— Би ли помолил Ветер да дойде при нас? — попита Силк.
Слугата се поклони и излезе.
— Ветер е моят агент тук — каза Силк и седна на едно кресло. — Привлякох го от тайната полиция на Брадор. Този човек има остър ум за бизнеса, освен това е преминал през специално обучение в разузнавателните служби.
Ветер се оказа човек с тясно лице и нервен тик на левия клепач.
— Ваше височество е пожелал да ме види? — попита почтително той от прага.
— А, здрасти, Ветер — рече Силк. — Известно време странствах и се питам дали би могъл да ме осведомиш какво се е случило напоследък.
— Тук, в Мелцена ли, ваше височество?
— Всъщност имам нужда от по-обща информация.
— Добре. — Ветер замълча за миг, после почна: — В Мал Зет имаше чумна епидемия. Императорът затвори града, за да спре разпространяването на болестта, затова известно време нямаме никаква информация от столицата. Но чумата отмина и вратите отново са отворени. Сега агентите на императора се движат свободно из цяла Малореа. В централна Каранда има размирици. Изглежда, са били предизвикани от някакъв бивш гролим на име Менга. Всички каранди вярвали, че в борбите срещу императора са замесени демони, но карандите винаги си обясняват необичайните неща с намесата на демони. Но въпреки това изглежда, че наистина е имало няколко свръхестествени явления по тези места. Менга не се е появявал отдавна и постепенно отново се установява ред и законност. Императорът се отнесе достатъчно сериозно към тези брожения и поради тях изтегли армията си от Ктхол Мургос, за да потуши въстанието.
— Нима вече не е отменил заповедта си за изтегляне на войската? — попита Силк. — Ако положението в Каранда бъде овладяно, той няма да има нужда от всичката войска, нали?
Ветер поклати глава и възрази:
— Войските продължават да пристигат в Мал Джемила. От Мал Зет до нас достигна информация, че императорът е изгубил желанието си да завоюва Ктхол Мургос. Той е искал да осъществи този поход преди всичко поради лични причини, ала очевидно тези мотиви вече не са така неотложни за него. Изглежда, че основната му грижа в момента е предстоящият сблъсък между Урвон, ученика на Торак, и магьосницата Зандрамас. В близко бъдеще ще се разбере кой от двамата ще бъде победителят. Изглежда, че Урвон страда от някакво умствено заболяване, изразяващо се в нестабилност на способността му да разсъждава, ала поддръжниците му съсредоточават голям брой хора по тези места, готвейки се за нещо наистина внушително. Зандрамас също събира силите си. Нашата оценка на създалото се положение е следната: въпрос на време е императорът да изведе силите си от Мал Зет и да възстанови реда. Имаме сведения, че в Мага Рен се натрупват различни боеприпаси. Очевидно е, че Кал Закат възнамерява да използва този район като предмостие в бъдещите военни действия.
— Ние успяхме ли да реализираме някаква печалба при създалата се обстановка? — попита Силк.
— До известна степен, ваше височество. Днес продадохме част от запасите на боб на Бюрото за военни доставки.
— На каква цена?
— С около петнадесет пункта по-висока от тази, на която купихме боба.
— Изпрати съобщение за това на Касвор в Джарот — рече Силк и явно се вкисна. — Казах му да продава на тринадесет пункта. Мелценският консорциум му отправяше предложения. Има ли вероятност цената да се повиши?
Ветер само вдигна рамене.
— Нека се разчуе, че сме продавали на петнадесет пункта. Обади се на Касвор да задържи, докато не стигне такова ниво.
— Ще се погрижа за това, ваше височество. — Ветер се намръщи и продължи: — В Даласия става нещо особено. Все още не сме успели да разберем точно какво е, но всички даласианци са много развълнувани. Кел е затворен — не допускат никого нито да влиза, нито да напуска града. Не можем да изпратим никого от нашите хора да проучи за какво става дума, а Кел е източникът за всичко, което се случва в Даласия.
— Някакви новини от запад? — попита Гарион.
— В Ктхол Мургос все още се запазва равновесие между противниковите сили — отвърна Ветер. — Кал Закат намалява броя на войските си там и е дал заповед на генералите си да се приберат в Малореа. Все още държи в свои ръце градовете в източен Ктхол Мургос, ала провинциите отхвърлят властта му. Все още не е сигурно дали крал Ургит ще се възползва от това положение. Сега умът му е зает с други неща.
— О, така ли? — възкликна Силк. — И с какво по-точно?
— Крал Ургит се жени. Доколкото ми е известно, неговата избраница е принцеса от династията Ктан.
Силк въздъхна.
— Крал Гетел Тул умря — продължи Ветер. — Нател, синът му, наследи трона. Нател е безнадежден некадърник, затова не можем да сме сигурни колко ще продължи царуването му. — Ветер замълча и почеса брадичката си. — Докладваха ми, че в Боктор е имало среща на Съвета на алорните. Алорнските крале се събират веднъж годишно, но обикновено предпочитат за срещите си град Рива. Друг необичаен факт е, че на сбирката им са присъствали мнозина монарси, които не са владетели на алорнски кралства.
— О! — възкликна Белгарат. — И кои са те?
— Кралят на Сендария, императорът на Толнедра и крал Дроста от Гар ог Надрак. Кралят на Арендия бил болен, но изпратил свои представители.
— Какво ли са наумили? — измърмори Белгарат.
— Не успяхме да се доберем до дневния ред на срещата — отвърна Ветер, — но не след дълго делегация от дипломати от кралствата, представени в Боктор, отидоха в Рак Урга. Носят се слухове, че са започнали някакви особено сериозни преговори.
— Какво правят тези хора! — извика Белгарат, изгубил всякакво търпение.
— Непрекъснато ти говорех да не оставяш алорните без надзор — намеси се Белдин. — Ако има най- незначителна възможност да направят някаква голяма грешка, непременно ще я направят.
— Цената на златото се повишава — продължи Ветер. — Цената на малореанските крони спада. Мелценските империали са стабилни, но пазарът на диаманти претърпява такива драстични колебания, че изтеглихме инвестициите си от тази стока. Това е цялата текуща информация, ваше височество. Ще подготвя по-подробен доклад и утре рано сутринта ще го намерите на писалището си.
— Благодаря, Ветер — каза Силк. — Засега това е достатъчно.
Ветер се поклони и излезе.
Белгарат закрачи из стаята и заруга под нос.
— Не можеш да направиш нищо, татко — каза Поулгара. — По-добре въобще въобще не се разстройвай.
— Може би имат някаква причина, за да постъпват така — предположи Силк.
— Какви възможни доводи биха могли да изтъкнат, за да започнат преговори с мургите?
— Не зная. — Силк разпери ръце. — Не съм бил там, когато са взели това решение. Може би Ургит им е предложил нещо, което искат.
Белгарат продължи да ругае.
След около половин час приятелите отидоха в трапезарията и се разположиха в единия край на огромна маса, която с лекота би могла да побере петдесет души. Покривката беше снежнобяла, ножовете и вилиците бяха от чисто злато, а порцелановите чинии бяха украсени със златни кантове. Обслужването беше изтънчено, а гозбите толкова обилни, сякаш бяха приготвяни за голямо пиршество.
— Трябва да поговоря с твоя готвач — рече Поулгара, докато приключваха с десерта. — Очевидно е много даровит човек.
— Би трябвало — отвърна Силк. — Струва ми цяло състояние.
— Бих казал, че можеш да си позволиш такива разходи — отбеляза Дурник, оглеждайки луксозните мебели.
Силк се отпусна в креслото си и започна да върти за столчето красивата си сребърна чаша.
— Няма смисъл да поддържам подобна къща, при положение че идвам тук два пъти в годината — призна той. — Но хората просто го очакват от мен.
