— Е, Релг — подхвърли Барак, — това задоволява ли чувството ти за благоприличие?
Релг помисли известно време и каза:
— Да. Мисля, че ще свърши работа. — След това се засмя — това беше първата усмивка, която Барак виждаше на лицето му. — Кога тръгваме?
Негово императорско величество Кал Закат стоеше до един прозорец във високата кула в Мага Рен и наблюдаваше огромната река Маган. Плавателните съдове с всякакви размери образуваха многобройна армада, движеща се надолу по течението. Те приближиха града в правилен ред и се насочиха към пристана, където кралските полкове чакаха да се качат на борда.
— Имаш ли някакви новини? — попита императорът.
— Нещата долу са твърде хаотични, ваше императорско величество — съобщи Брадор, началникът на Бюрото на вътрешните работи. Той носеше строга кафява връхна дреха. — Изглежда, основният сблъсък между Урвон и Зандрамас ще стане в Пелдан. Урвон се приближава от север. Зандрамас превзе Пелдан миналия месец, за да го превърне в защитна зона между Урвон и Даршива. Съсредоточава войските си в Пелдан, за да го пресрещне.
— Какво мислиш за това, Атеска? — попита Закат.
Генерал Атеска се изправи, отиде до картата, която висеше на стената, погледна я за момент и почука с показалец по нея.
— Тук, ваше величество — посочи той, — е град Фера. Съсредоточаваме войските в тази посока, за да го превземем. Това е най-подходящата база за създаване на предна позиция, от която могат да се провеждат операции. Там река Маган е широка петнайсет мили и няма да е трудно да пресечем пътя на всеки, който пожелае да я премине от Даршива. Така Зандрамас няма да може да изпраща подкрепления. Урвон ще има числено превъзходство и ще разбие армията й. Въпреки това част от войските му също ще бъдат избити. И двете страни желаят фанатично победа и ще се бият до смърт. След като унищожи армията на Зандрамас, Урвон ще спре да събере нови сили и да оближе раните си. Тъкмо тогава трябва да нападнем ние. Той ще бъде слаб и войските му ще са изтощени. Нашите ще са със свежи сили. Изходът на битката е лесно предсказуем. След това ще прекосим река Маган и ще установим надмощието си в Даршива.
— Отлично, Атеска — заяви Закат и за миг върху студените му устни пробяга усмивка. — В твоя план има нещо, което е и очарователно, и звучи като ирония на съдбата. Първо Урвон елиминира Зандрамас, а след това ние го унищожаваме. Харесва ми идеята, че ученикът на Торак ще свърши мръсната работа вместо нас.
— Ако позволите, ваше величество, аз искам да предвождам войските и да ръководя лично превземането на Фера — каза генералът. — Зандрамас ще предприеме контраатака, защото ние ще разцепим армията й на две. Налага се да укрепим града. Ще поставя патрули по реката, за да попреча на войските й да преминат в Пелдан, заобикаляйки нашите флангове. Това е най-важната част от операцията и искам да я ръководя лично.
— На всяка цена, Атеска — даде съгласието си Закат. — Не бих възложил толкова отговорна задача на никого другиго.
Атеска се поклони.
— Ваше величество е много любезен.
— Мога ли да се намеся в разговора, ваше императорско величество? — подхвърли Брадор. — Получихме няколко много обезпокоителни съобщения от Ктхол Мургос. Нашите агенти там твърдят, че между Ургит и алорните протичат някакви много сериозни преговори.
— Между мургите и алорните? — попита недоверчиво Закат. — Те се ненавиждат от векове.
— Вероятно са намерили общ враг — предположи деликатно Брадор.
— Да нямаш предвид мен?
— Това ми се струва логично, ваше величество.
— Трябва да сложим край на това. Мисля, че трябва да нападнем алорните. Трябва да създадем нещо опасно близо до дома им, което да ги тревожи непрекъснато — така няма да имат време за приключения в Ктхол Мургос.
Атеска се изкашля леко, за да прочисти гърлото си.
— Мога ли да говоря направо, ваше величество?
— Никога не съм те чувал да се изразяваш по друг начин, Атеска. Какво искаш да кажеш?
— Единствено някой слабоумен владетел би водил война на два фронта, а само истински безумец би дръзнал да се бие на три. Вие водите война тук в Пелдан, друга в Ктхол Мургос, а замисляте и трета в Алория. Съветвам ви в никакъв случай да не предприемате подобно нещо.
На лицето на Закат се изписа крива усмивка.
— Ти си смел мъж, Атеска — рече той. — Не си спомням някой да ме е наричал слабоумен и истински безумец в едно изречение.
— Вярвам, че ваше величество ще прости откровеността ми, но това е мнението ми по въпроса.
— Всичко е наред, Атеска. — Закат махна с ръка. — Ти си тук да ми даваш съвети, а не да ме ласкаеш. Твоят прост начин на изразяване привлече вниманието ми. Много добре, няма да започваме война срещу алорните, докато не приключим тук. Нека си мислят, че съм слабоумен; истинското безумие обаче е нещо съвсем различно. Светът видя достатъчно при царуването на Таур Ургас. — Императорът закрачи из стаята. — Проклинам те, Белгарион! — избухна внезапно той. — Какво си намислил?
— О, ваше величество — Намеси се Брадор. — Белгарион не е на запад. Миналата седмица са го видели в Мелцена.
— Че какво е правил в Мелцена?
— Не можахме да научим това, ваше величество. Но е съвсем сигурно, че е напуснал островите. Смятаме, че се намира някъде в областта недалеч от самите нас.
— И без съмнение ще обърка нещата още повече. Опитай се да го откриеш, Атеска. Наистина искам да си поговоря надълго и нашироко с този млад човек. Той вилнее из света като природно бедствие.
— Ще се опитам да науча точно къде се намира той, ваше величество — отвърна Атеска. — Сега с ваше позволение, ваше величество, искам да следя войските, докато се качват на корабите.
— За колко време ще стигнете до Фера?
— Може би три или четири дни, ваше величество. Ще наредя войниците да хванат веслата и да гребат.
— Това няма да им хареса.
— Не е нужно да им харесва, ваше величество.
— Добре, тръгвай. Аз ще дойда след няколко дни.
Атеска отдаде чест и се обърна, за да излезе.
— О, между другото, Атеска — спря го Закат, — защо не вземеш едно от тези животинчета? — Той посочи няколкото котета в ъгъла.
— Ами… — поколеба се Атеска. — Много съм ви благодарен, ваше величество, но котешката козина кара очите ми да се подуват, да сълзят и накрая направо се затварят. Мисля, че очите ще са ми твърде необходими през следващите няколко седмици.
— Разбирам, Атеска — въздъхна Закат — Е, върви.
Генералът се поклони и излезе.
Закат се замисли, после каза:
— Щом не иска да вземе котето, ще го произведа във фелдмаршал — но само ако ръководената от него операция е успешна. Разбираш ли?
— Напълно, ваше величество — промърмори Брадор.
Коронацията на ерцхерцог Отрат за император на Малореа премина гладко. Отрат, разбира се, беше недодялан като пън и трябваше да му подсказват какво да прави по време на церемонията. Когато тя приключи, Зандрамас го настани на един пищно украсен трон в палата в Хемил и заповяда на придворните да бъдат безкрайно любезни с него и да го обсипват с ласкателства. След това си тръгна съвсем безшумно.
Принц Геран беше в съвсем обикновената стая в храма, която Зандрамас беше избрала за себе си. За
