повече халби силно пиво, отколкото бе добре за здравето му, аз отидох при него и започнах да го разпитвам допълнително. Задавах му разни въпроси, нали разбирате. Човек с моята професия никога не знае в коя посока ще го отвее вятърът и къде ще се наложи да показва изкуството си — затова и трябва да знае колкото се може повече неща за различни земи по света. И значи този здрав мъжага, дето не би трябвало да се страхува от нищичко, пълзящо и крачещо по света — този здравеняк буквално се тресеше пред очите ми като уплашено бебе. Та той ми рече, че ако ми е мил животът, трябва да бягам далеч от Каранда. След това добави едно много странно нещо, чиито смисъл все още не мога да проумея. Пътят между Калида и Мал Яска бил буквално претъпкан с разни пратеници, които тичали насам-нататък. Нима това не е изумително? Как може човек със здрав разум да си го обясни? Ала на света има най-различни странни неща, добри ми господа. Има и чудеса, каквито дори не бихме могли да си представим.
Напевният акцент на жонгльора действаше почти хипнотично с неуловимия си, проникващ дълбоко в съзнанието чар и Гарион усети, че по някакъв особен начин този наистина банален разказ грабва цялото му същество. Така че изпита истинско разочарование, когато крещящо облеченият дребосък прекъсна историята си.
— Надявам се, че моята приказка ви развесели и освен това донесе малко светлина за онези събития, добри ми господа — угоднически каза Фелдегаст и протегна шепа, подсказвайки им какво трябва да направят. — Пробивам си път в този свят, използвайки остроумието си, ала винаги съм дълбоко благодарен, когато получа нещичко, свидетелстващо, че са оценили таланта ми. Нали ме разбирате?
— Плати му — подхвърли лаконично Белгарат на Гарион.
— Какво?
— Дай му малко пари.
Гарион въздъхна и посегна към кожената кесия, която висеше на пояса му.
— Нека всичките богове погледнат с усмивка на начинанията ви, млади господарю — поблагодари прочувствено жонгльорът и прибра няколкото дребни монети. След това погледна лукаво Вела. — Кажи ми, моето момиче — подхвана той, — чувала ли си някога историята за млекарката и амбулантния търговец? Ала трябва много сериозно да те предупредя, че това е един особено неприличен разказ и много ще се срамувам, ако те накарам да се изчервиш. Ще ми бъде страшно неудобно, ако красивите ти бузи се покрият с обилна аленина.
— Не съм се изчервявала, откакто навърших шестнадесет години — заяви Вела.
— Добре тогава. Защо не се отделим от останалите? Ще проверя дали няма да излекувам тази твоя липса на изчервяване, дето те мъчи толкова дълго. Казвали са ми, че аленината прави лицето по- красиво.
Вела се засмя и двамата отново се отдалечиха към моравата.
— Силк — рязко каза Белгарат. — Онзи шумен конфликт за отвличане на вниманието ми е нужен сега. Веднага, Силк.
— Все още не сме успели да измислим нищо — възрази драснианецът.
— Тогава измислете. — Възрастният мъж се обърна към Ярблек. — Не искам да напускаш Мал Зет, докато не ти дам знак. Може би ще имам нужда от тебе тук.
— Какво има, дядо? — попита Гарион.
— Трябва да напуснем столицата на Малореа колкото е възможно по-скоро.
На моравата Вела стоеше като замръзнала, с широко отворени очи, притискайки с длани пламналите си бузи.
— Трябва да си признаеш, че те предупредих, моето момиче — изкикоти се Фелдегаст. — А ти пропусна да го направиш и най-мошенически изля онова ужасно питие в търбуха ми. — Той я изгледа с възхищение. — Трябва все пак да призная, че приличаш на разцъфнала роза, както стоиш пред мен със зачервени бузи. Истинско удоволствие е човек да те гледа в това състояние на момински свян. Я ми кажи — чувала ли си случайно онази история за пастирката и странстващия рицар?
Вела побягна.
Същия следобед Силк, който обикновено избягваше и най-дребното нещо, свързано с физически усилия, прекара няколко часа в потъналия сред зеленина вътрешен двор в центъра на източното крило, като усърдно натрупваше камъни, преграждайки малката бистра рекичка точно там, където тя пълнеше езерото. Гарион го наблюдаваше с любопитство от прозореца на всекидневната, докато най-сетне не успя да се сдържи повече, излезе и го попита:
— Да не би да си решил да развиваш ново хоби и то да е правене на водопадчета?
— Не — отговори Силк и изтри с длан челото си. — Просто вземам предпазни мерки.
— Предпазни мерки срещу какво?
Силк вдигна показалец пред устните си и рече:
— Чакай. — После сложи още два-три камъка да довърши импровизирания бент и след малко прозрачната вода започна да се излива в шумен плисък. — Готово! — гордо каза той.
— Как ще спят хората в стаите наоколо? Доста е шумно — отбеляза Гарион.
— Но и подслушването ще стане почти невъзможно — изтъкна самодоволно дребният мъж. — Защо довечера, като се стъмни, не се съберем тук — ти, аз, Сади и Лизел? Трябва да разговаряме, а пък писъкът ще заглуши думите ни.
— А в тъмнината тайните агенти няма да могат да виждат устните ни. — каза Гарион. — Много умно.
— Благодаря — каза Силк и направи кисела гримаса. — Всъщност това беше идея на Лизел.
Гарион се усмихна.
— Но тя остави на теб да свършиш работата, нали?
— Маркграфинята заяви, че няма желание да си изпочупи маникюра — изсумтя Силк. — Щях да й откажа, но тя ми се усмихна и трапчинките й ме покориха.
— О, използва ги много добре, нали? Трапчинките и са по-опасни от твоите ножове.
— На подбив ли ме вземаш, Гарион?
— Никога не бих го направил, приятелю!
Когато меката пролетна вечер се спусна над Мал Зет, Гарион отиде при тримата си приятели до бълбукащия водопад на Силк.
— Много добра работа, Келдар — похвали го Велвет.
— О, я млъкни!
— Че защо да мълча, Келдар?
— Достатъчно — намеси се Гарион. — Има ли нещо, което бихме могли да използваме в работата си? Белгарат иска да се измъкнем от Мал Зет почти незабавно.
— Аз последвах съвета ти, Белгарион — измърмори тихичко Сади. — Затова съсредоточих цялото си внимание върху барон Васка. Той е човек, затънал до гуша в корупция, и взема толкова много подкупи, че понякога губи представа кой за какво точно го подкупва.
— С какво точно се занимава този човек сега? — попита Гарион.
— Все още се опитва да сложи под свой контрол Бюрото по военните доставки — докладва Велвет. — В момента то е под ръководството на генералния щаб. Той се състои предимно от полковници, но негов началник е генерал Брегар. Полковниците не са прекалено алчни, но Брегар има огромен списък на хора, на които дава редовно подкупи. Той трябва да пръска куп пари сред колегите си генерали за да държи Васка в шах.
Гарион обмисли получената информация.
— Генералите не подкупват ли и Васка? — обърна се той към Силк.
Силк кимна мрачно.
— Цената на барона се покачва с всеки изминал ден. Консорциумът, състоящ се от мелценски търговци, го обсипва с пари. Целта им е Васка да ограничи Ярблек и мен и да ни изтласка да търгуваме единствено със западния бряг.
— Васка може ли да събере боеспособен отряд? Имам предвид някакво формирование от войници?
— Баронът поддържа контакти с много от разбойническите главатари — отвърна Сади. — Те от своя
