— Вече натоварихме всичко, капитане. Можем да тръгваме.
— Да, ваше височество — рече капитанът и започна да крещи заповедите си към моряците.
— Отдавна искам да те попитам нещо — обърна се Гарион към Силк. — Винаги по-рано се държеше така, сякаш изпитваше срам от благородническата си титла. Тук, в Малореа, изглежда, се наслаждаваш на пищния й блясък.
— Колко цветисто!
— Разбираш какво искам да кажа.
Силк се почеса по ухото.
— На запад титлата ми създава само неприятности и неудобства. Привлича прекалено много внимание, а това ми пречи. В Малореа положението е различно. Тук никой не те приема на сериозно, ако не притежаваш някаква титла. Щом имаш такава — използвай я пълноценно. Титлата ми отваря много врати и ми позволява да правя сделки с хора, които не биха изхабили и секунда от ценното си време за Амбар от Кофу или за Радек от Боктор. Всъщност нищо не се е променило.
— Значи всички тези пози и помпозност — прости ми, че използвам тези думи — са само за да бъде представлението ти по-убедително. Така ли?
— Разбира се, Гарион. Нали не мислиш, че наистина съм се превърнал в глупаво магаре?
Странна мисъл проблесна в съзнанието на Гарион.
— В такъв случай и принц Келдар е също измислен образ, каквито са Амбар и Радек, нали?
— Естествено.
— Но кой тогава е истинският Силк?
— Трудно е да се каже, Гарион. — Силк въздъхна. — Понякога ми се струва, че съм го изгубил някъде по пътищата преди много години. — Дребничкият драснианец се взря в мъглата. — По-добре да слезем при другите. Мрачните сутрини винаги предразполагат към такива тъжни разговори.
На около една левга от пристанището мъглата започна да се разсейва. Морето на изток от Малореа се надигаше на дълги тежки вълни, подсказващи за огромни водни пространства без никаква суша. Корабът летеше с попътния вятър, носът му пореше вълните и късно следобед брегът на най-големия от Мелценските острови вече можеше ясно да се види на хоризонта.
Пристанището беше пълно с кораби от всички части на Малореа. Вече се беше смрачило, когато разтовариха конете и багажа, а след това Силк поведе приятелите си по широките улици към къщата, която поддържаше в града. Улиците бяха широки и педантично почистени. Постройките имаха внушителен вид, а всички жители носеха дрехи в убити цветове. Тук нямаше шум и блъсканица, така типични за другите големи градове: и тук гражданите се движеха по улиците с истинско благоприличие, уличните търговци не хвалеха стоките си с пронизителни гласове, които допринасяха най-много за постоянния водопад от крясъци и бъбрене, превърнали се в емблема на други градове, чиито жители се славеха с далеч по-невъздържания си нрав. Макар че Мелцена бе разположена в тропическа географска ширина, непрекъснатият вятър откъм океана правеше климата приятен.
Къщата на Силк тук без никакво преувеличение можеше да бъде наречена „палат“. Беше изградена от мрамор и се издигаше на няколко етажа. Пред нея се простираше голяма, съвършено поддържана градина, в която растяха великолепни дървета. Път, застлан с красиви плочи, минаваше през градината и извеждаше до веранда, оградена с колони. На входа почтително ги очакваха лакеи, облечени в ливреи.
— Наистина великолепна постройка — отбеляза Сади.
— Хубаво малко местенце — призна Силк с небрежен тон, и след това се разсмя. — Всъщност, Сади, направих тази къща, за да я изложа на показ пред гражданите. Лично аз предпочитам стари бедняшки кантори в тесните странични улички, ала Мелцена приема всичко съвсем сериозно и човек просто трябва да е в крак с обичаите. Особено ако желае да има успешен бизнес. Заповядайте, дами и господа.
Изкачиха широкото стълбище и влязоха във внушителния вход. Фоайето беше обширно, а стените блестяха, облицовани с мрамор. Силк ги поведе по величествените стъпала на вътрешното стълбище.
— Използваме стаите на приземния етаж като кантори — обясни драснианецът. — Покоите за гости са горе.
— Какъв бизнес имаш тук? — попита Дурник. — Не видях наблизо нито една постройка, напомняща на склад.
— В Мелцена няма складове — каза Силк и отвори вратата към изключително просторна всекидневна, застлана с дебели сини килими. — Решенията за различни сделки вземаме тук, разбира се, ала стоките остават на склад на континента. Просто няма смисъл да прекарваме нещата дотук, а след това да ги връщаме обратно.
— Звучи логично — рече одобрително ковачът.
Мебелите бяха красиви и удобни кресла. Восъчни свещи горяха в красиви поставки, прикрепени към облицованите с мека дървесина стени.
— Вече е късно да обикаляме улиците да търсим Зандрамас — отбеляза Силк. — Според мен най-добре да похапнем нещо за вечеря, после да се наспим, а утре рано сутринта аз и Гарион ще излезем из града.
— Да, това е, което можем да направим — съгласи се Белгарат и се отпусна на един великолепно тапициран диван.
— Мога ли да ви предложа нещо за пиене, докато очакваме вечерята? — попита Силк.
— Мислех си, че въобще няма да се сетиш — изръмжа Белдин, тръшна се на едно кресло и зачеса брадата си.
Силк дръпна шнура на малка камбанка и мигновено след това в стаята влезе един слуга.
— Вино — каза само Силк.
— Да, ваше височество.
— Няколко вида.
— А случайно да имаш пиво? — попита Белдин. — От виното получавам киселини.
— Донеси и пиво за зажаднелия ми приятел — заповяда Силк. — Съобщи в кухнята да приготвят вечеря за единадесет души.
— Незабавно, ваше височество. — Слугата се поклони и излезе.
— Предполагам, че имаш и място, където да се изкъпем? — попита Поулгара и свали наметалото си.
— Но ти се къпа снощи в Джарот, Поул — изтъкна Белгарат.
— Да, татко — отвърна замечтано тя. — Зная.
— Навсякъде в покоите има бани — каза й Силк. — Ваните не са толкова големи, колкото в палата на Закат, но все ще свършат работа.
Вълшебницата се усмихна и седна на един диван.
— Моля, разположете се удобно — обърна се Силк към останалите.
— Мислиш ли, че някой от хората ти тук би могъл да знае какво става по света?
— Да, това е съвсем естествено.
— Че защо пък да е естествено?
— Още от момче се занимавам с шпионски дела, Белгарат, а старите навици трудно умират. Всичките ми хора са получили инструкции да събират информация.
— И какво правиш с нея? — попита Велвет.
Дребничкият драснианец сви рамене.
— Разучавам я и я сортирам. Работата с информацията ми доставя точно същото удоволствие, колкото и работата с пари.
— Изпращаш ли нещо от тази информация на Джевълин в Боктор?
— От време на време му подхвърлям по някоя трохичка — просто му напомням, че все още съм жив.
— Сигурна съм, че това му е известно, Силк.
— Защо не повикаш някого… просто някой от твоите хора, да ни осветли какво ново се е случило, докато пътувахме? — предложи Белгарат. — От известно време нямам никаква връзка със света, а много ми се иска да узная какво правят някои хора.
— Добре — съгласи се Силк, отново дръпна шнура на малката камбанка и в стаята се появи друг слуга, облечен в ливрея.
