— Ще внимавам — обеща Дурник.
— Е? — попита старият вълшебник, който го чакаше на кея.
— Кълве, та се къса — отвърна му сериозно Дурник.
Белгарат се взря за момент в него, вдигна очи към небето и изпъшка, после каза:
— Имах предвид какво става в Даршива.
— Не бих могъл да кажа със сигурност, Белгарат, но щом кълве от тази страна, съвсем логично е да кълве и от другата, нали? — Тонът на Дурник беше съвсем сериозен.
Белгарат се обърна и се отдалечи с тежки стъпки, мърморейки сърдито под нос.
Отидоха при останалите и Гарион повтори най-главното от информацията, която бяха получили от мъжа на кея.
— Това малко променя нещата, нали? — рече Силк — Сега какво ще правим?
— Надявам се, че няма да имаш нищо против предложението ми, Белгарат — рече Сади. — Смятам, че е най-добре да последваме примера на селяните, за които спомена Белгарион и да се спуснем надолу по реката до Гандахар. Там ще намерим лодка. Може би ще ни отнеме малко повече време, но ще избегнем демоните.
Тот поклати глава. Лицето на немия гигант, обикновено спокойно, сега изразяваше безпокойство. Той светкавично направи серия от онези неясни знаци, които бяха понятни единствено на Дурник.
— Тот смята, че няма да имаме достатъчно време — преведе ковачът.
— Има ли някакъв определен срок, за който трябва да стигнем в Кел? — попита Силк.
Тот отново направи няколко бързи движения — пръстите му сякаш летяха във въздуха.
— Твърди, че Кел е изолиран от останалата част от Даласия — каза Дурник. — Кайрадис се е разпоредила да ни пуснат да влезем, но щом тя самата напусне Кел, останалите пророци отново ще изолират града.
— Нима ще напусне Кел? — попита изненадано Белгарат. — Къде ще замине?
Дурник погледна въпросително Тот и немият гигант веднага направи няколко знака.
— О — рече Дурник. — Разбирам. — Ковачът отново се обърна към Белгарат. — Тя трябва незабавно да отиде до мястото на срещата. Трябва да е там, когато му дойде времето, за да направи избора.
— Не може ли да пътува с нас? — попита Велвет.
Тот поклати отново глава и жестовете му станаха по-енергични.
— Не съм сигурен дали разбрах всичко правилно — призна Дурник. — Тот, прекъсни ме, ако допусна грешка. — Ковачът отново се обърна към другарите си. — Той твърди, че нещо трябва да се случи преди да пристигнем в Кел. Ако то не се случи, Кайрадис трябва да пътува сама.
— Каза ли какво ще бъде това нещо? — обърна се Поулгара към съпруга си.
— Мисля, че не знае, Поул.
— А известно ли му е къде ще се случи това нещо? — попита Белгарат напрегнато.
Гигантът разпери ръце.
— Тази млада дама наистина започва да ме дразни — каза Белгарат и погледна Белдин. — Ти какво мислиш?
— Смятам, че нямаме избор, Белгарат. Ако това нещо трябва да се случи в Даршива и в този момент ние не сме на определеното място, усилията ни ще бъдат напразни. Може би всичко към което се стремим, зависи от поведението ни точно сега.
— Добре — каза Белгарат. — В такъв случай отиваме в Даршива. И друг път съм надхитрял демони. Най-важното е да прекосим реката преди Закат да пристигне тук.
— Трябва ни лодка — каза Дурник.
— Ще отида да проверя дали няма да намеря някоя — рече Белдин и се наведе, разпервайки широко ръце.
— Не се колебай твърде дълго, докато избираш — посъветва го Белгарат. — Всяко корито, което успее да се задържи над водата, ще свърши работа.
— Ясно — отвърна Белдин и излетя.
ТРЕТА ЧАСТ
ДАРШИВА
16.
Не беше точно лодка, а по-скоро шлеп. След него се влачеше дълго въже, показващо, че се е откъснал от някой кей. Това старо корито все пак можеше да им бъде полезно, но беше заседнало и дъските от дясната страна на носа зееха пробити.
— Какво мислиш, Белгарат? — попита Белдин.
— Нещо, което веднъж е потънало, не ми вдъхва особено доверие — отвърна старият вълшебник.
— Едва ли ще ти хареса повече, ако опитаме да прекосим реката с плуване. На десет мили оттук няма дори сал.
Дурник застана на брега, хвърли поглед към мътната вода и каза:
— Ще свърши работа.
— Дурник — възрази Силк. — Той е пробит.
— Мога да го поправя — освен ако не е стоял прекалено дълго във водата и дървесината не е започнала да гние. — Ковачът събу ботушите си, после се съблече, нагази в реката и заопипва дъските, като от време на време забиваше ножа си в дървото.
— Е? — извика Белгарат.
— От тази страна всичко е наред — отвърна Дурник. — Сега ще проверя и другата. — Той се гмурна в зеленикавата вода и заплува покрай другия борд. Появи се за кратко, после се потопи отново да разгледа дупката и когато изплува, пое дъх и викна: — Ще мога да го оправя достатъчно, за да прекосим реката. Но първо трябва да го разтоварим.
— Така ли? — Носът на Силк потрепери от любопитство. — И какъв товар превозва този шлеп?
— Боб — отговори Дурник. — Стотици чували боб. Но повечето са се пръснали, защото зърната са набъбнали от водата.
Силк изпъшка.
— Може би са принадлежали на някой друг, Келдар — каза Велвет утешително.
— И мислиш, че каза нещо много умно?
— Аз ще ти помогна, Дурник — предложи Гарион и започна да се съблича.
— А, не — възрази Дурник. — Виждал съм те как плуваш. По-добре остани на брега. Тот и аз ще се справим.
— И как възнамерявате да извадите шлепа от водата? — попита Сади.
— Нали имаме коне — каза Дурник. — Ако успеем да го завъртим в кръг, те ще успеят да го изтеглят на брега.
— Защо трябва да го въртим?
— Защото дупката е близо до носа. Така водата ще изтича, докато го изтегляме на брега. Цял табун коне няма да успее да го помръдне, ако го дърпаме пълен с вода.
Тот остави тоягата си, свали одеялото, което носеше на раменете си, и нагази в реката.
Ерионд също започна да се съблича.
— Ами ти къде отиваш, млади човече? — попита го Поулгара.
— Ще помогна в разтоварването, Поулгара — отвърна — сериозно той. — Мога да плувам много добре. Имам голям опит, не си ли спомняш? — След това младият мъж също влезе във водата.
— Не разбрах точно какво иска да каже — призна Велвет.
Поулгара въздъхна печално.
— Когато беше малък, Ерионд живееше с мен и Дурник в Долината на Алдур. Наблизо имаше река и той редовно падаше в нея.
— О, ясно.
— Добре — рече решително Белгарат. — На тях ще им трябва дървен материал да запушат дупката.
