крастави жаби, или какво? Не, Гарион, познавам те достатъчно добре и зная, че няма да постъпиш така.
— Имаш право — каза Гарион. — Не бих го направил, но си мислех за нещо далеч по-значимо. Торак използва Кълбото, за да разцепи света, помниш ли? Зная как го направи, аз самият мога да постъпя по същия начин, ако се наложи. Войските ти ще имат големи неприятности, докато ни преследват, ако изведнъж попаднат в огромен ров, простиращ се по дължината на цяла Малореа — дълбок десет мили и широк петдесет.
— Няма да го направиш! — извика Закат.
— Искаш да опиташ дали мога? — С огромно усилие на волята Гарион овладя гнева си. — Мисля, че може би е време да прекратим този разговор — заяви той. — Започнахме да си крещим заплахи като някакви хлапета в училище. Защо не продължим същата тема някой друг път, след като и двамата се поуспокоим?
Кралят на Рива почувства, че Закат е подготвил хаплив отговор и устните му потръпват от желание да го изрече, но в следващия миг императорът също се овладя, обузда яростта и възвърна самообладанието си, макар че лицето му все още бе побледняло от гняв.
— Мисля, че имаш право — отговори той. Гарион кимна рязко и тръгна към вратата. — Гарион? — изрече въпросително Закат.
— Да?
— Лека нощ.
— Нека да е лека и за тебе. — След тези думи Гарион напусна кабинета на императора.
Нейно императорско височество принцеса Се’Недра, кралица на Рива и любима на Белгарион, Върховен господар на Запада, бе изпаднала в особено заядливо настроение. „Заядливо настроение“ не бе фразата, която нейно императорско височество би използвала, за да опише състоянието си. „Безутешна“ звучеше далеч по-аристократично, но Се’Недра беше достатъчно честна пред себе си и признаваше, че думата „заядливо“ дава най-пълна представа за чувствата, които я измъчваха. Тя се разхождаше раздразнено от стая в стая в покоите, които Закат бе осигурил за нея и Гарион, и любимата й тревистозелена нощница се развяваше след босите й крака. Изведнъж й се прищя да счупи няколко чинии и щеше да го направи, ако подобна постъпка не влизаше грубо в разрез с маниерите, присъщи на възпитана дама.
Някакъв стол се изпречи на пътя й и тя без малко щеше да го ритне, но в последният момент си припомни, че е без обувки. Вместо ритник грабна решително възглавничката от стола и я сложи на пода. След това скочи няколко пъти с все сила върху нея, а после вдигна полите на нощницата до коленете си, раздвижи крак няколко пъти, за да се упражни, и изрита възглавничката чак в отсрещния край на стаята.
— Пада ти се! — извика тя. Без особена причина това я накара да се почувства малко по-добре.
В момента Гарион го нямаше, бе на обичайния си вечерен разговор с император Закат. Се’Недра изведнъж пожела той да е тук, за да се скара с него. Една хубава малка свада сигурно щеше да подобри настроението й.
Излезе през вратата и погледна към издълбаната в пода вана, от която се вдигаше пара. Може би ваната щеше да й помогне? Дори отиде съвсем близо до водата и опита колко е топла, но реши да не се къпе. Въздъхна и излезе. Спря за няколко секунди до отворения прозорец на неосветената всекидневна, от които се виждаше вътрешният двор. Този ден пълната луна бе изплувала рано на небето и изпълваше двора с бледата си безцветна светлина. Езерото в средата отразяваше съвършения й сребърен кръг. Се’Недра остана до прозореца, потънала в мисли.
Чу, че някой отвори вратата на покоите и после рязко я затръшна.
— Се’Недра, къде си? — Гласът на Гарион звучеше раздразнено.
— Тук съм, скъпи.
— Защо стоиш на тъмно? — попита той, влизайки в стаята.
— Просто гледах луната. Осъзнаваш ли, че същата тази луна свети и в Тол Хонет, в Рива също — ако това въобще ти говори нещо.
— Всъщност не съм мислил по този въпрос — отговори той.
— Защо се държиш така грубо с мен?
— Вината не е в тебе, Се’Недра — каза той с извинителен тон. — Просто преживях поредния ожесточен спор със Закат.
— Това, изглежда, ви става навик.
— Защо проявява такъв глупав инат? — попита Гарион.
— Това е в природата на кралете и императорите, скъпи.
— И какво по-точно искаш да кажеш?
— Нищо. Съвсем нищо.
— Искаш ли нещо за пиене? Мисля, че имаме още малко от онова вино.
— Аз пък мисля точно обратното. Точно сега никак не ми се пие.
— Е, аз все пак ще си налея една чаша. След милото ни бъбрене с негово твърдоглаво величество чувствам, че трябва да успокоя с нещо нервите си. — Гарион излезе и след миг съпругата му чу лек звън — каната с вино беше докоснала ръба на кристалната чаша.
Навън, в огрения от лунната светлина вътрешен двор, някой се измъкна от сенките на високите дървета. Беше Силк. Беше само по риза и тесните си панталони, бе преметнал през рамото си чаршаф и си свирукаше весело. Спря до езерото и започна да разкопчава ризата си.
Се’Недра се усмихна и продължи да гледа как дребният мъж се съблича. След това той влезе в езерото, разпръсквайки отразения образ на луната на хиляди блещукащи късчета, и лениво заплува.
От дърветата изплува друга сянка и сред лунната светлина се появи Лизел. Носеше свободно падаща рокля, в косата й имаше някакво цвете. Без съмнение беше червено, но бледата светлина на пълната пролетна луна отнемаше багрите му и го караше да изглежда почти черно на фона на светлата коса на момичето.
— Как е водата? — попита тя съвсем спокойно. Гласът й се чуваше съвсем ясно, сякаш се намираше в една и съща стая със Се’Недра.
Силк възкликна сепнато и се закашля, защото носът и устата му се напълниха с вода. След това пръхтя известно време и накрая отговори ведро:
— Не е лоша.
— Добре — рече Лизел и се приближи до езерото. — Келдар, струва ми се, че е време да поговорим.
— Така ли? За какво?
— За това. — Тя съвсем спокойно разкопча роклята си и я остави да падне в тревата до краката й.
Отдолу не носеше нищо.
— Изглежда, ти е малко трудно да разбереш, че нещата се променят с времето — продължи тя и съвсем преднамерено посочи себе си. — И аз също.
— Забелязах — каза той с възхищение.
— Радвам се. Бях започнала да се страхувам, че зрението ти се е влошило — Лизел пристъпи в езерото и се потопи във водата до кръста. — Е?
— Какво „е“?
— Какво възнамеряваш да направиш по този въпрос? — Русокосата протегна ръка, свали цветето от косата си и внимателно го постави върху повърхността на водата.
Се’Недра се втурна към вратата, без да вдига никакъв шум с босите си, леки като лунни лъчи крака.
— Гарион! — извика тя с настоятелен шепот. — Ела тук!
— Защо?
— Говори по-тихо и ела веднага.
Той промърмори нещо едва чуто и влезе в притъмнялата стая.
— Какво има?
Тя посочи към прозореца, изкиска се тихичко и прошепна:
— Виж!
