.

— Още не. Защо?

— Помислих си, че може да дойда при тебе във ваната — ако нямаш нищо против.

Се’Недра хитро сведе клепачи.

— Ако наистина искаш — отвърна тя с глас на съвсем младо момиче.

— Ще запаля няколко свещи — рече Гарион. — Лампата е прекалено ярка, не мислиш ли?

— Както искаш, скъпи.

— Ще донеса и малко вино. То може да ни помогне да се отпуснем.

Се’Недра почувства прилив на щастливо, тихо ликуване. Не, направо триумф. Неизвестно защо цялата й раздразнителност се бе стопила изцяло.

— Мисля, че ще бъде просто прекрасно, скъпи.

— Е — рече той и протегна леко треперещата си ръка към нея. — Влизаме ли във водата?

— Че защо не?

10.

Когато на следващата сутрин всички се събраха на закуска, изражението на Силк бе едва доловимо угрижено, сякаш току-що е осъзнал, че някои по някакъв начин е успял да го надхитри. Дребничкият драснианец непоколебимо отказваше да поглежда към Велвет, която бе навела скромно очи към купата с ягоди и сметана и похапваше с охота.

— Тази сутрин май нещо ви е криво, принц Келдар — подхвърли небрежно Се’Недра, макар че очите й блещукаха с едва овладяна веселост. — Какво има?

Той й хвърли бърз подозрителен поглед.

— Хайде, хайде — каза тя и го потупа по ръката. — Сигурна съм, че ще се почувстваш по-добре след закуска.

— Не съм много гладен — отвърна той. — Гласът му звучеше малко рязко. — Мисля да се поразходя.

— Но, скъпи приятелю — възрази малката кралица. — Дори не си докоснал тези прекрасни ягоди. Наистина са божествени, нали, Лизел?

— Великолепни са — съгласи се русокосото момиче и трапчинките цъфнаха по бузите му.

Лицето на Силк стана още по-навъсено и той стана и решително тръгна към вратата.

— Може ли да изям и твоите, Келдар? — извика след него Велвет. — Искам да кажа, ако се отказваш.

Драснианецът затръшна вратата след себе си, а Се’Недра и Велвет избухнаха в неудържим, сребрист смях.

— За какво беше пък това? — попита ги лейди Поулгара.

— О, нищо — отвърна Се’Недра, без да престава да се смее. — Нищо. Нашият приятел принц Келдар снощи преживя едно приключение, което не завърши по начина, както бе очаквал.

Велвет хвърли бърз поглед към Се’Недра, леко се изчерви, а после отново се разсмя.

Поулгара погледна двете кискащи се млади жени, вдигна вежда и каза:

— О, разбирам.

Червенината по бузите на Велвет стана по-наситена, но тя продължи да се смее.

— Божичко! — въздъхна Поулгара.

— Какво е станало, Поул? — попита Дурник.

Тя го погледна, сякаш зачудена какво да му отвърне, за да не накърни строгите му сендарски принципи.

— Просто едно мъничко усложнение — отговори тя. — Не би могло да ни затрудни.

— Е, щом е така, добре. Ще ти трябвам ли за нещо тази сутрин?

— Не, скъпи — отвърна тя и го целуна.

Той отвърна на целувката й, изправи се и погледна Тот и Ерионд, които го наблюдаваха очаквателно.

Те веднага станаха и тримата излязоха от стаята.

— Чуя се колко ли време ще им трябва, докато изловят всичката риба в това езеро? — замислено каза Поулгара.

— Боя се, че риболовът им ще трае цяла вечност, лейди Поулгара — каза Сади и лапна една голяма ягода. — Пазачите го зареждат с нова риба всяка вечер.

— Тъкмо от това се боях — въздъхна вълшебницата.

Рано преди обяд Гарион крачеше нетърпеливо по дългия коридор. Изпълваше го безсилно нетърпение. Мисълта за неотложната необходимост да се добере до Ашаба преди Зандрамас отново да му избяга бе така завладяла съзнанието му, че той почти не можеше да мисли за друго. Очевидно шансът да променят решението на Закат беше съвсем минимален, затова възможността да се справят „по другия начин“ — както се изразяваше Белгарат — ставаше все по-реална. Всъщност въпреки отправяните от време на време заплахи срещу Закат Гарион не желаеше да прибягва до него. Беше сигурен, че ако го направи, ще загуби завинаги укрепващото си приятелство със странния мъж, който управляваше Малореа. Кралят на Рива беше достатъчно честен да признае пред себе си, че освен дружбата с този човек ще загуби и политическите възможности, произтичащи от нея.

Тъкмо беше решил да се върне в покоите си, когато към него се приближи слуга, облечен с алена ливрея.

— Ваше величество — започна слугата и направи дълбок поклон, — принц Келдар ме помоли да ви

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату