багажа и оседлаем конете, докато Поул приготви яйца за закуска?
Поулгара го погледна и леко повдигна вежди.
— Не възнамеряваш да тръгнем преди да се нахраним, нали, Поул? — попита я той закачливо.
— Не, татко — отвърна тя, — дори не помислям за това.
— Така си и знаех. — Вълшебникът се засмя и я прегърна. — О, Поулгара!
Очите на Се’Недра отново се напълниха със сълзи и Велвет пак й подаде кърпичката.
— Тези двете ще съсипят хубавата кърпичка — отбеляза цинично Силк.
— Е, нищо — отговори Гарион. — Имам още две резервни. — След това кралят на Рива се сети нещо и каза: — Дядо, покрай цялата тази суматоха за малко щях да забравя да споделя — преди да се превърне в дракон, Зандрамас говори с Нарадас.
— О, така ли?
— Той е бил в Гандахар и ще заведе цял полк със слонове на бойното поле.
— Те едва ли ще окажат голяма съпротива на демоните.
— Демоните няма да участват в тази битка. Зандрамас е призовала друг господар на демоните — Морджа. Той е подмамил Нахаз далеч от бойното поле. Двамата се сражават на друго място.
Белгарат почеса брадясалата си буза и попита Силк:
— Добре ли се сражава тази кавалерия от слонове от Гандахар?
— Те са почти непобедими — отговори драснианецът. — Облечени са в плетени ризници. Смазват с крака войниците на неприятелската армия и след тях остават широки пътеки. Ако демоните не участват в боя, армията на Урвон няма шанс за победа.
— Бездруго твърде много хора са замесени в тази надпревара — изсумтя Белгарат. — Хайде да прекосим река Маган и да не се намесваме в плановете на двете армии.
Закусиха и напуснаха чифлика точно когато първите лъчи на зората обагриха в алено източния хоризонт. Странно, но Гарион не чувстваше особена умора, въпреки че беше спал съвсем малко през нощта. Много неща се бяха случили и той имаше върху какво да размишлява.
Слънцето вече беше изгряло, когато стигнаха до реката Маган и продължиха да яздят на юг до Даршива. Денят беше топъл, тревата и дърветата бяха измити от бурята.
Стигнаха до малко селце от измазани с кал колиби, построени върху колове над тинята. Разнебитените кейове се простираха навътре в реката. Самотен рибар седеше на края на един от тях и небрежно държеше дълга тръстикова пръчка.
— Отиди да говориш с него, Дурник — рече Белгарат. — Провери дали знае къде можем да наемем лодка.
Ковачът кимна и отклони коня си към непознатия мъж. Без много да му мисли, Гарион го последва. Двамата скочиха от седлата недалеч от мястото, където започваше кеят, и се запътиха към рибаря.
Той беше нисък и набит човек в проста туника и кални обувки. Краката му не бяха особено чисти и по тях се виждаха множество възлести тъмночервени вени. Лицето му беше силно загоряло от слънцето. Брадата му не беше дълга, но личеше, че не се е бръснал от дълго време.
— Кълве ли? — попита го Дурник.
— Виж — отвърна рибарят и посочи дървеното ведро до себе си, без да се обръща — взираше се напрегнато в плаващата червена тапа, към която беше прикрепено влакното му.
Ведрото беше наполовина пълно с вода и вътре плуваха в кръг няколко едри пъстърви.
Дурник клекна до рибаря и отбеляза:
— Чудесни риби.
— Рибите са си риби — повдигна рамене набитият човек. — Изглеждат по-добре в чиния, отколкото във ведрото.
— Точно затова ги ловим — съгласи се Дурник. — На каква стръв ловиш?
— Опитвах на земен червей — отвърна лаконично човекът, — но не щеше. Така че минах на хайвер.
— Не съм пробвал на хайвер — призна Дурник. — Дава ли резултат?
— Хванах тия петте за половин час. Понякога стават толкова възбудени, че за да сложиш стръв на кукичката си, трябва да се скриеш зад някое дърво. В противен случай сами изскачат на брега и хукват да те преследват.
— Трябва да го опитам някой път — рече Дурник и хвърли замечтан поглед към водата. — Имаш ли представа къде можем да наемем лодка? Трябва да прекосим реката.
Рибарят се обърна и втренчи недоверчив поглед в ковача.
— Да отидете в Даршива? — възкликна той. — Ти луд ли си?
— Да не би там да има размирици?
— Размирици? Не искам дори да ти описвам какво става там. Чувал ли си някога за демони?
— Чувал съм.
— А виждал ли си?
— Мисля, че веднъж.
— Не мисли, приятелю. Ако си виждал, значи знаеш какво представляват — човекът потрепери. — Те са просто ужасни. Цяла Даршива гъмжи от тях. Това е работа на онзи гролим, който дойде от север. Следваше го цяла глутница зъбещи се и ръмжащи чудовища. След това пристигна друг гролим — жена, ако можеш да повярваш. Казва се Зандрамас. Тя отстъпи за малко, но след това направи някаква магия и доведе своите демони. Сега тези твари се сражават помежду си в Даршива.
— Чухме, че се разразила битка на север оттук, в Пелдан.
— Това са обикновени войски, те водят обикновена война с мечове, брадви и така нататък. Демоните прекосиха реката, търсейки нови земи за опустошаване. Освен това търсят и хора, които да изяждат живи.
— И все пак ни се налага да прекосим реката — каза Дурник.
— В такъв случай се надявам, че си добър плувец. Едва ли ще намериш лодка. Жителите на селото се качиха на всички стари корита, които могат да плуват, и се отправиха към Гандахар. Решиха, че дивите слонове са за предпочитане пред демоните.
— Май кълве — каза любезно Дурник и посочи плувката. Тапата се потапяше и после отново се показваше на повърхността.
Рибарят дръпна рязко пръта нагоре и след това изруга.
— Изпуснах я.
— Е, не можеш да хванеш всички — отвърна философски Дурник.
— Но мога да опитам. — Човекът се засмя, изтегли влакното и набоде на кукичката хайвер, които извади от глинената купа до себе си.
— Аз бих опитал под кея — посъветва го Дурник. — Пъстървата обича сянката.
— Използването на хайвер за стръв има една добра страна — рече рибарят. — Надушват го отдалеч и идват на всяка цена, дори и да им се наложи да прескочат някоя ограда — Той отново хвърли въдицата и разсеяно изтри ръка върху туниката си.
— Ти защо си останал тук? — попита Дурник. — Щом има такива неприятности, защо не отиде в Гандахар с другите?
— Че какво ще правя в Гандахар? Хората там са луди. Прекарват цялото си време в преследване на слонове. Какво ще правиш със слона, след като го хванеш? А и рибата там не си заслужава стръвта. Освен това сега за пръв път от пет години разполагам с целия пристан. Преди почти не можех да хвърля въдицата — толкова рибари имаше.
— Е — рече Дурник и се изправи с очевидно съжаление. — Тъй, или иначе се налага да продължим пътя си. Трябва да намерим лодка отнякъде.
— Аз те съветвам да стоиш настрана от Даршива, приятелю — рече сериозно рибарят. — По-добре си отрежи пръчка и седни тук до мен да ловим риба, докато неприятностите отминат.
— Ще ми се да можех — въздъхна Дурник. — Наслука, приятелю.
— За мен най-хубавото нещо на света е да седя тук и да си ловя риба. — Човекът вдигна рамене и обърна очи и впери очи в плувката. — Отидеш ли в Даршива, внимавай да не попаднеш в ръцете на демоните.
