— Искрено се надявам, че няма друг човек със същото име като моето — засмя се Силк. — Достатъчно неприятности си имам и сам.
— Негова светлост много ще съжалява, че е пропуснал срещата си с вас, ваше височество.
— Ще остана в Мелцена няколко седмици. — рече Силк. — Може би пак ще се отбия тук. Кога очаквате да се върне Негова светлост?
— Много ми е трудно да отговоря на въпроса ви, ваше височество. Той замина преди три дни с някакви хора от континента… — Белокосият слуга замълча замислено. — Ако вие и вашите приятели нямате нищо против да почакате няколко секунди, принц Келдар, ще съобщя на Нейна светлост ерцхерцогинята, че сте тук. При Нейно превъзходителство идват толкова малко посетители, а тя толкова обича компания. Бихте ли влезли, моля? Веднага ще отида да я уведомя, че сте тук.
Приятелите слязоха от конете и последваха слугата през широкия вход. Коридорът бе украсен с десетки гоблени.
— Много добре се справи, Келдар — измърмори Велвет с възхищение.
— Че как иначе? — отвърна той.
Слугата ги помоли да изчакат и когато се върна, на лицето му бе изписано тъжно изражение.
— В момента Нейна светлост е леко неразположена, ваше височество — извини се той на Силк.
— Колко жалко, че госпожата не е добре! — изрече Силк с искрено съжаление. — Може би ще се видим някой друг път.
— О, не, ваше височество. Нейна светлост настоява да ви види, но моля, простете й, ако ви изглежда мъничко… не на себе си.
Силк изненадано вдигна вежда.
— Това се дължи на факта, че води изключително уединен живот, ваше височество — довери му слугата. — Нейна светлост не е щастлива в провинцията, затова прибягва до подсилващи средства, приемайки, че те ще облекчат нейното изгнание тук.
— Какви подсилващи средства?
— Мога ли да разчитам на дискретността на ваше височество?
— Разбира се.
— От време на време Нейна светлост прибягва до помощта на виното, ваше височество. И изглежда, точно сега е един от моментите, когато се е възползвала от него. Боя се, че е поела малко повече, отколкото е полезно за нея.
— Толкова рано сутринта?
— Нейна светлост не води, както биха се изразили някои хора, редовен начин на живот. Бихте ли ме последвали, моля?
Докато вървяха след слугата, Силк измърмори през рамо на приятелите си:
— Внимавайте как реагирам и правете същото. Само се усмихвайте и се опитвайте да не изглеждате уплашени след онова, което кажа.
— Не е ли прекрасно, когато този човек започне да показва хитростите си? — прошепна възхитено Велвет на Се’Недра.
Ерцхерцогинята беше жена на около тридесет и пет години с буйна тъмна коса и големи очи. Долната й устна бе леко нацупена, фигурата й бе едва доловимо по-пълна, отколкото би трябвало, и изпълваше до пръсване копринената й рокля. Освен това нейна светлост беше пияна до козирката. Беше захвърлила чашата и сега се наливаше направо от каната.
— Принц Келдар — изхълца тя и се опита да направи реверанс. Сади ловко се приближи до нея и предотврати предстоящата катастрофа, при която дамата щеше да се просне на пода.
— Извинете — каза не особено разбрано тя. — Много мило от ваша страна.
— Удоволствието е изцяло мое, ваша светлост — учтиво отговори Сади.
Благородницата примигна няколко пъти срещу него и попита:
— Наистина ли си плешив, или само се преструваш?
— Избрал съм такава прическа поради разбиранията си в областта на културата, ваша светлост — обясни той и се поклони.
— Какво разочарование! — въздъхна ерцхерцогинята, потри с длан бръснатата му глава и отпи от каната. — Мога ли да предложа на всички ви нещичко за пиене? — попита тя, осенена от внезапно бляскаво хрумване.
Повечето от тях отказаха, ала Белдин пристъпи напред и протегна ръка.
— Защо не? — рече дребният гърбушко. — Я да си пийнем мъничко от питието ти, моето момиче. — Неизвестно защо той отново започна да приказва като Фелдегаст.
Белгарат възмутено вдигна очи към тавана.
Ерцхерцогинята се разсмя и подаде каната на Белдин, който я пресуши на един дъх.
— Много вкусно — рече той и се оригна, после захвърли с истинско пренебрежение каната в ъгъла. — Обаче аз предпочитам пиво, ваша светлост. Щом пия вино толкова рано сутрин, получавам киселини.
— Нека бъде пиво тогава — кресна щастливо тя. — Всички ще седнем около тази маса и ще пием, докато изгубим съзнание. — Тя се отпусна на един диван, разкривайки по-голяма част от тялото си пред погледите на своите гости. — Донеси пиво — заповяда тя на загубилия и ума и дума слуга. — Искам направо да ни удавиш в пиво, разбра ли?
— Както нареди ваша светлост — отвърна високият мъж и се оттегли.
— Хуав чвек — изфъфли ерцхерцогинята. — Но понякога е страхотно надут. Винаги отказва, щом го поканя да пийнем заедно. Очите й изведнъж се наляха със сълзи. — Никой не ще да пие с мене — оплака се тя, протегна умолително едната си ръка към Белдин и той я прегърна. — Ти ме разбираш, нали, приятелю? — захълца тя и зарови лице в рамото му.
— Естествено, че те разбирам — рече и той и я потупа по гърба. — Хайде, хайде, мило момиче. Успокой се. Скоро ще ти мине.
Тя възвърна самообладанието си, подсмъркна шумно и затърси носна кърпа.
— Не че специално ми се иска да съм такава, каквато ме виждате, ваше височество — извини се тя, опитвайки да съсредоточи погледа си върху Силк. — Тук просто умирам от скука. Отрат е истински охлюв. Няма никакви приятели и ме натика в този затвор. Че какво е забавното на този пуст бряг? Само прибоят се блъска в скалите и чайките пищят — това е единствената ми компания. Така ми липсват баловете и вечерните увеселения — какво да правя тук като непрекъснато съм сама като кукувица?
— Това е ужасно жестоко, скъпа — съгласи се Белдин, взе малкото буренце с пиво, донесено от слугата с раболепен поклон, и изби капака с коравия си юмрук. — Искаш ли и ти да пийнеш с мене, скъпа? — учтиво попита той ерцхерцогинята и вдигна буренцето към нея.
— Ако направя опит да пия направо от това, ще се удавя — възрази тя и се изсмя глупаво.
— Имаш право — съгласи се гърбавият магьосник. — Хей, ти — обърна се той към Белгарат. — Я дай на това мило момиче някаква чаша.
Белгарат се намръщи, ала без да произнесе нито дума, му подаде една сребърна халба от бюфета.
Белдин загреба дълбоко с халбата, потапяйки я в буренцето, изтри дъното и с ръкав и я подаде на ерцхерцогинята.
— Да си жива и здрава, моето момиче — вдигна тост той и отпи направо от буренцето.
— Толкова си мил! — изхълца тя. После пресуши половината халба, а от ъгълчетата на устните и потекоха струйки пенливо пиво и накапаха роклята й.
— Много съжаляваме, че не успяхме да се срещнем с Негова светлост — подхвана Силк, очевидно твърде смутен от грубия подход на Белдин към благородната дама, която въпреки синята кръв във вените си, беше доста пийнала.
— Не сте пропуснали нищо интересно, ваше височество. — Тя се оригна, благовъзпитано прикривайки устата си с ръка. — Моят съпруг е дебела зелена крастава жаба, притежаваща не повече чар от някой мъртъв плъх. Прекарва цялото си време, опитвайки се да открие родствена връзка с императорския трон. Кал Закат няма наследник, така че всичките му братовчеди по цял ден седят и се дебнат кой от тях ще умре по-бързо. А същевременно всички се опитват да сключат някакви съюзи помежду си. Били ли сте някога в Мал Зет, ваше височество? Този град е направо отблъскващ. Честно ви казвам — дори да получи императорската корона, предпочитам да отида в ада, вместо в столицата. — Тя изпи на един дъх останалото
