— Ще го понесе. Тя те обича толкова, колкото и аз. Ще помоля леля Поул да погледне рамото ти.
— То е добре, Белгарион.
— Искаш ли да поспориш за това с леля Поул?
Тя се замисли, после каза:
— Не. Не искам. Защо не извикаш Келдар да ми подържи ръката?
— Нещо друго?
— Може да ме целунеш още веднъж.
С присъщата за лекарите безпристрастност Поулгара разтвори сивата рокля на Велвет и разгледа внимателно голямата тъмнолилава синина на рамото на русокосото момиче. Велвет се изчерви и скромно прикри с дрехата съблазнителните си форми.
— Не мисля, че има нещо счупено — рече Поулгара и внимателно опипа нараненото рамо. — Но много боли, нали?
— Забелязах — отвърна Велвет и примигна.
— Сади — каза Поулгара. — Трябва ми болкоуспокояващо. Какво предлагаш?
— Имам отвара от дилянка, лейди Поулгара — отвърна евнухът.
— Не — каза Поулгара. — Отварата от дилянка ще отнеме силите й през следващите два дни. Имаш ли блатно омайниче?
Той я погледна стреснато.
— Лейди Поулгара — възрази евнухът. — Блатното омайниче е чудесно болкоуспокояващо, но… — Сади погледна измъчената Велвет. — Но знаете какви странични ефекти има, нали?
— Ще можем да я контролираме, ако се наложи.
— Какви странични ефекти? — попита Силк, готов да защити русокосото момиче.
— То кара човека — как да кажа — да се чувства изпълнен със страст и пламенност — рече деликатно Сади. — В Нийса го използват единствено с тази цел.
— О — рече Силк и се изчерви.
— Една капка — реши Поулгара. — Не. Нека бъдат две.
— Две?! — възкликна Сади.
— Искам действието му да продължи, докато болката премине.
— Добре, две — рече Сади. — Но ще се наложи да я наблюдаваме, докато страничните ефекти преминат.
— Ако се наложи, ще я приспя.
Сади несигурно отвори червената си кутия и извади малко шишенце с тъмнолилава течност.
— Здравият разум ми нашепва противното, лейди Поулгара — измърмори той.
— Довери ми се.
— Винаги се притеснявам, когато някой изрича тези думи — обърна се Белгарат към Белдин.
— Няма какво да се притесняваш. Бездруго не можем да стигнем далеч, докато момичето не оздравее. Поул знае какво прави.
— Може би — рече Белгарат.
Сади отмери две капки от лилавото лекарство в чаша вода и я разбърка с пръст. След това много внимателно избърса ръката си с парче плат и връчи чашата на Велвет.
— Изпий я бавно — посъветва я той. — Почти веднага ще се почувстваш странно.
— Странно ли? — попита тя подозрително.
— Ще говорим за това по-късно. Всичко, което трябва да знаеш сега е, че болката ще мине.
Велвет отпи няколко глътки и отбеляза:
— Не е лошо.
— Разбира се, че не е — отвърна евнухът. — Ще ти става все по-вкусно и по-вкусно, докато стигнеш до дъното на чашата.
Велвет продължи да отпива малки глътки от течността. Лицето й се изчерви.
— О, богове! — възкликна тя. — Тук изведнъж стана много горещо!
Силк седна на пейката до нея.
— Помага ли ти?
— Какво?
— Как е рамото ти?
— Видя ли синината ми, Келдар? — Тя разтвори роклята си да му покаже рамото си. Той, както и всички останали в стаята видя освен синината и твърде много други забележителни неща. — Оо! — каза тя разсеяно, без да си прави труд да закопчае дрехата.
— Мисля, че е по-добре да предприемете предпазните мерки, за които споменахте, лейди Поулгара — напомни и Сади. — Ситуацията може да излезе извън контрол всеки момент.
Поулгара кимна и бързо постави едната си ръка върху челото на Велвет. Гарион почувства лекия тласък на волята й.
— Доспа ми се — каза Велвет. — Това от лекарството ли е?
— Да, може да се каже, че е така — отговори Поулгара.
Главата на Велвет клюмна, след това русокосата девойка се облегна на рамото на Силк.
— Вдигни я, Силк — каза Поулгара. — И ела да й намерим легло.
Силк вдигна спящото момиче и го изнесе от стаята. Поулгара вървеше след него.
— Това лекарство винаги ли има този ефект? — обърна се Се’Недра към Сади.
— Блатната омайниче ли? О, да. То може да накара дори дърво да се влюби в някого.
— Действа ли и на мъжете?
— То не прави разлика между мъжете и жените, ваше величество.
— Много интересно. — Малката кралица хвърли кос, изпълнен с лукавство поглед към Гарион. — Пази това шишенце, Сади.
— О, я стига! — възкликна Гарион.
Поулгара и Силк се върнаха и вълшебницата каза:
— Велвет спи. Разгледах и другите стаи. Изглежда, че домакинята е била много подреден човек. Единствено тук е разхвърляно — явно защото са бягали. — Тя остави свещта и приглади сивата си рокля. Лицето й сияеше доволно.
— Радвам се, че ти харесва — каза Белдин, който лежеше на една пейка до прозореца.
— Колко път има до реката? — попита го Белгарат.
— Много. Поне един ден бърза езда. Не мога да бъда по-точен. Когато задуха вятърът, едва не оскуба всичките ми пера.
— Местността пред нас населена ли е?
— Трудно е да се каже. Летях доста високо, но дори и да е имало някакви хора, със сигурност са се скрили от бурята.
— Ще се наложи да огледам наоколо утре сутринта. — Белгарат протегна крака към огнището. — Добре, че запалихме огън. Въздухът е доста студен.
— Случва се, когато върху земята са натрупани три-четири пръста лед — отвърна Белдин. — Знаеш ли, ако подобни бури са обичайно явление следобед, ще се наложи да прекосим Маган в сутрешните часове. Няма да е много забавно, ако завали град, докато сме насред реката.
— Престани веднага! — обърна се Сади към бутилката на Зит и в гласа му прозвучаха остри нотки.
— Какво има? — попита Се’Недра.
— Издаваше странни звуци — отговори Сади. — Исках да проверя дали е добре, ала тя изсъска срещу мен.
— Е, нали змиите винаги съскат.
— Но сега беше различно. Предупреди ме да стоя далеч от нея.
— Да не се е разболяла?
— Не мисля. Зит е млада, а и аз винаги проявявам голямо внимание с какво я храня.
— Може би се нуждае от ободряваща отвара. — Се’Недра погледна въпросително към Поулгара.
Поулгара се засмя и безпомощно отвърна:
— Съжалявам, Се’Недра. Нямам никакъв опит в лечението на влечуги.
