пиво в халбата и без да промълви нито дума, я подаде на Белдин. След това се огледа с блеснали очи, неспособна да съсредоточи поглед върху някой от гостите си. — Но, скъпи ми принц Келдар — рече ерцхерцогинята, — все още не сте ме представили на приятелите си.
— О, колко ужасно разсеян съм днес, ваша светлост — възкликна драснианецът, плесна се по челото, стана и направи официален поклон. — Ваша светлост, имам честта да ви представя Нейна светлост херцогинята на Ерат. — Дребният мъж протегна величествено ръка към Поулгара, която стана и направи реверанс.
— Ваша светлост — измърмори вълшебницата.
— Ваша светлост — отвърна ерцхерцогинята и се опита да се надигне, ала това не и се удаде.
— Нищо, нищо, скъпа — рече Белдин и я подпря с рамо, помагайки и отново да се разположи на мястото си. — Още е рано, а тук всички сме само приятели. Не е необходимо да се подчиняваме на всички тези досадни формалности.
— Този човек ми харесва — заяви тя и посочи с лявата си ръка Белдин и междувременно гребна още пиво с дясната. — Може ли да го задържа при мен?
— Съжалявам, ваша светлост — отговори й Белгарат. — но той ни е необходим.
— Я какво мрачно лице имаш — отбеляза ерцхерцогинята, като погледна древния вълшебник. След това палаво се ухили. — Обзалагам се, че мога да те накарам да се усмихнеш.
Силк бързо я прекъсна, продължавайки с представянето на спътниците си:
— Нейно височество принцеса Се’Недра от династията на боруните — обяви той. — А това е маркграфиня Лизел от Драсния. Младият мъж с големия меч е известен с прозвището Повелител на Западното море — признавам, че титлата му не е особено известна, но неговият народ също не може да се похвали с някакви големи постижения.
Гарион направи дълбок поклон.
— Какъв огромен меч имате, милорд — отбеляза тя.
— Това е семейна реликва, ваша светлост — отвърна той. — Дал съм обет винаги да го нося.
— Останалите не притежават титли, достойни да бъдат споменати пред ваша светлост — заяви Силк. — Те са търговци, а ние не се интересуваме от титлите, щом стане дума за пари.
— А ти имаш ли някаква титла? — обърна се ерцхерцогинята към Белдин.
— Няколко, милейди — отвърна небрежно той. — Ала всички са валидни в кралства, които едва ли са ви известни — повече от тези земи са изчезнали отдавна от света. — Гърбавият магьосник отново вдигна буренцето и отпи няколко глътки.
— Какво мило дребно мъжле си ти! — заяви дамата разнежено.
— В това се състои моят чар, милейди — отвърна той сдържано. — Моята привлекателност винаги ми е създавала огромни проблеми. Понякога трябва буквално да се крия от симпатичните девойки, които при вида ми незнайно защо изпитват необуздана страст. — Гърбавият магьосник въздъхна и се оригна.
— Искаш ли да си поговорим в близките дни — както сме се събрали такава симпатична компания? — предложи ерцхерцогинята.
Силк се почувства като риба на сухо след въпроса й.
— Ами… — подхвана неубедително той, — както вече изтъкнах, ние много съжаляваме, че не успяхме да се срещнем с Негова светлост ерцхерцога…
— Просто не мога да ви опиша колко съм благодарна, че пропуснахте срещата с него — направо заяви дамата. — Съпругът ми е безподобно магаре, което въобще не се къпе редовно. Измъчват го неутолими аспирации към императорския трон, макар да няма никакви реални изгледи за успех. — Тя протегна халбата си към Белдин. — Би ли ми налял малко пиво, скъпи?
Той погледна буренцето с присвити клепачи.
— Скъпа, струва ми се, че някой трябва да ни донесе още една от тези великолепни малки бъчвички.
— Цялата ми изба е пълна с пиво — въздъхна щастливо благородницата. — Можем да продължим така цяла седмица.
Белгарат и Белдин се спогледаха, без да откъсват очи един от друг.
— Не може.
— Но…
— Не може.
— Споменахте, че съпругът ви има амбиции да се възкачи на императорския трон — поде Силк, за да поддържа разговора.
— Можете ли да си представите този идиот като император на Малореа? — изрече подигравателно благородната дама. — Та той не може дори да си върже обувките. За щастие кръвната му връзка с императорския престол е твърде далечна и шансовете му да го наследи са съвсем незначителни.
Изведнъж Гарион се досети за нещо.
— Някой правил ли е предложение на съпруга ви, чрез което би могъл да окуражи тези негови амбиции?
— Самата аз със сигурност не съм правила нищо в тази насока — заяви ерцхерцогинята. — Но като заговорихте за това, се сетих — да, преди пет години по тези места мина един човек с бели очи. Да сте виждали някога такова чудо — мъж с бели очи? Направо почувствах как кръвта ми замръзва. Както и да е, той и съпругът ми се уединиха в кабинета на ерцхерцога и разговаряха насаме. — Дамата изсумтя подигравателно. — Кабинет! Не мисля, че моят идиот изобщо може да чете. Той дори не умее да разговаря с мен, а нарича онова помещение „кабинет“! Нима това не е абсурдно! Е, както и да е. Това се случи по времето, когато все още се интересувах от делата на това изчадие. Бях накарала един от лакеите да пробие дупка в стената — така можех хем да слушам, хем да наблюдавам какво е наумил онзи глупак… — Долната й устна започна да трепери. — Много скоро след това го видях в кабинета с една от камериерките от втория етаж! — Херцогинята протегна трагично ръце и заля Белдин с пиво от халбата си. — Той ми изневери! — изкрещя тя. — Направи го в собствената ми къща!
— И за какво говориха? — попита я тихо Гарион. — Имам предвид съпругът ви и белоокият мъж?
— Белоокият каза на мъжа ми, че някой си Зандрамас може да му гарантира императорския престол в Мал Зет. Това име Зандрамас ми звучи познато. Някой от вас случайно да го е чувал? — Тя се огледа, опитвайки се да задържи погледа си на фокус.
— Не си спомням — отвърна любезно Силк. — Вие виждали ли сте отново онзи белоок човек?
Ерцхерцогинята беше твърде заета да загребе последните няколко глътки пиво от буренцето.
— Онзи, белоокият — нетърпеливо я попита Белгарат. — Връщал ли се е тук?
— Разбира се. — Дамата се отпусна в креслото си и енергично пресуши пивото. — Беше тук преди няколко дни. Дойде с някаква жена, облечена в черна рокля, и с някакво малко момче… — Ерцхерцогинята се оригна и продължи: — Можеш ли да дръпнеш шнурчето на ей това звънче, мой гърбави приятелю? — помоли тя Белдин. — Мисля, че приключихме с това буренце, а пък още съм жадна.
— Веднага ще се погрижа за това, скъпа! — Гърбавият вълшебник отиде с несигурна стъпка до звънеца и дръпна шнурчето.
— Толкова е хубаво човек да е обкръжен с приятели — замечтано каза ерцхерцогинята. След това главата й се килна на една страна и тя захърка.
— Събуди я, Поул — рече Белгарат.
— Да, татко.
Вълшебницата съсредоточи волята си и клепачите на дамата незабавно се отвориха.
— Какво правех, приятели? — попита тя.
— Ами… разказвахте ни за посещението на белоокия преди няколко дни, ваша светлост — подсказа й Силк.
— О, да. Дойде привечер, вече се беше смрачило. Той и онази вещица с черната рокля.
— Вещица ли?
— Сигурно беше вещица. И си криеше лицето! Но малкото момченце беше наистина очарователно — с червеникаворуси къдрици и най-сините очи, които съм виждала. Дадох му мляко, защото беше гладно. Както и да е, белоокият и вещицата заминаха нанякъде с мъжа ми, после се върнаха, взеха всички коне от къщата и отново изчезнаха. Онази крастава жаба, мъжът ми, ми каза, че известно време нямало да се връща у
