намеря и да ви съобщя, че би желал да разговаря с вас.
— Къде е той? — попита Гарион.
— В императорската градина, недалеч от северната стена, ваше величество. Съпровожда го един полупиян надрак… и… и една жена, която говори отвратително неприлични приказки. Ама просто няма да повярвате колко неприлични.
— Мисля, че я познавам — отговори му Гарион с усмивка. — И напълно ви вярвам. — След това се обърна и бързо тръгна към императорската градина.
Ярблек въобще не се беше променил. Макар че времето беше приятно топло, той носеше оръфаното си палто и рунтавата шапка от овча кожа. Беше се проснал на една мраморна пейка в обвитата с буйна зеленина беседка, а съвсем близо до него бе поставена бъчвичка с пиво. Вела, по-пищна и изкусителна от всякога, се разхождаше лениво сред цветните лехи, облечена в обичайните си одежди — плътно прилепнали към тялото надракски елек и панталони. От ботушите и пояса й се подаваха обкованите със сребро дръжки на камите. Походката й беше все така предизвикателна и чувствена — маниер, който бе практикувала толкова дълго, че сега крачеше по този изкусителен начин съвсем автоматично, а може би и несъзнателно. Силк седеше на тревата до пейката и също като съдружника си държеше чаша пиво.
— Тъкмо бях решил да тръгна да те търся — рече той, когато Гарион се приближи.
Дългокракият надрак погледна Гарион с присвити очи и изфъфли:
— Я виж ти! И това ако не е кралят на Рива! Виждам, че отново носиш тоя огромен меч, дето сякаш е сраснал с тебе.
— Просто навик — сви рамене Гарион. — Изглеждаш добре, Ярблек — като оставим настрана факта, че си малко пийнал.
— Непрекъснато намалявам количеството пиво, с което се зареждам — заяви благочестиво Ярблек. — Стомахът ми не е такъв, какъвто беше.
— Случайно да си срещал Белгарат, докато идваше насам? — попита Силк.
— Не съм. Трябваше ли?
— Изпратих да повикат и него. Ярблек има информация за нас и ми се ще старият да я чуе от първа ръка.
Гарион огледа грубото лице на партньора на Силк и го попита:
— Колко време ще останеш в Мал Зет?
Ярблек подръпна рошавата си брада и каза:
— Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Долмар вече е набавил повечето стоки, от които се нуждаем, ала искам да пообиколя пазарите и да разуча какво е положението тук. В Боктор има един толнедрански търговец, който се интересува от необработени скъпоценни камъни. Бих могъл да натрупам цяло състояние от тази сделка — особено ако успея да прекарам камъните през драснианските митници.
— Нима митничарите на кралица Порен не ти смъкват кожата с щателното си претърсване? Не ровят ли из торбите ти? — попита Гарион.
— Събличат ми дори дрехите — изсмя се Ярлек. — И ги изтърсват една по една. Ала не смеят да докоснат Вела и с пръст. Всички вече научиха как светкавично мята камите си. Вече спечелих двадесет пъти повече пари, отколкото дадох за нея — знаеш ли как? Крия малки пакетчета тук-там по дрехите й. — Надракът се засмя дрезгаво. — И, разбира се, докато ги крия, се разтапям от удоволствие. — Той се оригна гръмотевично. — Извинете.
Белгарат се приближи с бързи крачки през моравата. Възрастният мъж решително бе отказал всички тактични предложения от страна на Закат да се облече с по-благовидни одежди и все още носеше — според Гарион го правеше напук — изцапаната с мазни петна туника, кърпените си панталони и двата ботуша, взети от различни чифтове.
— Е, дойде най-после — изсумтя той на Ярблек, без изобщо да го поздрави.
— Задържах се в Мал Камат и дълго не успях да мръдна оттам — отговори надракът. — Кал Закат събира всички кораби по западния бряг, с които възнамерява да прекара цялата си армия от вонящия Ктхол Мургос. Наложи се да наема лодки, после да ги крия в блатата на север от развалините на Ктхол Мишрак. Той посочи буренцето с пиво. — Искаш ли малко?
— Естествено. Имаш ли още една чаша?
Ярблек потупа тук-там по огромното си палто, бръкна в един от множеството вътрешни джобове и измъкна огъната тенекиена чаша.
— Много обичам, когато човек е добре подготвен — каза Белгарат.
— Истинският домакин е винаги готов за гости. Налей си сам. Но се опитай да не разливаш много по земята. — Надракът погледна Гарион. — Ами ти? Мисля, че мога да намеря една чаша и за тебе.
— Не, благодаря, Ярблек. Все още е прекалено рано за мене.
Изведнъж някакъв нисък, облечен в ослепително ярки дрехи мъж се приближи към беседката. Одеждите му бяха истински хаос от несъчетаеми един с друг цветове — един от ръкавите беше зелен, другият — червен. Единият крачол на тесните му, панталони беше на розови и жълти ивици, а другият — на големи сини капки на бял фон. На главата му имаше висока островърха шапка със звънче на върха. Ала не шокиращото му облекло будеше изненадата на зрителите. Погледът на Гарион веднага бе привлечен от факта, че мъжът съвсем без никакви усилия ходеше на ръце, а двата му крака стърчаха във въздуха.
— Дали наистина чух, че някой предлага чаша пиво? — попита той със странен напевен акцент.
Ярблек изгледа сърдито облечения в пъстроцветно облекло акробат, но отново затърси из вътрешните джобове на палтото си.
Непознатият сви рамене, подскочи високо във въздуха, сръчно направи салто и се приземи без никакво усилие на краката си. После енергично изтупа ръце и се приближи към Ярблек с угодническа усмивка. Лицето му нямаше особени белези, беше лице, което човек забравя минута след като го е видял, ала Гарион си помисли, че го е виждал някъде по-рано, и тази мисъл някак го разтревожи.
— О, добри ми господин Ярблек — обърна се акробатът към партньора на Силк. — Сигурен съм, че вие сте най-милият човек на света. Направо щях да се спомина от жажда, знаете ли? — Той взе една чаша, потопи я в бъчвичката с пиво, изпи я на един дъх и промълви с искрено възхищение: — Ама добро питие си си набавил, господин Ярблек! — И отново загреба чаша от живителната течност.
Лицето на Белгарат придоби странен израз — отчасти объркан, отчасти развеселен.
— Той се помъкна след нас, когато напуснахме Мал Камат — каза Ярблек. — Вела смята, че е особено забавен, затова все още не съм го прогонил. Тя започва да крещи така, че ми проглушава ушите, щом нещо не стане по волята й.
— Името ми е Фелдегаст, уважаеми господа — представи се мъжът с пъстрите дрехи и направи прекомерно дълбок поклон. — Жонгльорът Фелдегаст. Освен това съм и акробат — както сами видяхте с очите си. — Имам още едно поприще — комедиант съм със забележителна дарба, при това умея да правя някоя и друга магия — тоест може да се каже, че съм и добър магьосник. Направо свят ще ви се завие и ще се ококорите от удивление пред неземната ми дарба да правя разни фокуси — не, не, хич не ви лъжа, господа. Плюс всичко, казано досега, мога да свиря очарователни мелодии с тази дървена пищялка — ако пък сте изпаднали в меланхолично настроение, ще ви изсвиря тъжни песни с лютнята си — такива, че на гърлата ви ще заседне буца, голяма като планина, а от очите ви ще бликнат топли, изобилни сълзи. Желаете ли да станете свидетели на забележителния ми талант?
— Може би малко по-късно — каза му Белгарат, чийто поглед все още бе развеселен. — Точно сега трябва да обсъдим една друга работа.
— Вземи си още една чаша пиво и иди да развличаш Вела, комедианте — нареди му Ярблек. — Разкажи й някоя от неприличните си истории.
— Това ще бъде божествена наслада за мене, добри ми господин Ярблек — възкликна жонгльорът. — Тя е великолепна жена с богато чувство за хумор и разкошен вкус към неприличните истории. — Той си гребна още пиво, след това изтича с чевръсти подскачащи стъпки към Вела.
— Отвратително — изръмжа Ярблек; — Някои от историите, които й разправя, карат дори мен да се червя, но колкото по-противни са, толкова по-гръмко се смее Вела. — Търговецът мрачно поклати глава.
— Да се заемаме за работа — рече Белгарат. — Трябва да узнаем точно какво става в Каранда сега.
