дома. Освен това добави да извикам добър шивач — да съм си направела рокля, подходяща за коронясване. Забравих точно каква трябваше да бъде роклята.
— А малкото момче? — попита напрегнато Се’Недра.
Ерцхерцогинята сви рамене.
— Не знам. Май го взеха с тях. — Тя въздъхна. — Така ми се приспа изведнъж…
— Съпругът ви каза ли къде възнамерява да отиде? — попита Силк.
Тя размаха ръце и заяви:
— От години съм престанала да слушам какво дрънка. Имаме малка яхта в едно заливче на около миля оттук. Сега я няма, затова мисля, че са отпътували с нея. Той спомена нещо за търговските кейове на юг от града… — Ерцхерцогинята се огледа. — Още ли не са донесли друго буренце?
— Ще го донесат след секунда, скъпа — увери я Белдин с тих, нежен глас.
— О, добре.
— Искаш ли да разбереш още нещо от нея? — попита Силк Белгарат.
— Мисля, че не. — Възрастният мъж се обърна към дъщеря си. — Приспи я, Поул.
— Не е е необходимо, татко — отвърна тя и погледна тъжно ерцхерцогинята, която отново бе обвила ръце около врата на Белдин. Главата й лежеше на рамото на магьосника и вече се чуваше лекото й хъркане. Гърбавият внимателно се освободи от ръцете й и я сложи да легне. После оправи роклята й, взе едно одеяло и я зави.
— Лека нощ, милейди — измърмори той, докосвайки леко лицето й. След това се обърна, измери Белгарат с войнствен, яростен поглед и попита с тон на човек, готов да се сбие с някого. — Е?
— Нищо не съм казал — рече Белгарат.
Без да произнесе нито дума, Се’Недра стана, отиде до ужасния дребен мъж, прегърна го и го целуна по бузата.
— Това пък защо? — попита я подозрително той.
— Аз също нищо не съм казала — отвърна малката кралица, разсеяно измъкна няколко сламки от брадата на вълшебника и му ги подаде.
6.
Щом излязоха от къщата, Гарион веднага отиде при Кретиен и се метна на седлото.
— Какво си наумил? — попита го Силк.
— Ще продължа по дирята на Зандрамас — отвърна кралят на Рива.
— Защо? Тя просто ще ни изведе до онова заливче, за което спомена херцогинята, и след това отново ще се изгуби в морето.
Гарион безпомощно погледна приятеля си.
— Според мен най-доброто е незабавно да се върнем в града. Там много хора работят за мен. Ще напълня кейовете с мои агенти — както направихме в Джарот. Не е трудно да бъде проследен Нарадас.
— Защо не взема Кълбото и не отида сам на кейовете? — възрази Гарион.
— Защото ще откриещ единствено от кой кей е отплавала Зандрамас. Необходима ни е повече информация. — Силк го погледна съчувствено. — Зная, че те измъчва нетърпение — всички ние изпитваме същото, — но ще стане по-бързо, ако постъпим както предлагам аз. Хората ми ще разберат откъде е отплавала Зандрамас и накъде се е насочила. Всъщност нас ни интересува последното, нали?
— Добре тогава — рече Белгарат. — Качвайте се на конете. Тръгваме веднага.
Всички скочиха на седлата и се понесоха в галоп към пътя.
По пладне стигнаха северната порта на града и не след дълго слязоха от конете пред къщата на Силк. Влязоха, изкачиха се по стълбището и се отправиха направо във всекидневната.
— Ветер да дойде при мен — нареди Силк на един слуга, докато влизаха в стаята.
— Веднага, ваше височество.
— Смятам, че ще е най-добре веднага да опаковаме нещата си — предложи Силк. — Щом разберем накъде е тръгнала Зандрамас, ще трябва да потегляме на път.
— Бедната Зит — измърмори Сади. — Сигурно много се е изморила от това пътуване.
— Е, не е единствената — рече Велвет с известно съжаление. — Не мисля, че когато всичко това приключи, ще пожелая отново да погледна кон.
На вратата се почука и след секунда влезе Ветер.
— Искали сте да ме видите, ваше височество?
— Да, Ветер. — Силк крачеше напред-назад, вперил замислено поглед в пода. — Търсим едни хора — каза той.
— Така и предположих, ваше височество.
— Добре. Знаем, че тези хора са дошли неотдавна в Мелцена. Напуснали са града преди три или четири дни. Искаме да разберем накъде са се отправили.
— Разбирам, ваше височество. Можете ли да ми опишете тези хора?
— Да. Групата се състои от двама мъже, една жена и малко дете — момче. Единият от мъжете е ерцхерцог Отрат. Познаваш ли го?
Ветер кимна утвърдително.
— Да, мога да дам на хората си точното му описание.
— Много добре, Ветер. Другият мъж се казва Нарадас.
— Чувал съм това име, ваше височество, ала не мисля, че съм виждал този човек.
— Не би могъл да го забравиш. Очите му са изцяло бели.
— Да не е сляп?
— Не, но очите му не са с цвета на човешки очи, а съвсем бели.
— Това ще направи задачата ни много по-лека.
— Така си и мислех. Жената непрекъснато е полагала усилия да държи лицето си скрито, ала тя придружава ерцхерцога и Нарадас. До нас достигна следната информация: те може би са отплавали от някой кей на юг от града. Започни търсенето оттам. Изпрати всичките си хора в тази зона. Разпореди им да разговарят с всички моряци, работници и докери по тези кейове. Нуждаем се незабавно от тази информация. Ако се наложи, раздай пари на агентите си. Искам да зная кога са тръгнали, с кой кораб и къде отиват. Ако корабът вече се е върнал в пристанището, изпрати при мен някой от моряците, работил на борда. А най-добре ще е да доведеш самия капитан. От изключително значение е да действаме бързо, Ветер.
— Веднага ще се погрижа за това, ваше височество. Най-много след час на онези кейове ще има неколкостотин от моите хора. Непрекъснато ще ви държа в течение как напредва търсенето. Има ли нещо друго, което желаете да свърша?
Силк се намръщи, после каза:
— Да. Ние дойдохме в Мелцена с един от нашите кораби. Той сигурно все още е в пристанището. Изпрати някой до капитана. Нека му съобщи да бъде готов да вдигне платната — ще отплаваме веднага щом получим необходимата информация.
— Ще се погрижа за това. — Ветер се поклони и безшумно излезе.
— Май е добър в занаята — отбеляза Белдин.
— Един от най-добрите — потвърди Силк. — Изпълнява точно всичко и никога не изпитва ненужно вълнение. — Дребният мъж се усмихна. — Чувам, че Брадор се опитва отново да го привлече към своята мрежа, ала аз имам повече пари от него.
Белдин се ухили и погледна към Белгарат.
— Трябва добре да обмислим някои неща — каза той. — Защо Зандрамас се обременява с онзи ерцхерцог? И защо се е отклонила от пътя си? Не виждам никакъв смисъл в тази нейна постъпка.
— Разбира се, че има смисъл в пътуването, което е предприела.
— Сигурен съм, че ще ми го обясниш — в най-добрия случай подир една-две седмици.
Белгарат пъхна ръка под туниката си, измъкна окъсано парче хартия и зачете:
„Запомнете. Преди богът на Мрака да се възкачи в небесата, кралят на изтока и кралят на юга ще започнат война един срещу друг. Това ще бъде знак, че наближава денят на последната среща. Затова
