— Отправи ни няколко завоалирани заплахи, това беше всичко. Император Закат не е във възторг от нашата постъпка. Полицаят ме разпозна, но това е съвсем естествено. Силк искаше да го убие, но аз го спрях.
— Защо? — попита сърдито Белдин.
— Бяхме на оживена улица — това първо. Убийството е нещо което човек извършва, без наоколо да има твърде много свидетели, нали?
— Беше много по-мило момче преди да станеш толкова умен — изръмжа Белдин.
Гарион вдигна рамене.
— Всички се променяме.
— Бъди учтив, Гарион — извика зад тях Поулгара.
— Да, лельо Поул.
Една черна карета профуча с бясна скорост край тях. Белите коне, които я теглеха, препускаха лудо, телата им бяха плувнали в пяна.
— Още един купувач на боб? — подхвърли Белгарат.
Силк се усмихна самодоволно и кимна.
Дурник се огледа и каза:
— Не виждам никакви признаци някой да обработва тази земя.
Силк се засмя.
— Земята в Мелцена е прекалено ценна, за да правят на нея някакви си ферми, Дурник. Хората тук внасят всички необходими за живота им храни от континента. Тук има единствено имения на много, много богати хора — оттеглили се от активен живот търговци, благородници и така нататък. Целият остров е един огромен парк. Дори планините са оформени като декоративни градини.
— Това не ми изглежда особено практично — изрече ковачът с неодобрение.
— Хората, които живеят в именията, харчат много пари за поддръжката им, затова според мен могат да правят със земята каквото пожелаят.
— Това също ми прилича на истинско разсипничество.
— Разбира се, че е така. Богатите умеят да правят най-добре тъкмо това — да съсипват разни неща.
Зелените хълмове на север бяха приятно полегати, тук-там по тях растяха специално засадени горички. Много от дърветата бяха окастрени внимателно, за да привличат вниманието на пътниците с красивите си форми. Гарион реши, че тази намеса в установения от природата ред го дразни. Оказа се, че не само той изпитва подобни чувства — лицето на Се’Недра изразяваше открито неодобрение и от време на време малката кралица сумтеше отвратено при вида на някое внимателно подкастрено дърво.
Напредваха в лек галоп по широкия път, покрит с блестящ бял чакъл. Пътят правеше леки завои, на равните места описваше внушителни извивки без никаква очевидна причина освен стремежа на строителите да разсеят еднообразието на дългите прави участъци. Къщите, които се издигаха далеч от пътя, бяха от мрамор и бяха заобиколени от паркове и градини. Беше слънчев есенен ден и вятърът носеше аромат на море — миризма, твърде добре позната на Гарион. Той изведнъж почувства остра носталгия по своето далечно кралство Рива.
Докато минаваха в галоп покрай едно от именията, многобройна тълпа хора, облечени в пъстроцветни одежди и яхнали бързоноги коне, прекосиха пътя, следвайки глутница лаещи кучета. Хората лекомислено прескачаха канавки и огради с лудешка невъздържаност.
— Какво правят? — попита Ерионд.
— Тръгнали са на лов за лисици — отговори Силк.
— Но в това няма никакъв смисъл, Силк — възрази Дурник. — Щом като тук няма ферми, значи хората не отглеждат пилета. Защо толкова се тревожат, че има лисици?
— А като си помислиш, че лисицата въобще не е разпространена на тези острови, ще откриеш още по- малък смисъл в заниманието им. Лисиците се внасят от континента.
— Но това е нелепо!
— Да, разбира се. Богатите хора винаги вършат нелепи неща. Техните спортове са екзотични — и често жестоки.
— Питам се какво ли ще почувстват, ако тръгнат да преследват глутница алгроти — а може би един-два елдрака? — изсмя се Белдин.
— Стига — рече му Белгарат.
— Всъщност никак няма да е трудно да отгледаме няколко елдрака, Белгарат — ухили се гърбавият магьосник: — А защо не и няколко трола. Тролите са много приятни твари. Ще ми се отнякъде да зърна физиономиите на тези натруфени пеперуди, щом прескочат някоя ограда и се озоват лице срещу лице с някой трол.
— Стига де — повтори Белгарат.
На едно място пътят се раздели на две и Кълбото ги насочи наляво.
— Отново се е насочила към океана — отбеляза Силк. — На какво ли се дължи тази нейна привързаност към водата? Откакто започнахме да я преследваме, все прескача от остров на остров.
— Може би й е известно, че Кълбото не може да я следва, когато се движи по вода — предположи Гарион.
— Не смятам, че това сега е най-голямата й грижа — възрази Поулгара. — Времето изтича — както за нея, така и за нас. Тя няма на разположение излишни часове, които би си позволила да губи в заобиколни маршрути.
Пътят ги изведе до високи скали и Кълбото тласна Гарион към една внушителна сграда, издигната на самия ръб на гигантската пропаст. Докато яздеха към постройката, Гарион разхлаби ножницата на меча си.
— Някакви неприятности ли очакваш? — попита го Силк.
— Просто искам да съм готов — отвърна Гарион. — Къщата е голяма и в нея могат да се скрият много хора.
Ала хората, които излязоха от къщата, не бяха въоръжени и всички бяха облечени в пурпурни ливреи.
— Мога ли да попитам по каква работа идвате тук? — попита един от тях. Беше висок и слаб, снежнобялата му коса се спускаше по раменете му като грива. И се държеше надуто — като слуга с висок ранг, привикнал да се разпорежда с конярите и камериерките.
Силк бързо излезе напред и каза:
— Аз и приятелите ми излязохме да пояздим рано сутринта. Бяхме очаровани от великолепието на тази къща и особено от нейното разположение. Може би собственикът й си е вкъщи?
— Негова светлост ерцхерцога в момента го няма — отговори мъжът.
— Колко жалко! Какъв срам! — възкликна Силк и се огледа. — Това място наистина ми взе ума — добави той и изведнъж неочаквано се разсмя. — Може бие по-добре, че не е вкъщи. Защото щях да му направя предложение да купя тази къща.
— Не зная дали негова светлост би проявил интерес — заяви слугата.
— Дали не познавам негова светлост — я да видим? — рече хитро Силк. — Кой е той?
— Ерцхерцог Отрат, сър — отвърна слугата и се наду още повече. — Негова светлост е член на императорското семейство.
— О, така ли?
— Той е трети братовчед на Негово императорско величество Кал Закат по линия на бабата на своята майка.
— Наистина ли? Колко удивително! Съжалявам, че не го заварих у дома. Но следващия път, когато го видя, ще му кажа, че съм се отбивал.
— Значи познавате Негова светлост?
— О, да. Ние сме стари приятели.
— Мога ли да попитам как е вашето име, ваша милост?
— О, съжалявам. Какъв глупав пропуск от моя страна. Аз съм принц Келдар от Драсния.
— Прочутият принц Келдар?!
