Двамата тръгнаха надолу по стълбите и когато излязоха на двора и видяха Дурник, който се покланяше малко несръчно пред Поледра.
— Госпожо — каза ковачът. Изведнъж Гарион осъзна, че те едва сега се запознават официално.
— Толкова си официален и благоразумен, Дурник — отговори вълшебницата с кестенявите коси, после протегна ръка, докосна леко лицето му и след това го прегърна. — Ти направи дъщеря ми много щастлива, Дурник — продължи тя. — Благодаря ти. — После се обърна, погледна Белгарат в очите и каза предизвикателно: — Е?
— Изобщо не си се променила — изрече той треперещ от вълнение глас.
— О, промених се, и то доста — отвърна тя недоволно. — Дори не можеш да си представиш колко.
— Не ти личи.
— Много мило от твоя страна. Чу ли разговора ми с вещицата?
Той кимна и каза:
— Ти пое голям риск, Поледра. Какво щеше да се случи, ако тя беше приела предизвикателството ти?
— Вълците обичат да поемат рискове. — Жената с кестенявите коси сви рамене. — Това им вдъхва още по-голямо желание за живот. Съвсем не беше толкова рисковано. Зандрамас е Детето на Мрака и Духът на Мрака постепенно превзема както тялото, така и душата й. Тя не би рискувала точно сега. Подготовката на подходящи заместници отнема доста време, а последният сблъсък ще се състои скоро. Добре, нека поговорим за онова, заради което искам да се срещна с теб. Сега Зандрамас има свой фаворит, когото е направила крал на ангараките.
— Вече чухме за това.
— Вие винаги сте много умели, когато е необходимо да се измъкне някаква тайна. Церемонията по коронацията беше наистина абсурдна. Зандрамас спазваше древен ангаракски ритуал. Трябваше да присъства и самият Торак, но тя се справи и с тази част. Подправи твърде много неща, но образът му беше достатъчно убедителен да заблуди доверчивите. — Поледра се усмихна. — Сигурна съм, че е убедила ерцхерцог Отрат. Той припадна три пъти по време на церемонията. Глупакът си мисли, че сега наистина е император — но палачите на Кал Закат ще му докажат колко дълбоко се заблуждава, ако има нещастието да попадне в ръцете на братовчед си. Във всеки случай на Зандрамас й остава да изпълни само още една важна задача.
— О! — рече Белгарат. — И каква е тя?
— Също като вашата. Трябва да открие къде ще се състои срещата. Не се бавете по пътя към Кел. Предстои ви да преодолеете още много неща. Времето е ограничено, а трябва да прекосите река Маган преди Закат да стигне там.
— Закат ли? — сепна се вълшебникът.
— Значи не знаехте? Той премести армията си в околностите на Мага Рен преди няколко седмици. Изпрати отряди с разузнавачи преди няколко дни и напусна Мага Рен с основната част от войските си едва вчера. Възнамерява да блокира движението по реката от северния край на Даласианските планини до джунглите на Гандахар. Ако успее да го направи, ще ви е трудно да преминете реката.
Жената с кестенявите коси погледна Белдин.
— Не си се променил много, мой гърбави приятелю.
— Нима очакваше нещо друго, Поледра? — засмя се той.
— Мислех, че поне си сменил тази стара туника. Може да се разпадне на парцали всеки момент.
— От време на време я кърпя. — Той сви рамене. — Слагам нови кръпки, щом старите се износят. Удобна е, освен това ми е по мярка. Може би оригиналната дреха вече е само спомен. Смяташ ли, че има още нещо, което трябва да знаем? Или ще продължим с обсъждането на моя гардероб?
Поледра се засмя и каза:
— Липсваш ми. О, един от йерарсите на Ктхол Мургос пристигна с кораб и хвърли котва на източния бряг на Даласианските протекторати.
— Кой?
— Агачак.
— При него има ли някой от кралете на ангараките? — попита нетърпеливо Силк.
— Да.
— Ургит?
— Не. Очевидно Ургит не се е подчинил на Агачак и е отказал да тръгне на това пътешествие.
— Ургит не се е подчинил на Агачак? Сигурна ли си? Ургит се страхува и от собствената си сянка.
— Изглежда, че вече не е така. Брат ти се промени значително, откакто го видя за последен път, Келдар. Може би новата му съпруга има пръст в тази работа. Тя е много решителна млада жена и го тласка да се променя така, че да й допадне.
— Това е ужасно — оплака се Силк.
— Вместо него Агачак е довел новия крал на тулите — един кретен, който се казва Нател. — Поледра погледна съпруга си. — Трябва да сте много внимателни, когато стигнете до Даласия. Зандрамас, Урвон и Агачак ще съсредоточат силите си в борбата срещу вас. Те се мразят, но знаят, че сте техен общ враг. Може да решат да пренебрегнат взаимната си омраза и да се обединят, за да ви отстранят от пътя си.
— Ако прибавиш към тях Закат и цялата малореанска армия, на Мястото, което вече не съществува, ще има доста хора, когато пристигнем — отбеляза Силк и направи гримаса.
— На това място числеността на армиите не е важна, Келдар. Има само трима души, които са от значение — Детето на Светлината, Детето на Мрака и пророчицата от Кел, която ще направи избора. — След това вълшебницата погледна Ерионд и го попита: — Знаеш ли какво трябва да правиш ти?
— Да — отвърна простичко той. — Това наистина не е толкова трудно.
— Може би не е — рече му Поледра, — но ти си единственият, който може да го направи.
— Ще бъда готов, когато му дойде времето, Поледра.
Вълшебницата отново погледна Белгарат и каза твърдо:
— Смятам, че най-сетне дойде времето да проведем онзи разговор, който избягваш, откакто се родиха дъщерите ни.
Възрастният мъж трепна.
— Насаме — добави тя. — Ела с мен.
— Да, Поледра — отвърна смирено той.
Вълшебницата закрачи решително към портата на чифлика.
Белгарат тръгна след нея като ученик, който очаква да бъде смъмрен — или дори да получи някакво по- тежко наказание.
— Най-сетне — въздъхна с облекчение Поулгара.
— Какво става, лейди Поулгара? — попита объркана Се’Недра.
— Мама и татко ще се сдобрят — рече щастливо Поулгара. — Майка ми умряла — или може би не е точно така, — когато родила сестра ми Белдаран и мен. Татко се самообвинява, че не е бил там, за да й помогне. Той, Мечото рамо и другите отишли в Ктхол Мишрак, за да откраднат Кълбото от Торак. Мама никога не го е обвинявала, защото е знаела от какво огромно значение е това, което правят. Но татко не могъл да си прости толкова лесно и се самонаказва през всичките тези векове. На мама най-сетне й омръзна всичко това и ще предприеме стъпки да оправи положението.
— О — рече Се’Недра и гласът й потрепери. — Това наистина е прекрасно. — Очите й изведнъж се напълниха със сълзи.
Без да каже дума, Велвет извади ефирно лека кърпичка от ръкава си, изтри очи и я подаде на Се’Недра.
Около час по-късно Белгарат се върна при приятелите си. Беше сам, но на лицето му светеше усмивка, а очите му проблясваха като на младеж. Всички сметнаха, че е неуместно да му задават въпроси.
— Според теб колко е часът? — обърна се той към Дурник.
Ковачът хвърли поглед към небето. Силният вятър отнасяше на изток последните облачета и вече се виждаха звезди.
— Има още два часа до зазоряване, Белгарат — отвърна той.
— Мисля, че тази нощ няма да може да спим повече — рече възрастният мъж. — Защо не съберем
