Закат ще залее цялата област със свои хора, опитващи се да ни открият.
— Искаш ли да се върна и да го убия? — предложи Силк.
— Не, разбира се!
— Така си и мислех. Щом не можеш да сториш нищо при определено положение, няма никакъв смисъл да се тревожиш повече, нали?
Когато стигнаха до пристанището, Гарион стисна здраво Кълбото. Понякога тласъците, с които го предупреждаваше мечът на Желязната хватка, бяха много силни и кралят на Рива не желаеше скъпоценният камък да изскочи от дланта му. Двамата продължиха на север покрай кейовете. Пристанището на Мелцена, за разлика от повечето пристанищни градове по света, беше изненадващо чисто и по водата не плуваха никакви отпадъци.
— Как поддържат такава чистота? — попита Гарион. — Искам да кажа — как успяват да изчистят водата?
— Има много тежки глоби за изхвърляне на боклук в района на пристанището — отговори Силк. — Мелцените са принудени да поддържат чистота. Освен всичко друго има и работници, снабдени със специални мрежи, които патрулират в крайбрежните води и събират всички плаващи отпадъци. Така в града няма никаква безработица. — Драснианецът се засмя. — Тази работа наистина е отвратителна и винаги се възлага на хора, които не проявяват особена упоритост в търсенето на редовни трудови занимания. След като прекарат няколко дни в малка лодка, пълна с отпадъци и мъртви риби, амбицията им да си намерят подходяща работа се увеличава неимоверно.
— Знаеш ли — рече Гарион, — това наистина е много добра идея. Чудя се дали… — Кълбото изведнъж се затопли много силно в дланта му и той разтвори леко връхната си дреха и го погледна. То светеше с яркочервен гневен блясък.
— Зандрамас ли? — попита Силк.
Гарион поклати глава и отговори:
— Сардионът.
Силк подръпна нервно върха на носа си.
— Значи сме изправени пред истинска дилема. Кого да следваме — Сардиона или Зандрамас?
— Зандрамас — каза Гарион. — Моят син е при нея.
— Ти решаваш. — Силк вдигна рамене. — Това е последният кей на пристанището. — Ако не открием следата тук, трябва да проверим градската порта от север.
Минаха покрай последния кей, ала Кълбото не прояви никакви признаци, че е открило дирята на Зандрамас.
— Възможно ли е да са отишли на някой от другите острови? — попита Гарион разтревожено.
— Това е възможно само ако са сменили курса, след като са излезли в морето — отвърна Силк. — По крайбрежието има много други места, където е удобно да се хвърли котва. Хайде да огледаме северната порта.
Отново тръгнаха по улиците с убийствено бавни крачки. Минаха няколко пресечки и изведнъж Силк спря и изстена:
— О, не!
— Какво има?
— Виждаш ли онзи дебел мъж, който идва насреща ни? Това е виконт Еска, един от старшите членове на Мелценския консорциум. Непременно ще иска да разговаря с мене по работа.
— Кажи му, че имаме уговорена среща.
— Това няма да свърши никаква работа в неговия случай. Времето не означава нищо за мелцените.
— А, намерих те най-после, принц Келдар — извика дебелият мъж, облечен в дълга сива дреха. — Търсих те из целия град.
— Здравей, виконт Еска — поздрави го Силк и се поклони.
— Аз и колегите ми бяхме изпълнени със страхопочитание след набега ти на стоковия пазар — каза с възхищение виконтът.
Очите на Силк блеснаха лукаво, дългият му нос трепна. След това лицето му придоби оскърбен израз.
— Всъщност допуснах груба грешка, скъпи ми виконте — подхвана драснианецът с тъжен глас. — От такива обемисти стоки, каквито са плодовете и зеленчуците, се извлича малка печалба.
— Чул ли си последните новости на пазара? — попита Еска. Лицето му светкавично се покри с умела маска — самото олицетворение на безпристрастността, — ала в очите му грейна неприкрита алчност.
— Не — излъга Силк. — Не съм запознат с положението на пазара. Все още не съм имал възможност да приказвам с търговския си агент тук, а се връщам от обиколка из провинциите. Инструктирах го да приеме първата оферта, която му предложат — дори ако се наложи да претърпим известна загуба. Сега изпитвам остра нужда от складове, а те са претъпкани до тавана с боб.
— Е, добре — подхвърли Еска, — ще разговарям с колегите си по този въпрос. Може би ще ти отправим една скромна оферта. — След тези думи виконтът започна да се поти обилно.
— Не бих могъл да ви позволя да направите това, Еска. На практика стоката ми не носи никаква печалба. Защо не оставим някой непознат да поеме загубите? Не бих могъл да постъпя така с истински приятели като вас.
— Но, скъпи ми Келдар — възрази Еска с тон, в който вече започваха да се прокрадват нотки на болка. — Ние въобще не очакваме, че ще реализираме огромни печалби. Покупката ни ще бъде преди всичко вид дългосрочна спекулация.
— Ами… — почна нерешително Силк. — Щом като осъзнавате риска от подобна сделка…
— О, да, разбира се, че го осъзнаваме — рече нетърпеливо виконтът.
— Добре тогава — въздъхна Силк. — Защо не пратиш офертата си до Ветер? Надявам се, че няма да се възползваш от положението, в което съм изпаднал.
— О, разбира се, Келдар, разбира се. — Еска бързо се поклони. — Трябва да тръгвам. Неотложна работа ме притиска, нали разбирате.
— О, да — отвърна Силк. — Напълно те разбирам.
Еска се отдалечи, тътрейки крака с необичайно висока скорост.
— Хванах го на въдицата! — изкиска се Силк. — Сега ще оставя Ветер да му измъкне паричките!
— Никога ли не мислиш за нищо друго? — попита Гарион.
— Разбира се, че мисля. Но точно сега сме заети и нямаме на разположение цял ден да слушаме празните му приказки. Хайде да тръгваме.
Изведнъж една мисъл проблесна в съзнанието на Гарион и той попита:
— Ами ако Зандрамас въобще не е влизала в града, а просто го е заобиколила?
— В такъв случай ще се качим на конете и ще обиколим цялата крайбрежна ивица на острова. Все някъде трябва да е спряла, нали?
Когато наближиха северната порта, движението по улиците стана по-натоварено. Карети и конници се появяваха все по-често, гражданите, които обикновено бяха съвсем невъзмутими, сега се движеха по-бързо. Наложи се Гарион и Силк да си пробиват път през тълпата.
— Има ли нещо? — попита Силк.
— Все още не — отвърна Гарион. И в същия миг усети познатото придръпване. — Тя е била тук — съобщи той на Силк. — Излязла е от ей тази уличка… или може би е влязла в нея. Все още не мога да определя точно кое от двете. — Той направи няколко крачки по уличката, ала Кълбото се опита да го избута назад и Гарион се обърна и се върна при Силк. Силният тласък на Кълбото го насочи към портата. — Минала е оттук — каза бързо Гарион.
— Добре — отбеляза Силк. — Хайде да се връщаме при другите. Може би след това ще успеем да открием защо Зандрамас е дошла в Мелцена.
5.
По някакъв странен начин нетърпението на Гарион се беше предало и на Кретиен. Големият сив жребец
