страна разполагат с истински главорези, които са готови да работят за тях.
— Има ли разбойническа банда, действаща извън Мал Зет в момента?
Сади се изкашля съвсем деликатно.
— Току-що докарах цяла върволица каруци от Камат — призна той. — Натоварени са предимно със селскостопански продукти.
Гарион го изгледа остро.
— Мисля, че те помолих да не го правиш повече.
— Реколтата тъй или иначе вече бе прибрана, Белгарион — възрази евнухът. — Какъв смисъл да я оставяме да гние в полето?
— Това е мъдро мислене от страна на добър бизнесмен, Гарион — застъпи се Силк.
— Както и да е — продължи бързо Сади, — бандата, която прибира реколтата и я превозва за мен срещу заплащане, е една от най-големите в тази част на Малореа — около двеста-триста души, а освен това голям брой местни хора действат тук на място по разпространението.
— И постигна всичко това само за няколко седмици? — Гарион не можеше да повярва.
— Човек печели твърде малко, ако единственото му занимание е да чака тревата да порасте под краката му — отвърна благочестиво Сади.
— Добре казано — похвали го Силк.
— Благодаря, принц Келдар.
Гарион поклати глава и отстъпи.
— Има ли някакъв начин да вкараш главорезите си в палата?
— Главорези ли казахте? — Гласът на Сади прозвуча обидено.
— Че не са ли?
— Предпочитам да мисля за тях като за предприемачи.
— Както и да е. Можеш ли да ги вкараш в палата?
— Съмнявам се. Но защо?
— Помислих си, че можем да предложим услугите си на барон Васка при предстоящия му сблъсък с генералния щаб.
— Нима ще има сблъсък? — Сади изглеждаше изненадан. — Не бях чувал за това.
— Така е, защото все още не сме уредили как да го организираме. Васка ще узнае — може би утре, — че действията му са подразнили генералния щаб и че военните възнамеряват да изпратят войски, за да го арестуват и да преровят документите му, за да намерят достатъчно уличаващи материали, които да занесат на императора.
— Това е блестящ план! — възкликна Сади.
— И на мен ми хареса, ала от него няма да излезе нищо, ако Васка не набере достатъчно въоръжени хора, способни да отблъснат многобройна войска.
— Може и да успеем — каза Сади. — точно по същото време, когато Васка узнае за предстоящия си арест, аз ще му предложа да използва моите хора. Той може да ги вкара в палата, като ги преоблече като общи работници. Всичките началници на бюрата обновяват кабинетите си. Мисля, че това е свързано с общественото им положение.
— Какъв е планът, Гарион? — попита Силк.
— Искам да предизвикам открита схватка тук, в коридорите на двореца. Това би трябвало да привлече вниманието на тайната полиция на Брадор.
— Той наистина е роден да бъде крал, нали? — одобрително каза Велвет. — Само човек със синя кръв би могъл да организира такава широкомащабна лъжлива маневра.
— Благодаря — отвърна сухо Гарион. — Все пак планът ни няма да успее, ако Васка заеме позиции и започне да се защитава. Трябва да го убедим той да нанесе първия удар. Войниците няма да се втурнат да го преследват, ето защо трябва да накараме Васка да започне схватката. Що за човек е Васка?
— Продажен, алчен, ала всъщност не особено умен — отвърна Силк.
— Можем ли да го притиснем и да го принудим да действува прибързано?
— По всяка вероятност не. Обикновено бюрократите са страхливци. Не мисля, че той ще предприеме нещо, докато не види войниците, идещи да му сложат белезниците.
— Мисля, че мога да го накарам да се раздвижи — рече Сади. — Имам нещо много приятно в една зелена стъкленица, което би накарало мишка да се нахвърли върху лъв.
Гарион направи гримаса и каза:
— Този начин не ми допада особено.
— В случая са важни резултатите, Белгарион — изтъкна Сади. — Ако се налага да предприемем незабавни действия, изящните чувства са лукс, който не бихме могли да си позволим.
— Добре — реши Гарион. — Прави каквото е необходимо.
— Когато нещата се задвижат, аз бих могла да внеса допълнително объркване — намеси се Велвет. — И кралят на Палиа, и принц-регентът на Делчин имат значителен брой поддръжници. Сега те бездруго се намират на прага на открита война. Освен това можем да използваме и краля на Воресебо, който е изпаднал в старческа немощ и не се доверява никому. Може би ще успея да убедя всеки от тях поотделно, че размириците в двореца са насочени лично срещу него. Те ще хвърлят в бой войниците си веднага щом чуят шумотевицата от битката.
— Това положение разкрива интересни възможности — рече Силк и потърка радостно ръце. — Шумните размирици в палата, в които участват петима важни сановници на държавата, би трябвало да ни дадат шанс да се измъкнем от града.
— Освен това не е необходимо броженията да бъдат ограничени единствено на територията на двореца — добави замислено Сади. — Ако някой даде погрешна заповед в добре подбран момент, метежът може да се разпространи из целия град. Едно общо въстание из улиците би привлякло вниманието на много хора, нали?
— Колко време ще бъде необходимо да приведем плана в действие? — попита Гарион.
Силк огледа изпитателно партньорите си.
— Три дни? — попита ги той. — Може би четири?
Те обмислиха думите му и кимнаха утвърдително.
— В такъв случай това е всичко, Гарион — рече Силк. — Три-четири дни.
— Добре. Направете го.
Всички станаха да се приберат в стаите си.
— Маркграфиня Лизел — твърдо каза Сади.
— Да?
— Върнете ми змията, ако не възразявате.
— О, разбира се, Сади. — Русокосото момиче пъхна ръка в корсажа си, за да извади Зит.
Лицето на Силк пребледня и той мигновено се отдръпна.
— Какво има, Келдар? — попита го невинно тя.
— Нищо. — Дребният мъж се обърна и се скри в благоуханната градина, като жестикулираше и си приказваше нещо.
11.
Името му беше Балска. Той беше моряк с гуреливи очи, лоши навици и посредствени умения. Бе родом от Кадуз, вмирисано на риба градче, разположено на един от Мелценските острови. Беше подписал договор да работи като обикновен юнга и го бе правил непрекъснато през последните шест години на борда на един стар, очукан търговски кораб, носещ грандиозното име „Звездата на Джарот“. Капитанът на кораба беше раздразнителен, вечно мърморещ мъж от Селанта, който вместо стъпало имаше правоъгълно трупче и се представяше под името „Дървения крак“. Балска дълбоко в себе си подозираше, че капитанът използва това цветисто прозвище, за да скрие истинската си самоличност от властите.
Балска никак не харесваше Дървения крак. Той също така не одобряваше нито един от офицерите, работещи по различните кораби, защото преди десет години го бяха набили здраво с тояги — Балска беше задигнал грог от запасите на кораба, който влизаше в състава на малореанската военна флота. Балска
