— Хм… Гарион — прекъсна го Дурник. — Дори ако тук имаше черекски кораб, как ще го управляваш? Не мисля, че тукашните моряци ще се справят с подобна задача.
— Да — рече мрачно Гарион. — Въобще не помислих за това.
Някой почука и след миг влезе Ветер.
— Хората са изпратени при южните докове, ваше височество — докладва той. — Споменахте, че работата не търпи отлагане, за това си позволих да изпратя куриери с бързи коне на определени места недалеч от бреговата ивица. Ако някой от тях се добере до нова информация, тя ще пристигне до нас след пет минути. — Той погледна към Се’Недра. — Надявам се, че това до известна степен ще облекчи безпокойството на Нейно височество.
— Нейно височество ли? — избухна Силк, ала след миг се овладя, погледна агента и избухна в смях. — Откъде разбра коя е тя, Ветер? Та аз не съм ти представял никого.
— Моля ви, ваше височество — отвърна Ветер обидено. — Не сте ме наели на този пост, за да правя глупости. Поддържам известни контакти с бившите си сътрудници от Мал Зет, така че в общи линии ми е известно кои са вашите спътници и каква е мисията ви. Вие предпочетохте да не споменавате нищо по този въпрос и аз тъй и не го повдигнах, ала не ми плащате да държа очите и ушите си затворени, нали?
— Не е възможно човек да не обича тези мелцени, нали? — обърна се Велвет към Сади.
Ала Сади вече наблюдаваше Ветер с подчертан интерес.
— Може би след време ще успея да разсея едно малко недоразумение, което се появи между мен и моята кралица — каза евнухът на агента на Силк. — Ако това се случи, бих могъл да ви предложа да работите за мен в Стис Тор.
— Сади! — възкликна Силк.
— Бизнесът си е бизнес, принц Келдар — отвърна любезно Сади.
Ветер се усмихна, после каза на Силк:
— Нося няколко документа, ваше височество. Помислих си, че докато чакате, може би ще пожелаете да ги прегледате. Без вашия подпис някои от тях ще са невалидни.
— Пак работа — въздъхна Силк.
— Така ще спестим време, ваше височество. Понякога са нужни дни, докато човек се справи с текущата работа.
Силк бързо прегледа документите.
— Всичко това не излиза извън обичайната практика — отбеляза той. — Има ли нещо друго, което непременно трябва да ми съобщиш?
— Къщата е под наблюдение, ваше височество — докладва Ветер. — Двама от тайната полиция на Рола. Предполагам, че ще се опитат да ви проследят, когато тръгнете.
Силк се намръщи.
— Бях забравил за този човек. Има ли някакъв начин да се отървем от хората му?
— Смятам, че мога да се справя с положението, ваше височество.
— Не искам трупове — предупреди го Силк. — Кралят на Рива се отнася с неодобрение към отнемането на човешки живот. — И се ухили на Гарион.
— Мисля, че ще овладеем положението, без да проливаме кръв, ваше височество.
— Нещо друго?
— Утре сутринта Консорциумът ще ни изпрати оферта за откупуване на нашите запаси от боб — отговори Ветер. — Началната им цена ще е с три пункта под пазарната, но накрая ще достигне пет пункта над стойността, предлагана в момента на пазара.
— Откъде научи пък това? — попита го изумено Силк.
— Подкупих един от членовете на Консорциума. — Ветер сви рамене. — Обещах да му дам комисиона една четвърт пункт от приходите, ако успее да наложи на колегите си да закупят боб от нас на цена с десет пункта по-висока от пазарната. Може би предложението ми е прекалено щедро, но по всяка вероятност ще имаме нужда от услугите на този човек и в бъдеще, а сега вече го държа в ръцете си.
— Този четвърт пункт наистина си струва!
— И аз така си помислих, ваше височество. — Изведнъж Ветер се разсмя. — А, и още нещо, принц Келдар. Сега разполагаме с възможност да направим нови инвестиции.
— Така ли?
— Всъщност става дума по-скоро за дарение с благотворителна цел.
— Това не е област, в която се проявявам особено често — отвърна Силк хладно, ала изведнъж носът му потрепна едва забележимо. — Е, както и да е, няма да изгубя нищо, ако чуя какво ще ми съобщиш, нали?
— В университета има един алхимик, който винаги се облича в необичайно мръсни дрехи — обясни Ветер. — Та той се кълне във всичко най-свято, че може да превръща пиринча в злато.
— О, интересно! — Очите на Силк светнаха.
Ветер вдигна предупредително ръка.
— Засега цената на услугите му е твърде висока. Няма никакъв смисъл да дадеш две жълтици и след експеримента да получиш в замяна само една.
— Не бих казал, че си струва.
— Ала този дребен куц алхимик твърди, че може да намали цената на опитите си. Хлопа по вратите на всеки търговец в Мелцена и проглушава ушите на всички със своя проект. Необходим му е богат покровител, за да намали разходите по експериментите си.
— Ти проучи ли как стоят нещата?
— Разбира се. Изглежда, че наистина умее да превръща пиринч в злато — освен ако не е някой блестящ фалшификатор. Той се ползва с особена репутация — говори се, че се занимава с тези опити от няколко столетия. Има непоносим характер и около него ужасно вони — казват, че това се дължало на химикалите, които използва.
Изведнъж очите на Белгарат се разшириха и той попита:
— Как нарече този човек?
— Мисля, че не съм споменавал името му, древни — отвърна агентът на Силк. — Нарича се Сенджи.
— Нямам предвид името му. Опиши ми го как изглежда.
— Нисък, плешив. Има брада, ала тя е вечно опърлена. Понякога нещо в експериментите му се обърква и от лабораторията му се разнасят експлозии. А, да, споменах, че е куц — струва ми се, че накуцва с левия крак и ходи изкривен на една страна.
— Точно това е! — възкликна Белгарат и щракна с пръсти.
— Не бъди толкова загадъчен, татко — каза строго Поулгара.
— Пророчеството съобщи на Гарион, че някой ще каже мимоходом пред нас нещо, което ще е изключително важно. Е, това е то!
— Не те разбирам.
— В Ашаба Кайрадис ни заръча да търсим човек с криви крака, защото само той ще ни помогне да открием онова, което търсим.
— По света има много куци хора, татко.
— Зная, но Пророчеството положи извънредни усилия, за да изпречи на пътя ни именно онзи, който ни е потребен.
— „Да изпречи на пътя ни“?
— Може би изразът ми не е съвсем точен, но разбираш какво имам предвид.
— Наистина, Поул — намеси се Белдин. — Спомням си, че приказвахме за Пророчествата от Ашаба, когато Кайрадис ни спомена за някакъв кривокрак човек. Не съм забравил думите й — тя каза, че Зандрамас държи в ръцете си едно от неувредените копия, у Нахаз е второто, а третото, последното копие е при кривокракия — или поне той знае къде се намира то.
— Всичко това не ми звучи много убедително, Белгарат — рече Дурник.
— Разполагаме с достатъчно време да проверим какво е положението — отговори му възрастният мъж. — Бездруго не сме в състояние да тръгнем преди да узнаем накъде се е отправила Зандрамас. — Вълшебникът погледна към Ветер. — Къде можем да намерим този Сенджи?
