Дурник сви рамене.
— Много пъти съм срещал подобни хора. Те могат да ти помогнат много, ако успееш да ги убедиш, че имат причина да го направят. Ала същевременно се обиждат много лесно и подходът ти към тях трябва да е много внимателен. — Ковачът се усмихна. — Ако имах повече време, можех да продам на този човек дори кон с три крака — при това щях да го убедя, че е направил блестяща сделка.
— О, Дурник! — възкликна Поулгара и обви ръце около врата на ковача. — Какво ли щях да правя без тебе?
— Надявам се, че никога няма да ни се наложи да разберем — рече той.
— Добре — прекъсна ги Белгарат. — Сега знаем, че Зандрамас е отишла в Мелцена. Въпросът е защо?
— За да се измъкне от нас? — предположи Силк.
— Не мисля така, Келдар — възрази Сади. — Центърът на нейната власт е в Даршива. Защо ще се отдалечава тъкмо в противоположната посока?
— Ще поработя по въпроса — отвърна драснианецът.
— Какво има в Мелцена? — попита Велвет.
— Нищо особено — побърза да й отговори Силк. — Нищо, ако не броиш парите — това е най-голямото финансово средище в цял свят. Поне такава е последната информация, с която разполагам.
— Нима Зандрамас се интересува от пари? — попита русокосото момиче.
— Не — отвърна твърдо Поулгара. — Парите за нея нямат никакво значение — поне на този етап. Нещо друго я е накарало да предприеме това пътуване.
— Единственото нещо, от което се интересува Зандрамас сега, е Сардионът, нали? — рече Гарион. — Възможно ли е Камъкът на злото да се намира някъде из островите?
Белдин и Белгарат се спогледаха.
— Какво е значението на онази фраза? — попита Белдин, изгубил всякакво търпение. — Мисли, Белгарат. Какво е значението на израза „Мястото, което вече не съществува“?
— Ти си по-умен от мен — отвърна остро Белгарат. — Ти намери отговора на тази гатанка.
— Ненавиждам гатанките.
— Мисля, че единственото, което можем да направим, е просто да вървим след нея — така ще разберем всичко — изтъкна Силк. — Зандрамас знае точно къде се е запътила, а ние — не. Така че бездруго нямаме голям избор, нали?
— Сардионът също е бил в Джарот — замислено каза Гарион. — Това се е случило преди много време, но Кълбото долови следата му пред самия град. Ще отида до пристанищните докове. Ще ми се да проверя дали двете следи — тази на Зандрамас и на Черния камък — все още още вървят заедно. Възможно е Зандрамас да разполага с някакъв начин, позволяващ й да следва Сардиона — също като нас. Може би не й е известно къде точно отива. Има вероятност просто да върви по дирята на Сардиона.
— Той има право — съгласи се Белдин.
— Ако Сардионът е скрит някъде в Мелцена, всичко може да свърши още преди края на тази седмица — добави Гарион.
— Не. Все още е прекалено рано — заяви решително Поулгара.
— Прекалено рано ли? — възкликна Се’Недра. — Поулгара, бебето ми го няма повече от година. Как може да казваш, че все още е прекалено рано?!
— Между двете неща няма нищо общо, Се’Недра — отвърна вълшебницата. — Ти чака повече от година завръщането на сина си. Аз чаках повече от хиляда години да се появи Гарион. Съдбата, времето и боговете не обръщат внимание на нашето летоброене. В Ашаба Кайрадис каза, че до последната среща остават девет месеца — а до изтичането им остава много време.
— Може би е сбъркала — възрази Се’Недра.
— Може би… но грешката й във всеки случай е не повече от секунда, скъпа.
4.
Пристанището беше обвито в мъгла — типичната за ранната есен гъста пелена, която почти винаги донася дъжд. Докато качваха конете на борда, Гарион вдигна глава и забеляза, че вижда само няколко стъпки от мачтите на кораба, с който щяха да пътуват. Силк стоеше на палубата до кърмата и разговаряше с капитана.
— Мъглата ще се разсее, щом навлезем в морето, ваше височество — тъкмо казваше капитанът, когато Гарион се приближи към тях. — В пролива между континента и Мелцена винаги духа силен вятър.
— Добре — рече Силк. — Не ми се ще да се блъснем в някой друг кораб. За колко време смяташ, че ще пристигнем в Мелцена?
— Ще пътуваме почти през целия ден, ваше височество — отвърна капитанът. — Разстоянието е голямо, но вятърът е попътен и ни подпомага. За да се върнеш от острова на континента обикновено са нужни няколко дни.
— Скоро ще свършим с товаренето — каза Силк.
— Можем да тръгнем веднага щом сте готови, ваше височество.
Силк кимна, отиде при Гарион и попита:
— По-добре ли си?
— Какво имаш предвид?
— Ами беше много кисел сутринта — тъкмо беше станал.
— Съжалявам. Толкова много неща са се струпали на главата ми…
— Разкажи на някого за тях — посъветва го Силк. — Грижите не тежат толкова много, когато ги споделиш с приятелите си.
— Идваме все по-близо до целта — рече Гарион. — Дори ако тази среща не стане на Мелценските острови, все пак от нея ни делят само няколко месеца.
— Това е добре. Вече взе да ми омръзва да живея все на седлото.
— Но все още не знаем какво точно ще се случи.
— Разбира се, че знаем. Ще срещнем Зандрамас, ще я съсечеш на две с вълшебния си меч и след това ще заведем жена ти и сина ти в Рива, където им е мястото.
— Ала не можем да сме сигурни, че ще се случи точно това, Силк.
— Не знаехме, че ще победиш и в схватката с Торак, но ти го стори. Всеки, който се е бил с бог и при това е надделял, не бива да се страхува от някаква си долнопробна магьосница.
— Откъде знаем, че е „долнопробна“?
— Тя не е ученичка на някой бог, нали?
— Не знам. Но мисля, че надминава по способности учениците на боговете. Тя е Детето на Мрака и това прави заплахата от нейна страна по-опасна, отколкото би била, ако ни предстоеше схватка с някой от учениците на Торак. — Кралят на Рива стовари юмрук върху парапета. — Ще ми се да знаех как би трябвало да постъпя. Когато се изправих срещу Торак, това ми беше известно. А сега не съм сигурен.
— Ще получиш необходимите инструкции, когато му дойде времето, убеден съм в това.
— Но ако знаех сега, можеше да се подготвя.
— Имам чувството, че човек просто не е в състояние да се подготви за такова нещо, Гарион. Снощи следата те доведе до пристанището, нали?
— Да. Отново бяха двете следи. И Зандрамас, и Сардионът са тръгнали оттука. До голяма степен сме сигурни, че Зандрамас отива в Мелцена. Само боговете знаят накъде е поел Сардионът.
— А може би дори за тях това остава неизвестно.
Голяма водна капка се откъсна от въжетата на такелажа, които се губеха в мъглата, и падна върху рамото на Силк.
— Защо все на мен се случват такива неща?
— Какви?
— Щом нещо влажно и мокро се откъсне от небето, винаги цопва върху мен.
— Може би някой се опитва да ти каже нещо — ухили се Гарион.
Тот и Дурник докараха последните два коня на борда и Силк извика:
