— Аз също бях много ядосан — спомни си Белдин. — Бях сърдит на теб.
— А защо трябваше да си го изкарваш на онова дърво?
— В последната секунда си спомних, че учителят ни е привързан към теб. Не исках да нараня чувствата му, като те изтрия от лицето на земята.
— Това вероятно е спасило живота ти. Ако беше казал: „Престани да съществуваш!“, сега нямаше да бъдеш тук.
Белдин се почеса по корема.
— Това може би обяснява факта защо има толкова малко случаи на спонтанно овладяване на умението да се правят вълшебства. Когато някой е разярен от нещо, първото му желание е да го унищожи. Това вероятно се е случвало много, много пъти, ала станалите по спонтанен начин вълшебници вероятно са се самоунищожили в мига, когато са направили откритието.
— Никак не бих се изненадал, ако истината е тъкмо такава — съгласи се Белгарат.
Сенджи пребледня още повече и каза:
— Мисля, че трябва да узная още много неща от вас.
— Първото правило е следното — подхвана Гарион. — Вселената не ни позволява да лишаваме от съществуване различни живи и неживи неща. Ако опитаме да го сторим, силата се обръща към самите нас, затова тъкмо ние ще изчезнем от лицето на земята.
Кралят на Рива потрепера, припомняйки си унищожаването на Ктучик, погледна Белдин и попита:
— Правилно ли се изразих?
— Да, това обяснение е твърде близо до истинската същност на нещата. Разбира се, всичко е много по-сложно, но ти описа процеса много точно.
— Успявали ли са някои от учениците ти да го постигнат? — обърна се Белгарат към Сенджи.
Алхимикът се намръщи и каза:
— Може би. Неколцина от тях изчезнаха някъде, но е вероятно и да не са успявали.
— Вземаш ли още ученици?
Сенджи поклати глава.
— Вече нямам търпение да се занимавам с тази работа. Само един на десет успява да схване същността, останалите само хленчат и ме обвиняват, че не им обяснявам достатъчно добре какво да правят. Затова отново се върнах към алхимията. Вече не използвам почти никакви вълшебства.
— Казаха ни, че всъщност вече можеш да го правиш — каза Гарион. — Имам предвид — златото.
— О, да — отвърна Сенджи. — Всъщност това е много лесно, но процесът е по-скъп от самото злато. Тъкмо това се опитвам да направя — да опростя процеса, като използвам по-евтини химикали. Ала не мога да привлека някой желаещ да финансира опитите ми.
Гарион почувства внезапно пулсиране до бедрото си и погледна кесийката, в конто носеше Кълбото. В ушите му се разнесе особен звук — някакво гневно бръмчене, много различно от благозвучните акорди, които Кълбото издаваше обикновено.
— Какъв е този звук? — попита Сенджи.
Гарион отвърза кесията от колана си и я отвори. Кълбото сияеше с гневен ален блясък.
— Зандрамас? — попита Белгарат напрегнато.
Гарион поклати глава.
— Не, дядо.
— Може би то иска да те заведе някъде?
— Тласка ме в определена посока.
— Хайде да видим къде иска да отиде.
Гарион стисна Кълбото в дясната си ръка, изправи я напред и усети как скъпоценният камък го тласка към вратата. Излязоха в коридора, следвани от Сенджи, чието лице бе пламнало от любопитство. Кълбото ги поведе по стълбището, след това ги накара да излязат от постройката с лабораториите.
— Изглежда, иска да отиде към онази сграда там — каза Гарион и посочи издигащата се високо в небето кула от бял мрамор.
— Колежът по сравнителна теология — заяви Сенджи и подсмъркна. — Всички там са жалка група учени, въобразяващи си, че правят неоценим принос към човешкото знание.
— Следвай Кълбото, Гарион — каза Белгарат.
Четиримата прекосиха моравата. Уплашени учени се пръскаха като пилци пред тях, щом зърнеха навъсеното лице на Белгарат.
Влязоха в приземния етаж на кулата. Някакъв слаб мъж, облечен в свещенически одежди, седеше на голямо писалище точно до входа.
— Вие не сте членове на този колеж — заяви гневно той. — Не можете да влизате тук.
Без да спира дори за миг, Белгарат премести досадния чиновник в средата на моравата заедно с писалището.
— В определени случаи вълшебствата могат да бъдат полезни — призна Сенджи. — Може би трябва да ги проуча в по-голяма дълбочина. Алхимията започва да ме отегчава.
— Какво има зад тази врата? — попита Гарион и посочи напред.
— Това е техният музей. — Сенджи вдигна рамене. — Истински хаос от стари идоли, религиозни реликви и други подобни на тях неща.
Гарион натисна дръжката на вратата и каза:
— Заключено е.
Белдин изби вратата с ритник, като нацепи на трески дървото — около ключалката.
— Защо го направи? — попита Белгарат.
— А защо не? — Белдин вдигна рамене. — Не си струва да съсредоточавам волята си заради някаква най-обикновена врата.
— Ставаш мързелив.
— Ако искаш, мога веднага да я поправя — така ще можеш сам да я отвориш.
— О, я стига!
Влязоха в прашно, отрупано с множество предмети помещение. В центъра имаше няколко редици стъклени витрини, а стените бяха украсени с гротескни статуи. От тавана висяха паяжини и всичко бе покрито с прах.
— Не идват тук много често — отбеляза Сенджи. — Готови са да съчинят безброй умопобъркани теории, ала не желаят да проследят истинския ефект от религиозните чувства на човека.
— Натам! — извика Гарион, защото Кълбото в ръката му продължаваше да го тласка напред. Кралят на Рива забеляза, че блясъкът на скъпоценния камък става все по-ален и по-наситен. Самото Кълбо пареше все по-болезнено кожата му.
Изведнъж Кълбото спря Гарион пред една стъклена витрина, в която имаше някаква възглавничка. Кълбото излъчваше буквално изгаряща топлина, а аленият му гневен блясък изпълни цялата стая.
— Какво е имало в тази витрина? — попита Белгарат.
Сенджи се наведе да прочете надписа върху потъмнялата пиринчена табелка, прикрепена към витрината.
— О — възкликна той. — Това е витрината, където съхраняваха Ктраг Сардиус — това беше по времето преди да го откраднат.
Изведнъж без никакво предупреждение Кълбото сякаш подскочи в ръката на Гарион и празната стъклена витрина избухна, разбивайки се на безброй парчета.
8.
— Колко време е останал Ктраг Сардиус тук? — обърна се Белгарат към потресения Сенджи, който се взираше със страхопочитание в мрачно проблясващия скъпоценен камък в ръката на Гарион.
— Сенджи! — рязко каза Белгарат. — Попитах те нещо!
— Дали това нещо в ръката му е онова, което си мисля? — попита алхимикът и посочи Кълбото с треперещи пръсти.
— Да, това е Ктраг Яска — каза Белдин. — Ако наистина възнамеряваш да участваш в тази игра, трябва
