се Се’Недра към Велвет след два дни.
— Не, разбира се — отговори й русокосата девойка. — Но засега ще го оставя да се порадва на положението си. По-късно ще имам достатъчно време да го науча на някои истини от живота.
— Ужасна си! — изкикоти се Се’Недра.
— Естествено. Но нима ти не стори същото с нашия герой? — И Велвет погледна многозначително към Гарион.
— Лизел — твърдо каза Поулгара. — Пак издаваш тайни!
— Съжалявам, лейди Поулгара — отвърна гузно русокосата драснианка.
Към следата на Зандрамас скоро се присъедини мрачната алена следа на Сардиона: двете продължиха заедно напред, прекосявайки Ренгел към река Калахар и границата на Селанта. Изглежда двете следи на злото също се бяха насочили към Джарот.
— Защо Зандрамас е тръгнала към морето? — разтревожено попита Гарион дядо си.
— Кой знае? — отвърна Белгарат. — Тя е чела пророчествата от Ашаба, а аз не съм. Може би знае накъде и с каква цел е тръгнала, а аз просто вървя след нея слепешком.
— Но какво ще стане, ако…
— Моля те, не повтаряй непрекъснато „какво ще стане, ако“, Гарион — рече Белгарат. — Имам си достатъчно проблеми.
Прекосиха река Калахар с няколко лодки, които, изглежда, принадлежаха на Силк, и пристигнаха в града-пристанище Джарот, разположен в кралство Ренгел. Докато минаваха по калдъръмените улици, цели тълпи хора излязоха от къщите да ги приветстват. Силк яздеше начело на колоната и благосклонно махаше с ръка в знак, че приема поздравите на посрещачите.
— Какво става? — попита Дурник.
— Неговите хора го обичат — обясни Ерионд.
— „Неговите“ хора ли?
— Кой притежава човека, Дурник? — попита тъжно русокосият младеж. — Онзи, който го управлява ли, или онзи, който му плаща?
Канторите на Силк в Джарот бяха наистина пищни — видът им беше дори прекалено показен. Подовете бяха застлани с дебели малореански килими, стените бяха облицовани с рядка, полирана до блясък дървесина, чиновници в скъпи ливреи се движеха буквално навсякъде.
— Човек трябва да действа съобразно положението, което заема в обществото — каза дребничкият мъж на приятелите си. — Местните жители се впечатляват силно от подобно представление.
— Разбира се — отвърна сухо Белгарат.
— Ти сигурно не мислиш, че аз…
— Я да забравим това, Силк.
— Но всичко това създава толкова голямо удоволствие, Белгарат — ухили се Силк.
И тогава Белгарат направи нещо, каквото Гарион никога не би повярвал, че някой ден ще види — вдигна умолително и двете си ръце към небето, лицето му придоби трагично изражение и Белгарат промълви едва чуто:
— О, защо тъкмо аз трябва да изтърпя всичко това?
Белдин буквално щеше да се пръсне от смях.
— Е? Какво? — сърдито го изгледа Белгарат.
— Нищо, нищо — отвърна Белдин.
Агентът на Силк в Джарот беше един мелцен с опулени очи, казваше се Касвор. Касвор крачеше така измъчено, сякаш цялото бреме на света се бе стоварило върху плещите му, при това непрекъснато въздишаше. Той влезе уморено в канцеларията, където се бе разположил Силк, седнал зад огромно писалище, сякаш върху императорски трон. Останалите си бяха избрали удобни столове, подредени край стената.
— Принц Келдар — поздрави Касвор и се поклони.
— Здравей, Касвор — небрежно отговори Силк.
— Погрижих се да получите помещенията които пожелахте, ваше височество. — Касвор въздъхна. — Странноприемницата се нарича „Лъвът“. Намира се на две пресечки оттук. Запазил съм целия последен етаж за вас и приятелите ви.
Дурник се наведе и прошепна на Гарион.
— В Камаар бяхме отседнали в една странноприемница — не се ли казваше и тя „Лъвът“? Мястото, където ни арестува Брендиг?
— Струва ми се, че във всички градове по света има странноприемница, която носи името „Лъвът“ — отговори му Гарион.
— Отлично, Касвор. Отлично — тъкмо казваше Силк.
Касвор се усмихна едва-едва.
— Как върви бизнесът? — попита Силк.
— Правим добра печалба, ваше височество.
— Колко добра?
— Около четиридесет и пет процента.
— Не е зле. Но все пак трябва да поприказвам с тебе по един друг въпрос. Хайде да престанем да купуваме боб.
— Страхувам се, че вече е късно да сторим това, ваше височество.
— Така ли? — Думите на Силк прозвучаха уплашено, ала очите му светнаха. — Как се случи това?
— До нас долетяха най-различни слухове, освен това няколко пъти пращаха хора от Бюрото по военните доставки. Всички се опитват да купуват боб, но ние изкупихме цялата реколта.
— До зрънце, така ли?
— Да, ваше височество.
— Продавайте боба — рече Силк.
Тези думи, изглежда силно сепнаха Касвор.
— Изкупихме бобената реколта, очаквайки военен поход на император Закат в Каранда. Ала такъв поход няма да има.
— Наистина ли сте сигурен в това, ваше височество?
— Имам достъп до определени източници на информация. Когато истината за похода се разчуе, пазарът за боба ще замре — ще потъне като камък към дъното. Ние не щем няколко милиона тона боб, с които няма да знаем какво да правим, нали? Имаме ли някакви предложения за откупуване?
— Мелценският консорциум прояви известен интерес, ваше височество. Готови са да заплатят с два пункта по-високо от пазарната цена.
— Преговаряй с тях, Касвор. Щом приемат да ни дадат три пункта над пазарната цена, продавай. Хич не ми се ще да ям сам целия боб, натрупан при тебе.
— Да, ваше височество.
Белгарат многозначително се прокашля.
Силк погледна възрастния мъж и кимна.
— Току-що пристигнахме, прекосявайки Воресебо и Ренгел — каза драснианецът. — Нещата там са твърде хаотични.
— Аз също чух за това, ваше височество — отвърна Касвор.
— Има ли размирици и на други места в тази част на Малореа? Предстои ни да свършим някои неща тук и хич не ни се ще да ги правим в области, където вилнее война — ако това не е крайно необходимо, разбира се.
Касвор вдигна рамене.
— Даршива е раздирана от дрязги и заговори, но в това няма нищо ново. През последните десетина години в Даршива цари безредие и размирици. Позволих си да изтегля всички наши хора. Там не е останало нищо, за което би си струвало да положим някакви усилия. — Той погледна към тавана с престорено благочестие и каза: — Дано на Зандрамас й излезе цирей на носа.
— Амин — подкрепи го пламенно Силк. — Има ли някое друго място, което би трябвало да избягваме?
