Тя поклати глава.
— Тъкмо от това се боях.
— И каква е болестта?
— Чума.
— Чума? — Лицето на Закат пребледня. — Мислех, че в такъв случай по телата на мъртвите се появяват отоци. Тук не се споменава за никакви отоци.
— Има няколко разновидности на чумата, Закат. Най-често срещаната форма наистина се характеризира с отоци. Друга форма напада белите дробове. Формата, с която се сблъскваме тук, е най-опасната, най- свирепата, най-силно заразната.
— Лечима ли е?
— Не, заболяването в тази форма не може да се излекува. Някои хора оцеляват, но вероятно става дума за по-леко протичане, по-щадяща проява на симптомите, или пък тези хора имат естествен имунитет. Други пък въобще не се разболяват. Просто не развиват заболяването, независимо от това колко пъти влизат в контакт с болните.
— Какво мога да направя?
Вълшебницата го погледна проницателно и каза:
— Онова, което ще чуеш, няма да ти хареса.
— Чумата ми харесва още по-малко.
— Направи Мал Зет затворен град, блокирай всички подстъпи към града. Изолирай цялата столица така, както постъпи с двореца.
— Не говориш сериозно!
— Напротив, думите ми са абсолютно сериозни. Трябва да задържиш инфекцията, ограничавайки я в Мал Зет. Единственият начин да го направиш е да попречиш на хората да излизат извън града, разнасяйки заразата на други места в страната. — Лицето й беше непоколебимо. — И като казвам, че трябва да направиш Мал Зет затворен град, имам предвид че не бива да се допускат никакви изключения. Никой не трябва да напуска столицата. Абсолютно никой.
— Аз трябва да управлявам цяла империя, Поулгара! Не мога да остана затворен като в килия тук и да оставя страната да се управлява сама. Трябва да приемам пратеници отвън и да изпращам заповедите си по някого в другите градове.
— В такъв случай неминуемо ще управляваш империя на мъртъвци. Симптомите на болестта се проявяват седмица или две след инфекцията, но през последните няколко дни от тази скрита фаза на заболяването носителят е ужасно заразен. Ако изпращаш вестители извън столицата си, рано или късно болестта ще се разпространи из цяла Малореа.
Раменете на Закат се отпуснаха примирено и той попита едва чуто:
— Колко?
— Не те разбрах.
— Колко хора ще умрат тук, в Мал Зет, Поулгара?
Тя се замисли, после каза:
— Половината. И то ако имаш късмет.
— Половината ли? — изрече задъхано той. — Поулгара, та това е най-големият град на света! Ти приказваш за най-голямото бедствие в историята на човечеството.
— Зная. Мъртъвците ще бъдат половината от населението на столицата, и то ако боговете са извънредно благосклонни към тебе. Смъртността може да достигне до четири пети от всички в твърдината ти.
Императорът скри лице зад треперещите си ръце.
— В такъв случай има ли въобще нещо, което съм състояние да направя? — попита сподавено той.
— Трябва да изгаряш мъртъвците — отговори тя. — Най-добрият начин е да изгориш къщите им, без да ги изнасяш отвътре. Това намалява разпространението на болестта.
— Освен това трябва да разпратиш патрули по улиците — добави мрачно Белгарат. — Ще се появят мародери, ограбващи вещите и домовете на умрелите, а те със сигурност ще се заразят. Изпрати из всички части на града стрелци с лъкове и им заповядай да застрелват мародерите веднага щом ги забележат. Независимо къде. След това телата им трябва да бъдат натикани с дълги прътове в заразените къщи и изгорени заедно с труповете, които вече са вътре.
— Но ти приказваш за унищожението на Мал Зет! — възрази разгорещено Закат.
— Не — отвърна Поулгара. — Говорим за спасяването на колкото е възможно повече от твоите поданици. Трябва да се подготвиш за това, Закат. В края на краищата може да се наложи да изведеш насилствено всички здрави граждани в полето, да ги обкръжиш с пазачи — така ще им попречиш да се пръснат на всички страни, а след това да изгориш до основи целия Мал Зет.
— Това е немислимо!
— Може би трябва да започнеш да мислиш за това — отвърна вълшебницата. — Алтернативата може да бъде много, много по-лоша.
12.
Гарион настойчиво каза:
— Силк, трябва да спреш всичко това.
— Съжалявам, Гарион — отвърна дребничкият драснианец и огледа предпазливо окъпания в лунна светлина вътрешен двор, търсейки шпиони. — Планът вече е задействан. Бандитите на Сади са в двореца и получават заповеди директно от Васка. Сега Васка се чувства толкова храбър и е толкова самонадеян, че е готов да се изправи срещу самия Закат. Генерал Брегар от Бюрото за военни доставки усеща, че става нещо, затова се е обградил с многобройна войска. Кралят на Палиа, принц-регентът на Делчин и старият крал на Воресебо са въоръжили до зъби всички свои васали. Палатът е затворен, никой не може да вкара помощ отвън, дори и самият Закат. Положението е такова, че една непредпазлива дума може да възпламени неудържим конфликт.
Гарион започна да ругае.
— Ти самият ни каза да действаме — напомни му Сади.
— Силк, точно сега не можем да се измъкнем от двореца — да не говорим за бягство от града. Предизвикахме опасни междуособици и се озоваваме тъкмо в най-нажежената точка на събитията.
Силк мрачно кимна и каза:
— Зная.
— Трябва да отида до Закат — рече Гарион. — Ще му разкрия цялата истина. Той може да заповяда на императорската гвардия да обезоръжи всички размирници.
— Ако си мислел, че е трудно да измислиш начин за измъкване от двореца, сега започвай да мислиш как ще успееш да избягаш от императорския затвор. Досега Закат се държа учтиво, но не смятам, че неговото търпение — или по-точно гостоприемството му — би преглътнало подобни заговори от наша страна.
Гарион изсумтя.
— Боя се, че надхитрихме самите себе си — измърмори Силк и се почеса по главата. — Е, случват се понякога такива неща.
— Можеш ли да измислиш някакъв начин да предотвратим конфликта, или поне да го забавим?
— Страхувам се, че отговорът ми е „не“. Положението е нестабилно — една искра ще предизвика взрив. Може би ще е най-добре да разкажем всичко на Белгарат.
Гарион трепна.
— Той никак няма да се зарадва.
— Ще бъде още по-ядосан, ако не му кажем.
— Имаш право — въздъхна Гарион. — Хайде да отидем при него и да разкрием всичко.
Беше им необходимо доста време, докато намерят Белгарат. Най-сетне го откриха — стоеше до прозореца в една от стаите на последния етаж на източното крило и наблюдаваше бушуващите в града пожари. Огромни пламъци, обвити в пелени от сажди, бълваха от цели редици къщи, пелена от плътен пушек скриваше небето.
