— Това е съвсем лесно — отвърна Ярблек. — Там е Менга с проклетите си демони.
— Долмар ни осведоми по този въпрос — намеси се Силк. — Знаем какво се е случило в Калида, знаем как карандите прииждат от всичките седем кралства, за да се присъединят към армията му. Той предприема ли стъпки на юг?
— Не съм чувал за такова нещо — отговори Ярблек. — Изглежда, че сега укрепва позициите си на север. Предизвиква истинска истерия у карандите. Ако Закат не направи нещо — и то колкото се може по- бързо, — ще се изправи пред съкрушителна революция в империята си. Ала аз мога да ви кажа едно — сега е много опасно да се пътува из северна Каранда. Карандите, подтиквани от Менга, контролират цялата територия до брега на Камат.
— Ние трябва да отидем в Ашаба — каза Гарион.
— Не бих ви посъветвал да го правите — каза Ярблек. — Карандите са придобили някои твърде отблъскващи навици.
— Така ли? — попита Силк.
— Аз съм ангарак — продължи Ярблек. — Още като малко момче съм гледал как гролимите разсичат гръдния кош на хората, за да изтръгват сърцата им и да ги принасят в жертва на Торак. Но онова, което става в Каранда сега, ме кара да се чувствам така, сякаш червата ми се преобръщат. Те приковават живи хора с колове към земята и след това викат своите демони. Всичките отвратителни чудовища затлъстяват все повече с всеки ден.
— Би ли ни разказал какво по-точно правят те?
— Всъщност никак не ми се ще. Използвай въображението си. Бил си в Мориндландия. Знаеш какво ядат демоните.
— Не говориш сериозно, нали!
— О, съвсем сериозно. А пък карандите се хранят с остатъците. Както вече казах — имат отблъскващи навици. Освен това се носят слухове, че демоните се съвкуплявали с жени.
— Това е ужасно! — изрече задъхано Гарион.
— Наистина — съгласи се Ярблек. — Жените обикновено не оцеляват след бременността, но съм чувал, че няколко вече са родили живи изроди.
— Трябва да сложим край на всичко това! — мрачно каза Белгарат.
— Желая ви успех — подхвърли Ярблек. — Що се отнася до мен, щом успея да събера достатъчно голям керван, веднага си заминавам за Гар ог Надрак. За нищо на света не бих се доближил до Менга — нито до покорните нему демони, които той държи на каишка.
— За Нахаз ли става дума? — попита Гарион.
— Значи си чувал името му?
— Долмар ни каза за него.
— Вероятно би трябвало да започнем тъкмо с него — заяви Белгарат. — Ако успеем да изтласкаме Нахаз там, откъдето е дошъл, има голяма вероятност останалите демони да последват своя господар.
— Хитро, много хитро — изсумтя Ярблек.
— Имам определени идеи — продължи възрастният мъж. — След като демоните се махнат, Менга няма да има на разположение нищо друго освен зле тренирана и още по-зле въоръжена армия от карандски фанатици. Ние ще продължим със своята работа и ще оставим Кал Закат да се оправя с нея. — Той се засмя за миг. — Това ще ангажира ума му в достатъчна степен, за да не върви като хрътка по петите ни.
Вела и жонгльорът Фелдегаст приближаваха бавно към беседката. Комедиантът отново вървеше на ръце — движеше се твърде нестабилно и размахваше смешно краката си във въздуха.
— Историята му беше страхотна — каза надракското момиче с изкусителното тяло и се разсмя. — Ала много-много не го бива да поглъща наистина добро питие.
— Стори ми се, че той не пи чак толкова много — отбеляза Силк.
— Не пивото обърка мозъка му — отвърна Вела и измъкна една сребърна плоска от пояса си. — Дадох му една-две глътки от това. — Очите й изведнъж блеснаха закачливо. — Искаш ли и ти да си пийнеш малко, Силк?
— Какво има вътре? — попита с дълбоко подозрение.
— Малко от онова питие, което приготвяме в Гар ог Надрак — отговори невинно тя. — Вкусно е като майчино мляко. — След това демонстрира качеството на питието, като отпи яка глътка.
— Да не е отлас?
Тя кимна утвърдително.
— Не, благодаря. — Силк потрепери. — Последния път, когато пих от това чудо, не можех да си припомня какво съм правил цяла седмица.
— Не бъди такъв страхливец, Силк — подкани го тя презрително и отпи още една внушителна глътка. — Виждаш ли? Въобще не боли. — След това хвърли поглед към Гарион. — Хей, милорд. Как е прекрасната ти малка женичка?
— Добре е, Вела.
— Радвам се да чуя това. Успя ли да й направиш още някое бебе?
Гарион се изчерви и отговори:
— Не.
— Губиш си времето. Защо не изтичаш в двореца и да я подгониш из спалнята? — След това хлевоустата красавица се обърна към Белгарат и каза: — Е?
— Какво „е“?
Тя измъкна светкавично една от камите в пояса си.
— Искаш ли да опиташ? — И се обърна с гръб към него и се наведе, така че добре закръглените й задни части блеснаха пред погледа му.
— А, не сега, Вела, но все пак ти благодаря — каза той със съкрушително достойнство. — Още е много рано за мен.
— Няма нищо, старче — подхвърли Вела. — За тебе съм готова винаги. Щом ти се прииска, чувствай се поканен. Наточих всичките си ножове преди да пристигнем в Мал Зет и ги пазя специално за тебе.
— Изключително мило от твоя страна.
Пияният Фелдегаст се наклони опасно, зарита и се строполи на земята. Когато успя да се надигне, грозното му лице беше изкривено и охлузено, а гърбът му беше толкова силно извит, сякаш имаше гърбица.
— Мисля, че попрекали с пиенето, приятелю — рече весело Белгарат и бързо се приближи към пияния жонгльор да му помогне да си стъпи на краката. — Слушай, наистина трябва да се изправиш, казвам ти. Ако останеш така приведен, всичките ти черва ще се вържат на възли. — После прошепна нещо в ухото на акробата и кралят на Рива почувства лек полъх — Белгарат съсредоточаваше волята си — едва доловимо, постепенно, сякаш се готвеше да протегне ръка на малко дете.
Фелдегаст се изправи, скри лицето си с ръце и се завайка:
— Да не си ме отровила, момиче? Ох, олеле! Не мога да си спомня друго питие да е размътвало толкова бързо главата ми. — И след тези думи свали длани от лицето си. Чертите му вече не изглеждаха разкривени, охлузеното бе изчезнало и човекът изглеждаше трезвен.
— Никога повече не се опитвай да пиеш с надракска жена — посъветва го Белгарат. — Особено пък с такава, която сама е приготвяла питието.
— Стори ми се, че чух някакъв разговор, докато я забавлявах. За Каранда ли приказвахте… и за тъжните неща, които стават там?
— Да — призна Белгарат.
— Понякога демонстрирам таланта си в затънтени крайпътни кръчми и странноприемници — тук взема някоя пара, там ме почерпят една-две халби пиво, нали знаете как става — а в такива места се натрупва богата информация, много богата, гарантирам ви. Понякога като накараш някой човек да се разсмее, като го развеселиш хубавичко, той може да ти разкаже много повече неща, отколкото като му плащаш или се стремиш да го опиеш. Неотдавна попаднах на точно такова място — имаше много голяма публика и аз буквално взех ума на всичките зрители с представлението си. Така се случи, че докато бях там, един пътешественик дойде в странноприемницата от земите на изток. Беше огромен мъжага, направо приличаше на звяр. Та тъкмо този човек ни разказа печалните новини от Каранда. След като се нахрани и пресуши
