беше неспокоен още от мига, когато напуснаха къщата на Силк и излязоха на улицата, и раздразнено присви уши, щом Гарион се опита да го укроти. Той потупа красивата шия на коня, за да го успокои, ала усети нервното потрепване на мускулите под лъскавата кожа.
— Зная — каза кралят на Рива. — И аз изпитвам същото чувство, но трябва да почакаме още малко, докато излезем извън града. Там ще можем да потичаме.
Кретиен изпръхтя, после жално изцвили.
— Още малко остава — увери го Гарион.
Яздеха един след друг по пълните с хора улици. Силк предвождаше колоната. Вятърът носеше прашен аромат на есен.
— Какви са тези сгради ей там? — извика Ерионд на Силк и посочи високите постройки, които се издигаха в центъра на един зелен парк.
— Това е университетът на Мелцена — отговори Силк. — Най-крупната учебна институция за получаване на висше знание в цял свят.
— Дори по-голям от университета в Тол Хонет? — попита Гарион.
— О, да. Много по-голям. Мелцените изучават всичко. В този университет се развиват области от знанието, които в Толнедра въобще не признават.
— Така ли? И кои са те?
— Приложна алхимия, астрология, некромантия, основи на магьосничеството и разни други такива неща. Има дори цял колеж, който се занимава с предсказания за бъдещето по листата на чая.
— Не говориш сериозно, нали?
— Аз наистина не приемам такива неща сериозно, но те — да.
Гарион се засмя и продължи напред.
Движението по улиците стана още по-натоварено, ала дори в суетнята хората запазваха благоприличния си вид. Независимо от това колко нетърпящи отлагане бяха делата на мелценските търговци, те никога не се отдаваха на грижите си до такава степен, че да не намерят време за приятелско бъбрене с конкурентите си. Откъслечните разговори, долитащи до слуха на Гарион, докато яздеха из улиците на града, се простираха в различни области — от времето и политиката до подреждането на различни видове цветя. Ала повечето разговори бяха посветени на цената на боба.
Когато стигнаха до северната порта, огромният меч отново започна да го тегли напред. Въпреки критиките на Силк, кралят на Рива беше решил, че няма да излиза извън пределите на града без оръжието си. Зандрамас имаше обичай да оставя капани след себе си, а Гарион определено не желаеше да попадне в някой от тях съвсем неподготвен. Щом излязоха през портата, той пришпори Кретиен и се придвижи напред до Силк.
— Тръгнала е по този път — каза риванският крал и посочи широкото шосе, простиращо се на север.
— Добре поне че не минава направо през полето — отбеляза Силк. — Земята тук на места става блатиста, а аз никак не обичам да яздя из рядка кал.
Белгарат не беше изрекъл нито дума, откакто напуснаха къщата на Силк, и изглеждаше ядосан. Сега той излезе напред, присъедини се към Силк и Гарион и каза:
— Нека повторим още веднъж всичко — стъпка по стъпка. Какво точно каза твоят приятел?
— Ами — започна замислено риванският крал, — започна с това, че всички пророчества били загадъчни — по такъв начин предпазвали информацията и не позволявали тя да попадне в неподходящи ръце.
— В това има известен смисъл, Белгарат — намеси се Белдин, който яздеше зад тях.
— Може — отвърна Белгарат. — Ала в никакъв случай не облекчава работата ни.
— Никой не е обещавал, че ще е лесно.
— Зная. Просто ми се ще да не ни създават всевъзможни пречки, усложнявайки бездруго трудно разбираемите текстове. Продължавай, Гарион.
— След това каза, че сме само на три дни път след Зандрамас — отвърна Гарион.
— Това означава, че тя вече е напуснала острова — отбеляза Силк.
— И как стигна до този извод? — попита го Белгарат.
— Мелцена е голям остров, но не чак толкова — за два дни човек може да стигне на кон от единия до другия му край. Може би е отишла до един от островите на север, но щом сме изостанали на три дни път от нея, значи вече не е тук.
Белгарат изсумтя и попита:
— Какво друго каза?
— Спомена, че трябва да извършим тук нещо друго — искам да кажа, че трябва да сторим нещо, освен това, че намерихме следата на Зандрамас.
— Но не е посочил точно какво е то, така ли?
— Не, не ми каза. Ала обясни защо не трябва да го прави: ако каже на мен какво трябва да направим, другото пророчество ще съобщи на Зандрамас някои неща, които не са й известни. И ми каза, че тя не знае къде се намира Мястото, което вече не съществува. Освен това ми разкри, че в Пророчествата от Ашаба това място също не е посочено.
— Подсказа ли ти по някакъв начин каква точно ще е нашата задача?
— Само спомена, че днес някакъв човек ще каже нещо, което ще бъде изключително важно за нас.
— И кой ще бъде този човек?
— Не ми каза. Само отбеляза, че човекът щял да изрече тази фраза мимоходом и предупреди, че не бива да я пропускаме. Трябвало да сме нащрек, за да я забележим.
— Нещо друго?
— Няма. Каза го и изчезна.
Възрастният мъж започна да ругае.
— И аз се чувствах по съвсем същия начин — съгласи се с реакцията му Гарион.
— Той е направил всичко, каквото е могъл, Белгарат — рече Белдин. — Останалото зависи от нас.
Белгарат направи гримаса.
— Имаш право.
— Разбира се, че имам право. Винаги съм прав.
— Не стигай толкова далеч в твърденията си. Е, нека направим план за действие. Първо трябва да открием къде е отишла Зандрамас. След това ще започнем да анализираме всяка случайна забележка, която сме чули. — Вълшебникът се обърна назад и викна на останалите: — Всички да слушат и да помнят! — След това пришпори коня си и се понесе напред.
Някакъв ездач облечен в тъмносини дрехи, профуча в галоп край тях — яздеше към града с нетипично висока скорост. След като непознатият се отдалечи на достатъчно голямо разстояние от тях, Силк се разсмя.
— Кой беше този? — попита Дурник.
— Един от членовете на Консорциума — отвърна весело Силк. — Очевидно виконт Еска спешно свиква нова сесия.
— Трябва ли и аз да зная подробности по този въпрос? — попита Белгарат.
— Не, освен ако не се интересуваш от пазарната цена на боба.
— Би ли престанал с глупостите си и да се съсредоточиш върху онова, с което трябва да се справим?
— Просто беше наложително да го направи, дядо — защити приятеля си Гарион. — Виконтът ни спря на улицата, докато търсехме следата на Зандрамас. Щеше да бъбри цял ден, ако Силк не го бе пратил за зелен хайвер.
— А спомена ли нещо по въпроса, който ни интересува?
— Не, приказва само за боба.
— Днес срещахте ли някого другиго? Разкажи ни за срещите си, Гарион.
— Натъкнахме се на един човек от тайната полиция на Брадор. Предполагам, че изпратеният от него вестоносец вече е на път към Мал Зет.
— Той каза ли нещо особено?
